Това е една от стратегическите цели на министър Тахов, по която той обещава да продължи да работи
Темата за изравняването на субсидиите в Европейския съюз (ЕС) се оказа сложна и многопластова, че и многогодишна, въпреки обещанията на няколко еврокомисари досега.
България и други нови страни членки понастоящем упорито настояват за по-справедливо разпределение на субсидиите, особено в контекста на Общата селскостопанска политика (ОСП) и кохезионните фондове и особено след ковид пандемията и руското нашествие срещу Украйна.
Аргументи за изравняване на субсидиите, разбира се, има. Особено срещу историческия дисбаланс и фактът, че новите страни членки смятат, че историческият принцип на разпределение на субсидиите, който дава предимство на старите членки, не е справедлив. Те твърдят, че това създава неравенства и затруднява конкурентоспособността им.
На второ място по-ниските нива на доходи и по-слабо развитата инфраструктура в новите страни членки изискват повече инвестиции, за да се постигне конвергенция със западноевропейските стандарти.
Изравняването на субсидиите освен това може да помогне за намаляване на социалните и икономическите различия между различните региони в ЕС.
Само че, предизвикателствата пред изравняването също продължават да са много. Някои от по-старите и силни аграрни държави пак се очаква трудно да кажат „да“, те смятат темата като немалък политически компромис, който трябва да направят, затова в продължение на години я избягват. А всяка промяна в разпределението на субсидиите ще изисква наистина политически компромиси между страните членки, които са склонни с различни доводи да защитават своите интереси и привилегии.
Към аргументите си те прибавят и финансовите ограничения, които ще трябва да претърпят при едно изравняване. Бюджетът на ЕС е ограничен и всяко преразпределение на средства трябва да бъде внимателно планирано и обосновано, смятат те.
Има и административни предизвикателства, затова всеки еврокомисар в началото на мандата приветства и обещава, че ще работи по темата, а на финала забравя за дадената дума, която е щяла да му донесе доста главоболия.
Промените в системата на субсидиране наистина ще изискват значителни административни усилия и време за широк дебат и адаптация.
Какви са възможните сценарии
Според наши източници в ЕС възможно е да се опита с постепенно изравняване. Тоест много вероятно е да се стигне до постепенен процес на изравняване на субсидиите, като се вземат предвид нуждите на всички страни членки поотделно.
Говорело се и за комбинирани подходи – включващи както финансови стимули, така и структурни реформи, за да се подобри конкурентоспособността на новите страни членки, без да се закачат старите.
Допуска се да се мисли за специални програми и фондове, насочени към подпомагане на новите страни членки в определени сектори или региони, като не се реже от парите на старите.
В заключение, въпросът за изравняването на субсидиите в ЕС е сложен и ще изисква балансиран подход, на който всички трябва да са готови и който да отчита интересите на всички страни членки. Вероятно ще има продължаващи дискусии и преговори. Една от страните членки, която ще е инициатор е България, заедно с Румъния и други нови, които твърдо са решили да доведат до по-справедливо разпределение на ресурсите в бъдеще.
Всичко ще зависи от Многогодишната финансова рамка (МФР) на Европейския съюз, която представлява дългосрочният бюджет на Съюза, който обхваща период от седем години. Тя определя приоритетите и разпределението на средствата за различни политики и програми. Обикновено МФР се приема след интензивни преговори между държавите членки и институциите на ЕС.
Процесът на приемане е труден – след предложение от Европейската комисия, следват много кръгове преговори в Съвета на ЕС, съгласуване с Европейския парламент и накрая окончателно приемане, ако Съветът и Парламентът постигнат съгласие.
В исторически контекст за 2014-2020 последната МФР беше приета през 2013 г., а за периода 2021-2027 следващата МФР беше договорена през 2020 г. и обхваща периода до 2027. Този процес беше забавен поради пандемията от COVID-19 и свързаните с нея икономически предизвикателства.
Като бъдещи перспективи за момента няма конкретна информация за точната дата на приемане на следващата МФР, тъй като процесът зависи от множество фактори, включително политическите обстоятелства и икономическите условия в ЕС.
Дотогава директните плащания от ЕС за фермери от източноевропейските „нови“ членки ще са по-ниски и ще възлизат на около 70-80% от средните европейски ставки.
Затова България и други страни от региона искат да инициират изравняване на плащанията за хектар площ и да не се отказват от тази цел.
България и Румъния декларират пред своите фермери, че ще правят непрекъснато опити да преодолеят тази стара несправедливост. Това е, за което обещава, че ще работи и българският министър Тахов за 2025 г. като една от стратегическите му цели.
Някаква надежда има, с подготвянето на финансовата рамка на ЕС за следващите седем години. Защото отпреди 10-11 години, или по-точно от 2013 г. ,
с изготвянето на миналия дългосрочен бюджет на ЕС и поредната реформа в земеделието, темата за изравняването на нивата на субсидиите на единица площ (т.нар. външно сближаване) влезе в дневния ред на ЕС.
Но влезе и си стой там…
Дотогава България, Румъния, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Естония, Латвия, Литва, Хърватия ще получават около 200 евро/ха на фона на 450 евро/ха в Гърция и над 300 евро на хектар в старите страни членки и няма равнопоставеност…
Нашите фермери спазват правилата по ОСП, но какво от това – те продължаваме да са ощетени с неравностойно финансиране.
