Според прогнозите на агрометеоролозите можем да очакваме, че месец февруари ще бъде по-топъл от нормалното. В такъв случай зърнопроизводителите вече се питат какво могат да очакват за състоянието на зимните житни посеви и тяхното бъдещо развитие.
Ако февруари в България е по-топъл от обичайното, това може да има няколко ефекта върху пшеницата, в зависимост от степента на затопляне през месеца и от специфичните условия на растеж, обясняват агрономи пред земеделеца.бг.
Какви могат да бъдат очакваните последици?
По-ранно начало на вегетацията е един от очакваните процеси
Топлото време може да накара пшеницата да започне да се събужда от зимния си покой по-рано. Това може да доведе до по-бързо развитие на растенията, но ако температурите внезапно спаднат след това, растенията може да бъдат изложени на риск от измръзване.
Риск от измръзване след затопляне винаги съществува
Ако топлото време през февруари предизвика ранно пробуждане на пшеницата, това може да я направи по-уязвима на последващи студове. Замръзвания след топлинни вълни могат да причинят сериозни щети на растенията, особено ако не са достатъчно закалени.
Сухи условия също са риск
Топлото време може да намали снежната покривка и да доведе до изсушаване на почвата, което ще затруднява достъпа на растенията до необходимата влага. Това е особено проблематично, ако зимата е била суха и не е имало достатъчно валежи.
Забавяне на развитието през пролетта зависи от температурни колебания
Ако пшеницата започне да расте рано, но след това настъпят по-студени условия, това може да доведе до забавяне на нормалното развитие през пролетта. Заради температурни колебания, растенията могат да бъдат изложени на стрес, което винаги влияе по някакъв начин на добивите.
В крайна сметка, ефектът от топлото време през февруари зависи от конкретните климатични условия, от това дали ще има връщане на студени дни и какви ще бъдат последващите условия през пролетта.
