СНЦ „Обединени земеделски производители“ и СНЦ „Национална асоциация на картофопроизводителите“ настояват за по-ефективен и справедлив модел на субсидиране в българското земеделие. В контекста на третото изменение на Стратегическия план за земеделие, двете сдружения предлагат конкретни мерки за по-добра финансова подкрепа на уязвимите стопанства и за усъвършенстване на механизмите за управление на риска.
Ключовите предложения включват увеличени ставки на декар за планинските райони, обвързано подпомагане за зърнено-житни култури за стопанства до 500 дка, както и цялостно преразглеждане на управлението на инструментите на риска. Становището на сдруженията ще бъде разгледано на Втората работна група по промяна на Стратегическия план, където ще се обсъдят възможните корекции и тяхното отражение върху устойчивостта на сектора.
Предложения за промени в Стратегическия план за земеделие на Република България от СНЦ „Обединени земеделски производители“ и СНЦ „Национална асоциация на картофопроизводителите“
- Предлагаме дефиницията за „Активен земеделски стопанин“ да бъде променена с цел нейното максимално опростяване. Независимо от вече направеното изменение, така заложената от страната ни дефиниция не отговаря напълно на целта на европейското законодателство, а именно да позволи на всички земеделски производители, кото извършват земеделска дейност и гарантират продоволствената ни сигурност, спазвайки всички екологични изисквания, заложени в Стратегическия ни план. В тази връзка настояваме дефиницията да бъде променена, като бъдат премахнати заложените проценти по отношение на доходи и приходи, а самата активност на фермера да се доказва само с доказан по фактури приход. Производството на земеделска продукция или извършването на земеделска дейност за опазване на биологичното разнообразие и екологично-насочени дейности при спазване на всички изисквания, заложени в националното законодателство е достатъчнен аргумент доказващ активното участие на всеки фермер в процеса.
- Предлагаме общия бюджет на интервенцията за компенсаторни плащания в необлагодетелствани райони да бъде увеличен, като ставката за: Плащания за планински райони (НР1) до края на програмния период да бъде 60 лева на декар ежегодно, компенсаторната ставка на интервенцията Плащания за райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения (НР2) да бъде завишен на 35 лева на декар. За да бъдат осигурени допълнителните средства по НР1 и НР2 предлагаме да се приложи възможността посочена в чл.17, ал. 2 от Регламент 2021/2115, като България намали размера на основното подпомагане на доходите за устойчивост, което се отпуска на земеделски стопанин за дадена календарна година и което надвишава 60 000 EUR с допълнителни траншове, като намалението на всеки един транш бъде равно или по-голямо от предходния. По този начин земеделските производители, които извършват дейност в най-трудните райони на страната ще имат един гарантиран и значителен доход, който ще им позволи да продължат да се занимават със земеделие. Тук следва да се има предвид, че това са стопани, които извършват дейност в райони, които пострадаха най-много от поредицата икономически кризи породени от войната в Украйна и COVID-19.
- Предлагаме при кандидатстване по инвестиционните схеми заложени в Стратегическия план да се въведат отделни приеми с отделни бюджети по групи стопанства с различна големина и обхват. Обособяването на отделни групи да се извърши след изготвяне на съответния икономически анализ и извеждане на конкретните потребности.
- Създаване на интервенция ,,Обвързано подпомагане за зърнени и маслодайни култури“ Интервенцията да е с обхват семейни стопанства отглеждащи до 500дка. При създалата се пазарна конюнктура и в следствие на поредицата от кризи след 2020г. анализа ни показва, че това са най уязвимите стопанства.
- Комплексно разработване на всички компоненти на ,,Инструментите за управление на риска в земеделието“ , като абсолютно задължителни за цялостното и правилно функциониране на системата за финансиране и защита на фермерите от неблагоприятния климатични условия, защита от градушки, пазарни сътресения и гарантиране на добивите а именно:
Взаимоспомагателен фонд, застрахователен продукт, кредитен продукт и пълно покритие на територията на страната при превенция от градушки.
