Селското стопанство е не просто икономически сектор – то е основата на нашето съществуване. Въпреки това, в публичното пространство често доминират митове, дезинформация и кампании, които подкопават неговата роля и значимост. Време е да отговорим – не с емоции, а с факти и наука.
Фермерите срещу вълната от дезинформация
С все по-голямото влияние на социалните мрежи земеделието се сблъсква с безпрецедентно изкривяване на информацията. Неправителствени организации, корпоративни интереси и дори някои медии популяризират половинчати истини и манипулативни послания, които представят фермерите като замърсители, експлоататори и дори заплаха за околната среда.
Реалността? Фермерите са тези, които осигуряват храна, фибри и гориво за целия свят. Те са първите, които усещат последиците от климатичните промени и са най-заинтересовани от устойчивото управление на ресурсите. Ако някой трябва да говори за бъдещето на земеделието, това са именно хората, които всеки ден работят на полето и във фермите.
Често виждаме как големи компании, неправителствени организации и дори някои браншови структури започват да диктуват условията в селското стопанство – без реална връзка с ежедневната реалност на фермерите. В някои случаи това се прави с цел политическо влияние, в други – за икономически ползи, но ефектът е един и същ: истинските земеделци остават без глас.
Фермерските организации на теория би трябвало да защитават интересите на стопаните. В действителност, обаче, не всички го правят. Някои са твърде пасивни, други играят на страната на индустрията, вместо на реалните производители. А фермерите – те остават сами срещу дезинформацията.
Как да си върнем контрола върху разговора?
Фермерите не могат да си позволят повече да бъдат пасивни зрители в разговорите за земеделие. Ако ние не говорим, други ще говорят вместо нас – и най-често това няма да бъде в наша полза.
Какви стъпки трябва да предприемем?
По-активно присъствие в социалните мрежи – нека фермерите бъдат тези, които разказват своята история, вместо да оставят това в ръцете на външни интереси.
Координирани комуникационни стратегии – земеделските организации трябва да излязат от пасивната роля и да поемат инициатива в защита на сектора.
Използване на наука и факти – митове се оборват с доказателства, а не с емоции. Фермерите разполагат с реални данни и примери, които трябва да станат част от обществения диалог.
Прозрачност и публичност – когато агробизнесът и фермерските организации работят заедно в интерес на сектора, техните действия трябва да са прозрачни и в полза на реалните производители, а не на корпоративни стратегии.
Селското стопанство е изправено пред сериозни предизвикателства – икономически, политически и климатични. Но една от най-големите заплахи остава погрешното възприятие за неговата роля и стойност. Ако фермерите не защитят своя труд, никой няма да го направи вместо тях.
Вместо да бъдем обвинявани, манипулирани и използвани като инструмент за чужди интереси, нека поемем контрола върху разговора. С фактите, с науката и с реалните истории на хората, които всеки ден хранят света.
Тишината не е опция. Време е да говорим.
Ася Василева