Каква е истината за рентите, как всеки фермер гледа да купува земя, като може, и колко върви тя в Пловдивското поле
Пред медията ни говори Ангел Вукодинов, който е от 32 години един честен фермер в Пловдивско, който не крие своето мнение и се осмелява да говори, каквото мисли.
Господин Вукодинов, каква 2025 г. виждате за бранша, за Вас и колегите Ви. Питаме Ви като професионалист и истински земеделец?
Независимо от ударите, които земеделецът е свикнал да получава и понася, дали икономически, дали климатични и всякакви други удари, ние сме известни с нашия оптимизъм. И при всички положения винаги казваме, че очакваме следващата стопанска година да е по-хубава. Това понякога се получава, понякога – не.
Както се казваше в един анекдот, баба Меца като станала напролет от зимния си сън, сбрала животните и им казала, че тази година ще е много хубава, ще има много боровинки, мед, диви ягоди…Ура, ура – викали те. Ежко Бежко попитал: бабо Мецо ти откъде знаеш? Не знам, ама много ми се яде, казала тя.
Та и ние сме така, а аз не мога да крия истината. А в неин интерес последните 2 години са доста сериозни за нас, така че 2025-а няма да е много лека.
Само заради климата ли?
Не, преди всичко идва от лошата политика, която се води в държавата, от геополитически фактори покрай войната в Украйна. Но политиката, която се води в страната ни е на инат. Тя се провежда като че ли наобратно на това, което трябва да се прави. Аз имам чувството, че ако част от политиците ни вземаха обратните решения на тези, които взимат, може би щяха да останат в историята.
Да припомня ли някои неща – през 2022 г. забраниха износа при едни свръхцени на световните пазари на пшеница. Само седмица след това борсите експлоадираха. И цените станаха 2 пъти по-големи от досегашните. Зърното не беше в нашите ръце, то беше в ръцете на търговците или на някои други, но въпреки това държавата вместо да спомогне износа, за да се натрупат печалби, да се освободят складове…стана обратното. А печалбите щяха да отидат в съответните ръце, но въпреки това, ако всичко е законно, щяха да се платят съответните данъци и в бюджета щеше да има пари.
Новата жътва щеше да дойде при празни складове и при по-голям апетит търговците да купуват. Стана точно обратното! Тогавашният министър на финансите Асен Василев каза, че не може да спре износа, но ще го възпрепятства с всички възможни средства. Тогавашният министър Иван Иванов натвори и той подобни неизпипани решения и неща.
Цените експлоадираха тогава и на суровините – и торовете стигнаха до увеличение от 400%.
А после колко се върнаха?
Е, това е сега интересно, правилно питате. През 2019-2020 г. един масов тор като амониевата селитра беше 300-305 лв. за тон, 2022 г. стана 1565 лева – 5 пъти отгоре. Днес знаете ли колко е – 800 и няколко лева.
Значи качи ли се нещо, не се връща никога?
Върнаха се малко, но са 2,5 пъти по-скъпи от тогавашното ниво. А продукцията, която тогава продавахме за 300-320 лева за тон, това лято я продавахме за 360-380 лева.
Значи 20% по-високи цени на зърното, а по-високи цени на торове с минимум 250%.
Това остана като наследство?
Остана и така върви, дали ще има и ново поскъпване на суровините не знаем, но пък виждате какво стана с геополитиката и с газта.
Ние вече няма как да очакваме евтини суровини и много е проблемно оцеляването.
Ударно и климатът нанесе своите последствия през 2023 г., да не говорим за 2024 г. – още повече.
За едни добри и средни фермери като Вас, възможно ли е да е въпрос на оцеляване? Мога ли да ви причисля към средните?
Не знам, с 15 000-17 000 дка може би да. Да, аз не гоня оцеляване, но истината е че, ако миналата година бяхме с нулев баланс или една едва забележима загуба, тази година от тези мои 32 години на полето, 2024 ми е първата година, в която завърших на загуба
А,ако си 2 години на загуба, или 3, най-вероятно нещата няма да са никак добре.
Вярно е, че загубите идват и от това, че имахме предходни добри години и с колеги, бяхме се поразпънали да инвестираме повечко, отколкото позволява бизнесът.
А сега е време малко да си припомним от китайците, че кризата е и възможност
И да си преосмислим нещата и малко да се стегнем.
Под разтегляне на инвестиции какво разбирате?
Купихме комбайни, работим с три машини, през 2021 г. решихме да ги подменим изведнъж, което се оказа голяма стъпка, защото можеше да работим малко по-трудно и с 2 комбайна.
Някои от инвентарите и някои от другите видове машини също подменихме. Инвестираме и в земя – всеки от нас се опитва да купува по малко земя, когато му се предложи възможност и той може да отговори на условията.
Имате ли данни сега във вашия район, в Пловдивското поле колко върви цената на 1 декар.
Трудно е да се направи обобщение, защото зависи от това поливна или неполивна, уедрена или неуедрена, от коя категория е, близо ли е до някаква инфраструктура, каква е конкуренцията. Но общо взето в региона земите се движат от най-лошите с 8-9-а категория по 800-1000 лв/дка до най-добрите от 3-4-а категория на цена 2 500 лв/дка. Но всяка сделка малко или много е сама за себе си.
Вие склонен ли сте, както някои ваши колеги, да обвинявате рентите?
Не, рентите ние си ги докарахме и ние трябва да намерим пазарен механизъм, не административен, да ги свалим Ние докарахме и конкуренцията, понякога нелоялна, защото
в България целият агросектор се разви на база на хаоса.
Тук никой нищо не планира, всичко се развива на самотек, и големината на стопанствата, и навлизането свободно на капитали от други сектори, и изкривената представа за субсидии, така че ние направихме и едни непазарни ренти. Защото те днес не са свързани нито с дохода на стопанството, нито с някакви правила като процент и доход от печалбите, с нищо…
Навремето е имало думата изполица – хората като нас са наемали земя, защото на някой не му се работи или не може. Те са били изполичари – там се е знаело, че се измерва в четвърт или 20-30% от реколтата. В България няма такова нещо, всичко е въпрос на надскачане, част от колегите имат и нелоялни практики, да си признаем. Примерно не се плащат еднаква рента на всички арендодатели, или вдигат рентата само на 5-10% от земята, за да може едва ли не да бъде изяден по-малкият. Това не са нормални практики. Смятам, че времето ще отсее всичко това, но ще трябва да мине едно поколение най-вероятно.
В нашия район рентите вървят така: толкова килограма зърно по пазарната цена. И един дава толкова, а друг 10 лв. отгоре, за да не му избягат хората със земята. Тези фактори реално не са пазарни.
Защото, ако направим една технологична карта за 1 дка, тя е от порядъка на 200-220 лева за пшеницата, е може някъде да е и 180 лв./дка, което зависи от това дали си сложил за 40 или 60 лв тор и дали рентата е 60 или 40 лв.
В моя район рентата е 60 лв., 32 лв. е амортизацията, 30 лв. е фонд работна заплата, станаха 120 лева. Около 70 лв са преките разходи от около 40 лв тор, 30 лв семена, 10 лв фунгициди и 10 лв хербициди. Обаче косвените разходи са още повече и ти отиваш на 210-220 лв/дка себестойност. При сегашните пазарни цени от 380 лв за продукцията, това прави 550 кг добив. Като сложим и рента, сметката се качва още повече, а добивът – спада.
И целият въпрос се върти около едни 20 лв. субсидия плюс 10 лв. на декар екосхеми. Но и тях ги „оправихме“…
Следващия път:
Как еко схемите ги осхемихме напълно и провалихме еко замисъла, за да получи пари всеки един калпак.
Диана Ванчева
