Спешната помощ за царевицата ще бъде изплатена до 30 април 2025 г., а първият транш възлиза на 21,3 млн. лв. При наличие на бюджет, втори транш от 42,6 млн. лв. ще бъде преведен до 31 юли. Въпреки че програмата цели да компенсира загубите от сушата, решението предизвика сериозно недоволство сред зърнопроизводителите. Причината? Разпределението на помощта, което според тях е несправедливо.
Защо само царевица?
Според анализ на Министерството на земеделието най-засегната от сушата култура е царевицата за зърно. Това доведе до приемането на нова проектонаредба, която ще позволи подпомагането да се насочи единствено към производителите на царевица. В нея са заложени условията и редът за кандидатстване, като приемът на заявления ще започне три дни след влизането в сила на наредбата и ще продължи 10 дни.
Кандидатите трябва да са регистрирани земеделски стопани, допустими по интервенция „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ за 2024 г., а заявленията ще се подават в областните дирекции на ДФЗ. Финансирането се осигурява от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, като предвидените 21,3 млн. лв. ще бъдат изплатени до 30 април. Ако в бюджета на ДФЗ има допълнителни средства, националното финансиране ще добави още 42,6 млн. лв., като помощта ще бъде преведена до 31 юли.
Протестите на земеделците – отново глас в пустиня?
Решението да се подпомага само царевицата предизвика гневни реакции в сектора. Според Стоян Александров, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Ямбол, разпределението на средствата е несправедливо. Земеделци от различни райони на страната посочват, че сушата е засегнала не само царевицата, но и други култури, като слънчогледа, където добивите също са спаднали. Според тях помощта би трябвало да се отпуска на база реалните загуби в отделните региони, а не на калпак само за една култура.
Още по-притеснително е, че дори производители, които са отгледали царевица с печалба, ще получат средства, докато тези, които са претърпели реални загуби от сушата, но са се занимавали с други култури, няма да бъдат компенсирани. Земеделците предложиха помощта да се разпредели на база загубите в отделните общини, но това предложение не беше прието от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и дори не беше поставено за обсъждане в Министерството на земеделието.
Селективна подкрепа или стратегическо разпределение на ресурсите?
Докато земеделците спорят за справедливото разпределение на помощта, държавата вече е начертала пътя, по който ще върви. Въпросът е – дали това е правилният път? Остава да видим дали ще има корекции в механизма за подпомагане или и този път гласът на реално пострадалите ще остане нечут.
