Болестите, които дебнат в гръб от ранна пролет налагат да следят редовно растенията
В очакване на вегетацията, фермерите трябва да знаят, че житните култури се нападат от редица болести и неприятели, които влияят пряко върху реколтата.
Болестите по пшеницата са един от най-съществените фактори за зърненото производство. Не бива да се подценяват, защото съществува опасността от загуба на милиони тонове зърно.
С най-голямо значение са болестите, които нанасят поражения по листата и стъблата на житните растения
по време на вегетацията – брашнеста мана, кафява ръжда и в последно време септориоза (ранeн листен пригор).
Загубите от добива могат да достигнат до 25 – 30% за всяка болест поотделно
и се дължат основно на намаляване броя на класовете и семената. Броят на семената намалява, когато са засегнати последните два листа и флаговият лист. В резултат от пораженията по листата, семената остават дребни, спаружени, бедни на белтъчини и с понижено качество.
Брашнестата мана по пшеницата поразява листата, листните влагалища и класовете. По тях се появяват повърхностни бели, брашнести налепи. Листата остават зелени и активни известно време след инфектирането, след което нападнатите тъкани постепенно загиват.
По повърхността на засегнатите растителни части спорите се намножават и изглеждат като бели прашести туфи. Те се разпространяват чрез вятъра и осъществяват нови заразявания.
При силна проява на болестта листата пожълтяват бързо и загиват. Вследствие на тези поражения се развиват по-малко продуктивни братя, класчета и зърна в едно растение, което отслабва и често поляга.
Характерно за заболяването е, че дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването и нарастването на мицела. За ограничаване на инфектирането с брашнеста мана е необходимо да се използват устойчиви сортове. По-редките посеви намаляват разпространението на болестта.
Благоприятни условия за развитие на брашнеста мана по пшеницата се създават при ранна сеитба, висока гъстота на посева, усилен вегетативен растеж, особено след обилно азотно торене, температура между 18оС и 22оС, висока влажност и редуване на топли и влажни дни.
Важно!
Опасност от братене до поява на класа
Критични моменти от развитието на пшеницата по отношение на заразяване със заболяването е периодът от братене до появата на класа и особено след появата на първия осил до пълната поява на класа.
Ръжди – опасност има от поява на флаговия лист нататък
В България посевите се нападат от три вида ръжди: кафява, черна и жълта. Характерно за трите вида ръжди е, че са въздухопреносими, т.е. заразата се пренася от въздушните течения и вятъра.
Кафявата (листна) ръжда е най-опасната и широко разпространена болест за страната ни. Тя се развива ежегодно в по-голям или по-малък размер, но в някои години се проявява епифитотично и причинява големи загуби.
При по-ранната и масова проява растенията остават по-ниски, братят по-слабо и дават по-дребни класове. Зърното от тези класове е по-дребно, спаружено, леко, понякога шупливо и брашнесто. От такова зърно се получават нискокачествено брашно и хляб.
Количеството на сламата е по-малко, а като храна тя е опасна за животните. От поникването до заразяването на растенията по горната страна на листата се образуват разпръснати кафяви до червенокафяви спори с праховидно, кафяво до оранжево съдържание. В началото те се появяват на върха на листата или разпръснато по целия лист. Постепенно се сгъстяват и обхващат целите листа. След узряването си уредоспорите се разнасят от вятъра или се отмиват от дъжда. По този начин се осъществяват заразяванията на нови листа.
Причинителят на заболяването, гъбен патоген, преминава по есенните посеви от заразените саморасли растения. Много често паразитът намира подходящи условия за масово размножаване през първата половина на пролетта.
За масово развитие на кафявата ръжда допринасят топлите дни (20-25оС) и нощи с превалявания, особено през следобедните часове и образуването на роса.
И обилното азотно торене може да доведе до появата и разпространението на болестта по-рано напролет
но обикновено масовото нападение започва след появата на класа, като късно зреещите сортове се нападат по-силно.
Критичният период за растенията е от появата на флаговия лист до края на цъфтежа и особено от появата на първия осил до пълната поява на класа.
Борбата с кафявата ръжда се води предимно чрез засяване на устойчиви сортове и добра агротехника.
Срещу брашнестата мана и кафявата ръжда може едновременно да се пръска.
Септориози – загубите могат да стигнат до 40%
През последните години септориозите у нас имат повсеместно разпространение в пшеничните посеви. Това са ран листен пригор и петносване на класовете. Тези два патогена причиняват сравнително близки по рода си признаци. При благоприятни условия за развитието им и при чувствителни сортове загубите от тях могат да достигнат до 40%.
Първите признаци на ран листен пригор се забелязват още наесен по листата на пшеницата. Появяват се трудно забележими петна, отначало светлозелени, а по-късно жълтеникави до червеникавокафяви, овални по форма, които бързо се разрастват. Болестта се проявява и по листните влагалища, и в основата на стъблата. През зимния период петната се разрастват, сливат и предизвикват загиване на листата, дори и на растенията. Образуваните през пролетта листа се напетняват до вретененето. Появилите се по тях червенокафяви петна причиняват пригор. Силно нападнатите растения остават хилави, а класовете- дребни, с дребно и спаружено зърно.
Ран листен пригор се проявява по растенията едновременно с брашнестата мана и кафявата ръжда.
Първите признаци на болестта петносване на класовете са по листата – наблюдават се дребни, кафяви петна, които понякога нарастват значително. Разпространението от растение на растение се осъществява при дъждовни условия чрез спорите на патогена.
Няколко седмици преди узряване на пшеницата се заразяват и плевите на класчетата. Краищата и връхчетата им стават кафеникави, покрити с малки, тъмнокафяви точици- пикнидии. Нападнатите растения узряват преждевременно и зърната в заразените класове са спаружени и по-дребни.
Болестта се благоприятства от обилните валежи през пролетта и лятото. Многократни превалявания от фаза вретенене до края на цъфтежа могат да предизвикат масова проява на болестта.
За борба с петносване на класовете се съчетават агротехнически и химически мерки. Спазване на сеитбообръщение, унищожаване на самосевките и растителните остатъци чрез подходяща обработка на почвата, използване на здрави семена. Третирането на семената преди сеитбата има ефект при ниска степен на зараза. При силна степен на зараза са необходими вегетационни третирания, като първото третиране се извършва при поява на флаговия лист, а следващото при поява на класа.
Третиране на посевите с фунгициди срещу септориозите се извършва при необходимост във фаза от поява на флаговия лист до средата на цъфтежа. Ако се налага второ пръскане, то се прави 2 – 3 седмици след първото.
