С приемането и прилагането на новите Стратегически планове на Общата селскостопанска политика (ОСП) в държавите членки на ЕС от 2023 г. възниква въпросът: допринасят ли те за по-справедливо разпределение на средствата и възможностите в земеделието? Анализът на Хенрик Маас от германската организация на малките фермери ABL показва, че въпреки наличието на социални иновации и мерки за подкрепа, промените са по-скоро ограничени, отколкото фундаментални.
ОСП и справедливостта: съществуващите проблеми
Концепцията за справедливост в ОСП включва няколко основни направления:
- Подкрепа за млади фермери и нови участници в сектора;
- Предимство за малките стопанства и производителите с по-ниски доходи;
- Засилване на позицията на фермерите в агрохранителната верига;
- Изравняване на основните плащания между държавите членки.
Дори учредителният договор на ЕС (Римският договор, член 39) подчертава необходимостта от „гарантиране на справедлив жизнен стандарт за селскостопанската общност, особено чрез увеличаване на индивидуалните доходи на заетите в земеделието“. Въпреки това, разпределението на субсидиите остава крайно неравномерно: 6% от всички бенефициенти получават 50% от директните плащания.
Малките ферми получават повече средства на хектар от средното ниво в ЕС, но доходът на работник в тях е значително по-нисък в сравнение с големите стопанства. Според доклад на Европейската комисия от 2020 г., доходите на фермерите нарастват с увеличаването на размера на стопанството до 500 ха, като зависимостта от директните плащания стабилизира нивото си на 40% за стопанства над 75 ха. Малките ферми в повечето случаи остават икономически неустойчиви.
Инструменти за коригиране на несправедливостта в ОСП
ОСП разполага с механизми, които могат да адресират тези проблеми:
- Преразпределителна подкрепа за доходите (CRISS);
- Подкрепа за млади фермери (CISYF);
- Обвързана подкрепа за доходите;
- Социална условност;
- Схема за малки фермери.
Механизми като таван на субсидиите и дегресивност (постепенно намаляване на плащанията за големи стопанства) също могат да допринесат за по-справедливо разпределение. В допълнение, специалните мерки за жените фермери и интегрирането на справедливостта в екосхемите също са потенциални инструменти за баланс.
Как се прилагат мерките в националните стратегии?
Сред 28-те Стратегически плана на ОСП (два от Белгийските региони), само 4 държави (Австрия, България, Литва и Латвия) са въвели таван на субсидиите, 2 страни (Португалия и Словения) прилагат дегресивност, а 5 държави (Белгия – Фландрия и Валония, Испания, Ирландия и Словакия) съчетават двата механизма. Това означава, че само 11 от 28 национални стратегии включват основни мерки за ограничаване на концентрацията на субсидии.
Преразпределителна подкрепа за доходите (CRISS)
CRISS предоставя допълнителни средства за първите обработваеми хектари, като целта е подпомагане на малките стопанства. Само 5 държави (Чехия, Хърватия, Литва, Белгия – Валония и Унгария) надхвърлят задължителното 10% ниво за CRISS, докато 8 държави успяват чрез изключения да избегнат дори този минимум. Това поставя под въпрос ефективността на този инструмент.
Схема за малките фермери
Тази схема позволява на стопанствата да получават фиксирана сума до 1250 евро годишно, вместо да подават отделни заявления. Въпреки това, само 5 държави (Португалия, България, Малта, Латвия и Чехия) я прилагат, като единствено България предлага пълния размер от 1250 евро.
Подкрепа за младите фермери
Помощта за млади фермери е възможна чрез:
- Допълнително подпомагане чрез директни плащания;
- Инвестиционни стимули;
- Субсидии за стартиране на бизнес.
В повечето държави тази подкрепа е базирана на площ, като три страни (Полша, България и Кипър) не поставят ограничение за максимална площ, докато други определят горна граница между 25 ха (Гърция) и 300 ха (Унгария). Единствено Чехия поставя лимит под средния размер на фермите в страната.
Специални мерки за жените в земеделието
Само няколко държави предприемат конкретни стъпки за стимулиране на жените фермери:
- Ирландия – 20% по-високи инвестиционни субсидии за жени.
- Испания – 15% по-високи плащания за млади жени фермери.
- Чехия, Португалия и Италия – предимство при финансиране на стартиращи ферми.
Интегриране на справедливостта и екологията
Определени държави правят връзка между финансовите стимули и екологичните схеми:
- Полша – субсидии за хуманно отношение към животните намаляват с 25% при над 100 единици добитък.
- Румъния – екосхема, насочена изцяло към малки стопанства (1-10 ха).
- Белгия (Валония) – специални премии за малки биологични зеленчукови ферми.
- Испания – намалени плащания за големи ферми при свръхзаявки за екосхеми.
Заключение на анализа
Разпределението на субсидиите в ЕС все още не е справедливо. Големите стопанства продължават да получават милиарди евро, което е един от основните поводи за фермерските протести. Въпреки че отделни държави въвеждат нови механизми за разпределение, мнозинството прилага минимални мерки.
Единствено България прилага пълния размер на помощта за малки фермери, само една белгийска област (Валония) предлага значително иновативно подпомагане за биологично зеленчукопроизводство, а само Ирландия стимулира жени фермери с директни финансови стимули.
Съществуват механизми за по-справедливо разпределение, но те се използват недостатъчно. Истинска промяна ще настъпи само при по-ефективен микс от мерки и политическа воля за реална реформа.
