Закалени ли са растенията
Много ниските минусови температури, на които ставаме свидетели, особено нощните, могат да имат сериозно въздействие върху пшеничените посеви, в зависимост от степента на замръзване и фазата на растеж на растенията.
Въздействията могат да бъдат различни, но основните рискове са от замръзване, ако температурата падне доста под -10°C за продължителен период, тогава клетките могат да замръзнат. Това води до разрушаване на клетъчните стени и нарушаване на нормалното физиологично функциониране на растенията.
При замръзване на по-напреднали етапи на развитие на пшеницата, например по време на зимата, когато растенията са в покой, може да се наблюдава изсушаване на листата и пагубно въздействие върху фотосинтезния процес. Това може да доведе до загуба на зелена маса и намалено производство на захари и други хранителни вещества.
Много ниски температури могат да повредят и кореновата система, която е важна за абсорбцията на вода и хранителни вещества от почвата. Това може да доведе до отслабване на растението.
Много ниски температури могат да създадат допълнителен стрес върху пшеницата, което може да доведе до забавяне на растежа и издръжливостта й в бъдещите етапи на развитието.
Правилната агрономска практика в случай на много ниски минусови температури, които могат да повлияят на пшеничените посеви, включва няколко ключови етапа, които целят да минимизират рисковете и да осигурят здравословно развитие на растенията. Сред тях е изборът на сортове с добра студоустойчивост.
Освен това сортовете, които образуват по-дълбоки корени, могат да оцелеят по-добре при студове, тъй като ще бъдат по-малко податливи на замръзване в горните слоеве на почвата.
Засяването на пшеница на оптимална дълбочина е също важно, за да се предотврати замръзване на семената и да се осигури добро вкореняване. Обикновено засяването трябва да бъде на дълбочина между 3 и 5 см, в зависимост от почвените условия.
Почвата трябва да има добро дрениране, за да се предотврати натрупването на вода, която при замръзване може да навреди на кореновата система.
Фермерите трябва да са предпазливи при торенето
Торовете трябва да бъдат приложени в точното количество и момент. Азотът трябва да бъде внесен основно през пролетта, когато растенията започват да растат активно.
Оценка на състоянието след зимата
След преминаване на зимните месеци е важно да се извърши оценка на състоянието на посевите, за да се установи дали има повреди. Ако има по-сериозни щети от студ, може да се наложи повторно засяване или компенсиране на загубите чрез различни агрономски техники.
А дали е закалена пшеницата?
Закаляването на пшеницата е процес, при който растенията се адаптират към ниските температури, като се подготвят да устоят на студените зимни условия. Това се случва, когато пшеницата преминава през определени фази на растеж, които водят до увеличаване на устойчивостта към замръзване. Закаляването не е нещо, което може да бъде извършено активно от агронома, но с правилни агрономски практики процесът може да бъде подпомогнат.
Закаляването започва, когато пшеницата влезе в стадия на есенно развитие, обикновено през октомври или ноември. Растенията започват да растат активно и да се развиват кореновата система. Те започват да формират т.нар. „зимни органи“ (корени и листа), които ще им позволят да оцелеят през зимата. През този период растението започва да реагира на ниските температури, като производството на вътрешни защитни механизми, като захари и други вещества, които предотвратяват замръзването на клетките.
В процеса на закаляване, когато температурата редовно спадне под 0°C (в рамките на кратки периоди), пшеницата започва да преминава в зимен покой. Това е естественият процес на адаптация към студеното време, който стимулира натрупването на антифризни вещества в клетките на растението, като например захароза и други разтворими въглехидрати, които намаляват точката на замръзване в клетъчните течности, също и протеини и други защитни молекули, които подпомагат защитата на клетъчните стени и мембрани.
Закаляването на пшеницата е постепенно и включва две основни фази – мек зимен период и ниски, но не екстремни температури.
През зимата пшеницата преминава в състояние на зимна латентност. Това означава, че активността на растението се намалява, но в същото време клетките запазват капацитета да се възстановят и да продължат развитието си през пролетта. Този зимен покой е важен за закаляването, тъй като растенията натрупват защитни вещества и се подготвят за бъдещото развитие.
Що се отнася до минусовите температури през февруари, те могат да бъдат опасни за пшеничните посеви, особено ако са твърде ниски и продължават дълго време. Февруари обикновено е месец, в който зимата е в своя разгар и температурите могат да паднат значително. Въпреки че пшеницата е зимоустойчива култура, много ниските минусови температури, особено ако са продължителни, могат да нанесат щети на растенията.
В някои посеви съществуват рискове от повреждане на клетките от замръзване и намалена жизненост на кореновата система – ако температурата в почвата падне под нулата за дълго време. Това затруднява абсорбцията на вода и хранителни вещества, което води до отслабване на растенията и намалена продуктивност.
Възможни са и студови повреди по листата, което влияе на фотосинтезата. Може да стане факт и генерална зимна стресова реакция, водеща и до метаболитен стрес, като например затруднения в храненето и отслабване на растежа през пролетта.
Редовната проверка на състоянието на пшеницата през зимата и след февруари ще помогне за навременното откриване на проблеми и вземане на мерки, ако се наложи.
