Европейският съюз обмисля значителна промяна в политиката си, насочена към замяна на част от внасяните от Русия торове с локално произведена алтернатива на основата на животински отпадъци, известна като ReNure, съобщава Financial Times. Законодателната инициатива има за цел да намали приходите, постъпващи в Москва, както и да се справи с нарастващите разходи за химически торове, чиято цена се повишава заради високите енергийни разходи за тяхното производство.
Какво е ReNure?
ReNure (съкратено от „възстановен азот от оборски тор“) е инициатива, разработена за подобряване на управлението на хранителните вещества и намаляване на парниковите емисии чрез замяна на химическите торове с преработени животински отпадъци. Процесът включва извличане на азот, фосфор и калий от оборския тор, като тези хранителни вещества могат да бъдат използвани по-ефективно и целенасочено в селскостопанските приложения.
ReNure има за цел да увеличи самодостатъчността на ЕС в производството на торове, като същевременно намали натиска върху стопанствата, които трябва да съхраняват непреработени животински отпадъци. Въпреки потенциалните ползи, внедряването на ReNure среща предизвикателства като необходимост от модерни технологии за преработка и икономически бариери за прилагането му. Концепцията насърчава по-кръгова икономика, в съответствие с усилията на ЕС за намаляване на екологичните въздействия и устойчивостта на селското стопанство.
Подкрепа от ЕС
Европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен подчерта двустранните ползи от тази инициатива. „Животновъдният сектор може да допринесе положително за кръговата икономика“, заяви той, като подчерта, че тези ресурси са местно налични и не разчитат на скъпи производствени процеси, зависещи от газ. Хансен също така отбеляза необходимостта от намиране на баланс между възможностите и предизвикателствата, които тази промяна носи.
Тласъкът за ReNure е в съответствие с по-широката стратегия на ЕС за намаляване на зависимостта от руски енергийни доставки. Селскостопанският сектор в ЕС, който е силно засегнат от високите разходи за местно произведени торове, се сблъсква със загуби на работни места и нестабилност на пазара.
Нидерландското правителство е сред най-активните застъпници на ReNure, като лобира за неговото одобрение. Според проучване на нидерландски и белгийски изследователи, въвеждането на ReNure би могло да намали разходите за торове с близо 5% в региони с висока концентрация на животновъдство. Това се случва в критичен момент, в който ЕС също така се сблъсква с фермерски протести заради задължителното намаляване на броя на животните в стопанствата вследствие на екологичните регулации.
Новата стратегия на ЕС „Визия за земеделието“ подчертава предимствата от преминаването към нисковъглеродни и рециклирани торове като ReNure. Комисарят по околната среда Йесика Росвал, отговаряща за реформите в регулациите за азотните емисии, подчерта значението на ефективното управление на хранителните вещества, за да се гарантира устойчиво бъдеще за селското стопанство и справедливи практики в целия блок.
Критика към подхода
Въпреки потенциалните ползи, преминаването към торове на основата на животински отпадъци не е безспорно. Екологични организации изразяват опасения относно високото съдържание на азот в тора, което може да се оттича във водните басейни и да нарушава местните екосистеми. Въпреки това, нови технологии за намаляване на азотния отпечатък се разработват с цел минимизиране на тези рискове.
Още по-сложна е ситуацията около предложените от Европейската комисия мита върху вноса на руски торове, които срещат съпротива от някои държави-членки на ЕС. Причината е опасението, че това ще увеличи икономическата тежест върху фермерите, които вече са изправени пред високи разходи, а Русия значително е разширила своя пазарен дял през последната година.
Докато ЕС търси начини да намали екологичния отпечатък на селското стопанство – сектор, отговорен за над 10% от общите емисии на парникови газове в съюза – пътят напред е осеян с предизвикателства. Природозащитни организации като WWF предупреждават, че настоящите планове може да не са достатъчни за справяне с дългосрочните проблеми, свързани с употребата на пестициди и торове, които продължават да влияят негативно върху качеството на водите и общественото здраве.
Докато дебатите продължават, аграрната политика на ЕС се намира на кръстопът. Необходимостта от устойчиви практики трябва да бъде съчетана с икономическите и геополитическите реалности на региона.
