Когато се говори за бъдещето на селското стопанство, често се обещават три неща: висока продуктивност, екологична устойчивост и социална справедливост. Идеята, че можем да постигнем и трите едновременно, е привлекателна – но в реалността тези цели влизат в конфликт помежду си. Това е Трилемата на земеделието – фундаментално напрежение, което оформя политиките и стратегиите в сектора.
Произход на конфликта
Земеделието винаги е било компромис между ефективност, околна среда и социална стабилност. В исторически план различните периоди са поставяли акцент върху различни аспекти:
- Индустриализацията на земеделието след Втората световна война доведе до безпрецедентен ръст в добивите, но и до сериозни екологични проблеми като деградация на почвите и замърсяване с химикали.
- Зелената революция от 60-те и 70-те години намали глада в световен мащаб, но направи земеделието зависимо от синтетични торове и пестициди.
- Съвременните политики в ЕС поставят фокус върху намаляване на индустриалното замърсяване и опазване на ресурсите, като същевременно се търси баланс с икономическата рентабилност.
Това напрежение не е изолиран случай. В икономиката е известна „Трилемата на проектирането“ (Project Management Triangle) – теорията, че между качество, бързина и ниска цена винаги трябва да се направи компромис. Ако искаш нещо евтино и качествено, няма да е бързо. Ако е бързо и качествено, няма да е евтино. Ако е бързо и евтино, няма да е качествено.
Същата логика се прилага и към земеделието – опитът да се постигнат едновременно висока продуктивност, екологична устойчивост и социална справедливост е изпълнен с компромиси.
Трите несъвместими цели
Максимална продуктивност – индустриализация, механизация, синтетични торове, монокултури. Това увеличава добивите и намалява цените, но често е за сметка на природните ресурси и устойчивостта.
Екологична устойчивост – регенеративно земеделие, биологично производство, ограничаване на химикалите. Опазва почвите и намалява вредните емисии, но увеличава разходите за фермерите и крайния потребител.
Социална справедливост – подкрепа за малките ферми, достъп до пазара за всички, защита на доходите на производителите. Но ако екологичните стандарти са твърде високи, малките стопанства може да не могат да ги покрият, а ако продуктивността намалее, храните ще поскъпнат.
Пример: Корекциите в Зелената сделка
Последните корекции в Зелената сделка на ЕС отразяват необходимостта от баланс между екологични цели и икономическата реалност:
- Остава ангажиментът за намаляване на пестицидите и химическите торове, но с по-гъвкави срокове и механизми за подкрепа на фермерите.
- Инвестициите в регенеративно земеделие се увеличават, но наред с тях се въвеждат мерки за гарантиране на конкурентоспособността.
- Промените в регулациите за азотните емисии вече отчитат специфичните условия в различните страни, вместо да се налагат еднакви правила за всички.
Тези корекции показват, че вместо твърди екологични рестрикции, ЕС търси постепенно прилагане и адаптация, което само по себе си е форма на компромис в рамките на трилемата.
Какъв е изходът?
Избягване на крайности. Вместо да се настоява само за продуктивност, само за екология или само за социална справедливост, необходим е адаптивен подход.
Гъвкави политики. Строгите регулации често водят до непредвидени последици. Затова успешният модел е този, който позволява на фермерите да имат икономическа устойчивост, без да се компрометира околната среда.
Прозрачност в решенията. Вместо политиците да обещават всичко на всички, трябва да се комуникира ясно какви компромиси са необходими и защо.
Как да мислим за бъдещето на земеделието?
Земеделието винаги е било баланс между ефективност, устойчивост и социални фактори. Разбирането на трилемата означава да приемем, че всяко решение носи компромиси. ЕС вече върви в тази посока, като прави корекции, за да не поставя фермерите пред неизпълними условия, без да се отказва от устойчивото развитие.
Земеделието е баланс. Както и всичко в живота. И ако политиците ви обещават и трите неща в едно изречение, то очевидно не са много добри по икономика.
Ася Василева
