Какво ако въпросът е грешен?
Всяка дискусия за бъдещето на българското земеделие започва с въпроса: трябва ли да защитим нашите фермери от вносната конкуренция? Въпросът изглежда логичен, но съдържа предположението, че защитата е единственият път към стабилност. А ако не е? Ако истинският въпрос е друг: може ли България да стане толкова конкурентоспособна, че вносът да не бъде заплаха, а част от нормалната пазарна динамика?
Историческите примери показват, че развитите аграрни икономики не защитават фермерите чрез ограничения, а чрез изграждане на конкурентни предимства. Временните защити могат да осигурят краткосрочно облекчение, но не решават основния проблем – способността на сектора да се конкурира.
Какво се случва, когато пазарът бъде затворен?
Ограничаването на вноса създава временен комфорт, но в дългосрочен план:
- Намалява стимулите за иновации и ефективност.
- Увеличава цените за потребителите, тъй като конкуренцията е ограничена.
- Води до търговски ответни реакции, които намаляват възможностите за износ.
Пример: Япония и говеждото месо
През 80-те години Япония ограничава вноса на говеждо месо, за да защити местното производство. В резултат фермерите стават зависими от субсидии, а когато вносът се либерализира, те не могат да се конкурират. Днес Япония е сред най-големите вносители, а местното производство е слабо.
Пример: Унгария и зърното
През последните години Унгария блокира износа на зърно няколко пъти с цел стабилизиране на вътрешните цени. ЕС реагира остро, търговските отношения се влошиха, а фермерите не получиха реална дългосрочна полза.
Как действат конкурентоспособните държави?
Холандия: малка страна, глобален играч
Холандия е вторият най-голям износител на селскостопанска продукция в света, въпреки че няма благоприятен климат и големи площи. Успехът ѝ се дължи на:
- Висока продуктивност на малки площи.
- Инвестиции в технологии и ефективност.
- Перфектна логистика и стратегическа подкрепа за износа.
Холандия не се „защитава“ от внос – тя налага свои продукти навсякъде.
Дания и свиневъдството
Дания е водещ износител на свинско месо в Европа. Това се постига чрез:
- Кооперативен модел, който осигурява икономии от мащаба.
- Високи стандарти за качество, които правят датското месо предпочитано.
- Силен национален бранд.
Испания и плодовете
Испания е един от най-големите износители на плодове и зеленчуци в ЕС, благодарение на:
- Развита напоителна мрежа и климатична адаптация.
- Използване на технологии за намаляване на разходите.
- Активни търговски партньорства.
Как България може да стане конкурентоспособна?
Субсидиите и стимулът за ефективност
Всяка успешна аграрна икономика разчита на определено ниво на подпомагане, но ключовият въпрос е как тези средства се използват. В страни като Дания и Холандия субсидиите играят ролята на подкрепа за иновации и ефективност. Там фермерите не разчитат на тях като основен доход, а ги използват за повишаване на продуктивността и конкурентоспособността си на световния пазар.
В България моделът често е различен – за много стопанства субсидията е основният икономически стимул, което води до ситуация, в която инвестициите в модернизация и ефективност остават на заден план. Това поставя страната в риск от зависимост, при която конкурентоспособността не се изгражда върху реална пазарна логика, а върху механизми за разпределение на средства.
Това повдига важен въпрос: ако в момента пазарът създава повече несигурност от субсидиите, как можем да направим така, че българските фермери да виждат в конкурентоспособността не заплаха, а възможност?
Намаляване на производствените разходи чрез ефективност
Българските фермери често плащат високи разходи за горива, торове и транспорт. Вместо защита, те имат нужда от достъп до технологии и кооперативни модели, които да намалят тези разходи.
Пример: В Дания фермерите намаляват разходите чрез кооперативи, които осигуряват по-ниски цени на фуражите и техниката. В България този модел е слабо развит, което води до по-високи индивидуални разходи.
Специализация и изграждане на бранд „България“
България не може да се конкурира с Украйна и Русия в зърнопроизводството, но може да бъде водеща в маслодайни култури, биопродукция и висококачествено месо.
Пример: Франция не защитава виното си чрез забрани – тя изгражда луксозен бранд, който продава скъпо.
Износ и достъп до международни пазари
България има потенциал за износ, но липсват целенасочени усилия за аграрни търговски партньорства. Високите транспортни разходи също остават бариера.
Пример: Испания разполага с аграрни търговски аташета, които работят за разширяване на пазарите. България почти няма такава политика.
Защита или дългосрочна стратегия?
Киселото мляко – пример за български продукт, който устоява на конкуренцията
Един от най-добрите примери за конкурентоспособност е българското кисело мляко. Въпреки силната международна конкуренция, то запазва своята идентичност и високото си качество, благодарение на уникалната пробиотична култура Lactobacillus bulgaricus и специфичната технология на производство. Дори на пазари, наситени с алтернативи, българското кисело мляко остава предпочитан продукт, именно защото разчита на своята уникалност, качество и разпознаваемост, а не на търговски бариери.
Това е моделът, който трябва да следва българското земеделие – не защита чрез ограничения, а създаване на продукти с висока добавена стойност, които да устояват на международната конкуренция не по принуда, а поради своята безспорна стойност.
Ако защитим българските фермери от конкуренцията, ще им дадем временно облекчение, но няма да ги направим по-силни. Единственият устойчив модел е този, в който българските фермери не се страхуват от вноса, защото знаят, че техните продукти са по-добри.
Истинският въпрос не е дали трябва да ограничим вноса, а: Как да направим българското земеделие толкова конкурентоспособно, че да бъде предпочитан избор, дори при свободен пазар?
Проблемът в България:
Много фермери казват: „Ако знам, че ще имам сигурен пазар, ще инвестирам.“ Но тъй като липсва дългосрочна държавна аграрна стратегия, която да гарантира стабилност и достъп до пазари, субсидиите се превръщат в основния източник на сигурност.
Разликата с конкурентните икономики:
В Холандия, Дания и Испания фермерите знаят, че държавата няма да ги остави без достъп до пазари, защото има стратегическа аграрна политика. Това намалява зависимостта им от субсидии и ги насочва към реална конкурентоспособност.
