Сеитбата в оптимални срокове след подходящи предшественици, на обработена и наторена почва, създава условия за залагане на оптимален добив още през есента
В последните години есенните и пролетни засушавания създават екстремни условия за развитие на зимните житни култури в началните фази от вегетацията им. Ниското съдържание на продуктивна влага в периода на сеитбата на зимната пшеница задържа поникването на семената. В такива случаи посевите имат доста шарен вид: наред с растения в начален стадий на братене има места, където семената току-що покълват. Такива посеви невинаги презимуват успешно, поради което техният добив отстъпва на посевите, сеитбата на които е направена при оптимални условия.
Известно е каква важна роля за обезпечаване производителността на посева играе надземната вегетативна маса на пшеницата. Интензивното братене осигурява получаването на оптимален стъблостой, а достатъчно развитият листен апарат – висока интензивност на фотосинтетичните процеси, което в крайна сметка определя производителността на всеки посев. Въпреки това ние не винаги обръщаме внимание на това – какво се случва под земята. Корените на зимните растения са също толкова важни за формиране на бъдещия добив, както и стъблата. Осигурявайки поглъщането и транспортирането на вода и разтворените в нея минерални елементи, кореновата система доставя всички вещества, необходими за фотосинтетичния процес, а обратно към нея постъпват органични вещества. Следователно растителният организъм е сложна система, частите на която не могат да функционират поотделно.
Кореновата система при меката зимна пшеница е от брадест тип, добре разклонена, основната маса от нея се залага в орния почвен слой. В отделни години при достатъчно съдържание на влага в почвата някои корени на пшеницата са способни да проникнат на значителна дълбочина – до 1,5-2,0 м, а понякога и повече. Въпреки това по-голямата част от кореновата система е разположена на дълбочина до 30 см, и именно в тази зона протича най-интензивното поглъщане на почвена влага и минерални елементи.
Кореновата система на меката зимна пшеница и другите житни култури се състои от първични (зародишни или ембрионални) корени, образуващи се в ембрионалния хипокотил на семената, намиращи се в стадий на поникване, и стъблени (вторични, възлови), развиващи се от възела на братене. Количеството първични корени при пшеницата се колебае в границите между три – шест (средно – пет, тяхното количество зависи от сортовите особености). Отнесени към цялата коренова система масата на първичните корени е 1– 14%. В началните етапи на вегетация растенията на пшеницата се хранят само с тяхна помощ. По време на братенето от всяко ново стъбло обикновено израстват по два вторични корена. Тези корени осигуряват храненето на страничните стъбла на растенията. Всъщност интензивността на образуване на вторични корени и братенето на растенията са тясно свързани помежду си. Ролята на първичните корени в този период до известна степен намалява, но въпреки това те не отмират, а функционират до края на вегетацията и осигуряват храненето на главното стъбло. В случая, ако растенията не образуват вторични корени (поради засушаване), първичните вземат основната функция на хранене. Въпреки това основната маса вода и минерални вещества при нормални условия на вегетация се поглъщат именно от вторичните корени, поради това бъдещата производителност на посева в голяма степен зависи именно от тях.
Когато пшеницата се засее в оптималните срокове, в началото на зимата, първичните корени са способни да проникнат в дълбочина до 1 м, а вторичните – на 30 – 60 см. С възстановяване на пролетната вегетация растежът на кореновата система се възобновява и продължава до фаза восъчна зрелост. Най-интензивно кореновата система расте (до 2,5 см/ден) в периода на есенната вегетация. Пролетта скоростта на кореновото нарастване постепенно спада: така във фаза изкласяване тя не превишава 1 – 1,5 см/ден. В различните периоди на органогенеза на пшеничните растения разпределението на корените в почвените хоризонти също не е еднакво. Така, в периода на влизане на културата в изкласяване, основната маса корени (до 60%) е разположена на дълбочина до 20 см, в хоризонта 20 – 40 см се съдържат 25 – 30%, в 40 – 60 см – 6%, в 60 – 80 см – 3% и в 80 – 100 см – 2% от корените на растенията. В периода на цъфтеж на пшеницата относителното им количество в хоризонта 0 – 40 см намалява до 50%, а в хоризонта 40 – 80 см се увеличава до 45%. В най-дълбоките слоеве на почвата броят на корените също се увеличава до известна степен.
Интензивността на развитие на първичната и вторичната коренова система зависи от редица фактори
Установено е, че на преовлажнени почви вследствие нарушения газообмен първичните и вторични корени се развиват слабо и само в повърхностните слоеве почва. При ниска влажност развитието на вторичните корени е затормозено, а в случай на значителен дефицит на влага те въобще не се образуват. Вторичните корени растат най-добре, когато влажността на субстрата е 60 – 70% от пълната полска влагоемност. При ниска влажност на почвата общата маса корени намалява, но по отношение на общата маса на растенията техният дял се увеличава. При такива условия кореновата система прониква по-дълбоко в почвата.
На интензивността на развитие на кореновата система също така оказва влияние и температурата. Но нейното намаляване затормозва по-интензивно растежа на надземните части, отколкото на корените.
В значителна степен развитието на вторичната коренова система на пшеницата зависи от предшественика. Установено е, че най-малък прираст на вторичната коренова система е при посев на зимна пшеница след царевица за силаж и след друг окопен предшественик. Известно е също, че след тези предшественици, по време на сеитбата на пшеница се съхранява най-малък запас продуктивна влага в половинметровия слой почва. При разполагане на зимните житни след черна угар или грах, прирастът на вторичните корени протича значително по-интензивно.
Съществено влияние на интензивността на образуване на вторични корени оказва дълбочината на сеитбата на семената
Известно е, че сеитбата на зимните житни култури в оптимални срокове на дълбочина 3 – 4 см способства формирането на голямо количество вторични корени и продуктивен стъблостой. При сеитба на по-голяма дълбочина – 6 – 8 см, – процесите на коренообразуване се затормозват. Това се обяснява с факта, че при оптимални срокове на сеитба на малка дълбочина, почвата по-добре се нагрява, а достатъчното количество влага създава благоприятни условия за формиране на вторична коренова система.
По време на растежа на корените се проявява положителният хемотропизъм, т. е. те бързо растат там, където има висока концентрация на минерални елементи. Най-голямо влияние на развитието на вторичните корени в есенния период оказват фосфорът, калият, а също така и комбинациите от тези торове. Азотът осигурява повишена физиологична активност на корените, увеличение на надземната маса и производителност на пшеницата. Фосфорът и калият, от своя страна, в по-голяма степен подпомагат нарастването на масата на първичните и вторични корени, отколкото на надземните части. Прилагането на минерални торове за основно торене и внасянето им в подходящи фази по време на вегетацията значително повишават количеството образувани вторични корени на меката зимна пшеница. Преди всичко те се развиват при подхранване с минерални торове в диапазона на нормата N60P60K60 – N120P75K75. Внасянето на фосфора и калия с предсеитбената обработка или заедно със сеитбата в съчетание с малки количества азот създават оптимални условия именно за нарастване на вторичната коренова система. Внасянето на азота в пролетните фази на вегетация в голяма степен стимулира растежа на вече формираните вторични корени.
Освен NPK, на интензивността на развитие на вторичната коренова система влияе наличието на достатъчно количество микроелементи
Такива микроелементи, като бор и молибден, се натрупват в големи количества в младите органи на пшеницата (стъбла, корени), намиращи се в стадий на активен растеж. Благодарение на бора се подобрява синтезът на въглехидратите в листата и по-нататъшното им придвижване към точките на растеж на корените. При дефицит на бор постепенно намалява интензивността на растеж на връхните части на стъблата и корените. Най-голямата концентрация на молибден също така се наблюдава в точките на растеж – стъбла, върхове на корените. Дефицитът на този елемент наподобява проявата на азотен глад, като значително се затормозва развитието на вегетативните органи. За стимулиране развитието на вторичната коренова система е целесъобразно провеждането на предпосевна обработка на семената с борна киселина (на 1 т семена – 300 – 500 г микротор) или бор-магнезиев прах (в количество 10 – 20 кг/т семена). Освен обработка на семената, положителни резултати дава внасянето с предпосевната обработка на борен суперфосфат. За осигуряване на пшеницата с молибден се прави предпосевна обработка на семената с амониев молибдат – до 7,5 г на семената за 1 декар или извънкореново подхранване на посева есента – 15 – 30 г амониев молибдат на 1 декар посев.
Изводи
За формирането на достатъчно добре развита вторична коренова система при растенията на меката зимна пшеница, сеитбата на културата трябва да се направи в оптимални срокове след добри предшественици. Развитието на вторичните корени се благоприятства не само от оптималния температурен режим и достатъчната влагообезпеченост в почвата, но и от правилното разпределение на минералните елементи през есента и в пролетно-летния период. Добрата подготовка на почвата не позволява образуване на почвена кора, което пък дава възможност за достатъчна аерация и съхраняване на продуктивната влага в засетите площи.
