Дебатът за новите геномни техники и разрешаването им на ниво ЕС навлезе в крайната си точка. Очевидно е, че регулациите ще ги разрешат. Натискът за това е твърде голям – и от производителите, и от самите фермерски организации. И ако не можем да ги избегнем, то нека поне ги използваме информирано и осъзнато. Какво е важно да знаем?
Генетично модифицираните организми (ГМО) и технологиите за редактиране на гени като CRISPR и секвестиране на гени не са нито напълно безопасни, нито напълно опасни. Те са инструмент.
Опасността или безопасността не идват от самата технология, а от начина, по който тя се използва, контролира и оценява. Както всяка научна иновация, тя може да бъде полезна, но може и да доведе до непредвидими последици, ако се прилага без достатъчно разбиране и регулация. Има реални рискове, но има и много предразсъдъци, базирани на страх, а не на факти.
Какво знаем със сигурност за безопасността на ГМО и редактираните гени?
Научните данни показват, че ГМО, които са преминали през строг контрол, не са вредни за човешкото здраве. За повече от 30 години изследвания няма категорични доказателства, че консумацията на ГМО храни вреди на човешкото здраве. Големите научни институции като СЗО, EFSA (Европейската агенция по безопасност на храните) и FDA в САЩ не са открили пряка връзка между ГМО и заболявания.
Но това важи само за ГМО, които са преминали строг регулаторен контрол и дългосрочни тестове.
Технологиите за секвестиране на гени като CRISPR са по-прецизни от класическата ГМО технология, но все още не разбираме напълно дългосрочните ефекти.
При класическите ГМО учените добавят гени от един организъм в друг, което може да доведе до непредвидими ефекти. CRISPR и секвестиране на гени не добавят чужда ДНК, а променят вече съществуващите гени, което намалява риска от странични ефекти. Но всяка промяна в генетичния код може да има неочаквани последици върху биологичните процеси, които все още не разбираме напълно.
Основният риск не е в самата технология, а в екологичните и икономическите последици от нейното приложение. Ако генетично модифицирани култури се разпространят неконтролируемо, те могат да изместят местни сортове и да намалят биологичното разнообразие. Ако тези технологии попаднат изцяло в ръцете на корпорации, които ги патентоват, фермерите ще бъдат още по-зависими от компании, които контролират достъпа до семена и технологии. Ако се използват без регулация, възможно е да създадат „нежелани“ странични ефекти в екосистемите.
Значи ли това, че ГМО и генетично редактираните растения са опасни?
Не. Но значи, че трябва да бъдат управлявани с разбиране и внимание. Не трябва да се забраняват, но не трябва и да се прилагат без дългосрочни тестове. Те могат да бъдат огромен пробив в земеделието – но ако бъдат използвани без отговорност, могат да доведат до нови зависимости и непредвидими ефекти.
Вместо да водим дебата на ниво „за“ или „против“, трябва да говорим за правилните начини за тестване, регулация и контрол.
Какво трябва да се направи преди да бъдат напълно приети?
Независими дългосрочни изследвания върху ефекта върху здравето и екосистемите. Не от компаниите, които ги продават, а от независими научни институции. Изследванията трябва да проследят не само директното въздействие върху човешкото здраве, но и ефектите върху микробиома на почвата, насекомите и опрашителите.
Ясни регулации за патентите и достъпа до технологията. Фермерите не трябва да стават зависими от патентовани технологии, които могат да бъдат използвани за монополно контролиране на пазара. Трябва да има механизъм, който позволява тези технологии да бъдат достъпни, без да създават нови форми на зависимост.
Етикетиране и информиран избор за потребителите. Хората трябва да имат право да знаят дали консумират генетично модифицирани или редактирани храни. Дори да няма доказана вреда, информираността е основно право на потребителите.
Какъв е изводът?
Технологиите за генно редактиране и ГМО не са врагът. Но ако бъдат въведени без разбиране и регулация, могат да създадат нови проблеми вместо да решат старите. Не трябва да ги отхвърляме, но трябва да ги тестваме внимателно. Не трябва да се страхуваме от тях, но трябва да гарантираме, че те няма да създадат нови зависимости. Не трябва да ги приемаме безкритично, но не трябва и да ги демонизираме.
Затова истинският въпрос не е „ГМО и генното редактиране – добро или зло?“
Истинският въпрос е „Как да ги използваме така, че да служат на хората, а не на корпоративните интереси?“.
Въпросът, на който всеки политик трябва да отговори – би ли хранил децата си с такава храна?
Вероятно може, но с разбиране какво означава това. ГМО и новите генно редактирани технологии (НГТ) не са доказано вредни за здравето, но и не са напълно разбрани в дългосрочен план. Въпросът не е просто „безопасни ли са?“, а „какви гаранции имаме за ефектите им върху организма в продължение на десетилетия?“.
Какво знаем със сигурност?
Краткосрочните изследвания не показват вреда. ГМО храни се консумират в САЩ и много други страни от десетилетия, без научно доказани негативни ефекти върху здравето. Генетично редактираните организми (НГТ) са дори по-прецизни от класическите ГМО, което намалява риска от неочаквани мутации. Но всички тези изследвания са сравнително нови – дългосрочните ефекти върху няколко поколения не са напълно проучени.
Основните рискове не идват от директната консумация, а от начина, по който тези култури се обработват. ГМО културите често са проектирани да бъдат устойчиви на определени пестициди, което означава, че могат да съдържат следи от химикали, използвани при отглеждането им.
НГТ културите, които Европа иска да разреши, нямат този проблем, но все още не знаем как те ще взаимодействат с човешкия микробиом в дългосрочен план. Някои ГМО култури са подобрени хранително, но други са създадени предимно за търговски цели.
Златният ориз, например, е модифициран да съдържа повече витамин А, което е огромен пробив за борбата с дефицита в някои региони. Но повечето ГМО култури на пазара са създадени за по-лесно отглеждане и по-висока печалба, а не за здравословни предимства.
Това означава, че въпросът не е просто „ГМО или не?“, а „Какъв точно ГМО продукт?“.
Тогава можем ли да храним децата си с ГМО и НГТ?
Можем, ако знаем какво съдържа и откъде идва. Ако ГМО продуктът е произведен при добри условия, без тежки химически обработки, той не представлява по-голям риск от другите храни. Ако генно редактираните култури (НГТ) са подложени на строг контрол и реални тестове, те дори могат да бъдат по-безопасни от конвенционалните, защото не съдържат пестициди и токсини.
Но ако става въпрос за продукти, произведени без прозрачност, без независими тестове, с лошо качество на контрола – тогава рискът идва не от самата технология, а от нейното приложение.
Ако хората имат избор, то все пак е добре да се придържат към храни, които са максимално естествени и с ясен произход.
Не защото ГМО или НГТ са „отрова“, а защото никога не е лоша идея да се довериш на продукти, чиито дългосрочни ефекти са напълно ясни. Технологията не е враг – но и не трябва да бъде приемана сляпо.
Истинският въпрос не е „безопасни ли са?“, а „имаме ли достатъчно информация, за да сме сигурни?“. И ако не, тогава отговорът винаги е – избирай онова, което знаеш, че работи и времето е проверило.
