Повишение на цените на земеделската земя в краткосрочен план не се очаква. Това заяви председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) Евгений Орашъков по време на семинар на тема „Европейски политики, хидромелиорация и устойчиво земеделие: новите предизвикателства и възможности за България“. Според него, след значителен спад в броя на сделките, пазарът става все по-фрагментиран и локален.
Основни купувачи на земя остават земеделските производители, но вече са значително по-селективни – купуват почти изключително в землищата, в които работят. Забелязва се тенденция корпоративни играчи да се оттеглят от инвестициите в земеделска земя. Причините: войната в Украйна, Зелената сделка, динамиката на международните пазари и климатичните промени.
По официални данни обработваемата земя у нас е около 34,7 млн. дка. Земите със селскостопанско значение са 52,1 млн. дка, а необработваемите – около 2,1 млн. дка (3,9%). Това означава, че потенциалът за разширяване на обработваемата земя е практически изчерпан.
Според данните на БАСЗЗ, средната цена в Северозападен район (Видин – Ловеч – Плевен) е около 1750 лв./дка, в Северен централен – 1800 лв./дка, в Североизточен – от 1600 до над 2000 лв./дка (най-високи в Добрич). В Южна България цените варират между 800 и 1400 лв./дка, а в Странджа остават около 800 лв./дка.
При рентите се запазва разделението между Северна и Южна България. В Северна рентите масово са между 70 и 90 лв./дка, а в Южна – между 48 и 50 лв./дка. Данните на НСИ са с известно изкривяване, тъй като отразяват сделки на данъчна оценка, докато БАСЗЗ използва реални пазарни данни.
В заключение Орашъков подчерта, че през 2024 г. земеделският пазар у нас е в преход – от предвидим към локален, от мащабен към селективен. Това поставя въпроси пред законодателните предложения, чийто живот често се оказва по-кратък от парламентарните цикли. Но, както той отбеляза, важното е, че започва да се мисли в дългосрочна перспектива.
