Април донесе най-големия студ от 20 години: пораженията по културите са масови
Реколтата на кайсии, череши, сливи и рапица е почти напълно компрометирана. След рекордните пролетни студове положението на земеделците в цяла България се оценява като „отчаяно“ – както за трайните насаждения, така и за есенните и пролетни култури.
Според Мариян Пеев, председател на ЗКПУ „Мъглен“ и на Българската асоциация за иновативно земеделие (БАИЗ), през нощта на 7 срещу 8 април температурите в много райони на страната са паднали под критичния праг от –5°C, което е причинило директни и необратими щети по редица култури.
„Овощните култури са унищожени на 90 процента – кайсия, слива, череша. Това не е просто измръзване. Клетките в листата са разкъсани от термичния шок. Подобен студ по това време не сме виждали от над 20 години“, заяви Пеев. Но в България никой не застархова овощни култури от измръзване преди 20 април.
Рапицата и слънчогледът – също в риск
Сериозни щети се очакват и при маслодайните култури. Рапицата, която в момента е във фаза на цъфтеж, е изключително уязвима към температури под –4°C.
„Половината от реколтата от рапица е увиснала. Тази култура не издържа такива температури по време на цъфтеж“, посочи Пеев.
„Слънчогледът също е застрашен. Биологичният му минимум е минус 5 градуса, но тази нощ той беше преминат. До дни ще се види колко сериозни са пораженията.“
Зърнените култури също пострадаха
Не само овощните и маслодайни култури са в рисково състояние.
Пшеницата и ечемикът също са изпаднали в тежък термичен стрес.
„Пшеницата е в отчаяно положение. Не става дума само за повърхностни поражения. Студът беше сух, което прави щетите още по-тежки – без влага няма амортизиране на стреса.“, добави Пеев.
Земеделците настояват за спешна намеса
Заради мащаба на пораженията, земеделските кооперации настояват държавата незабавно да сформира комисии за оценка на щетите. Само при официална проверка ще може да се прецени дали и как могат да се отпуснат компенсации или други форми на подкрепа.
„Хората са отчаяни. Положението в земеделието е тежко. Ако не се действа навреме, ще загубим не само реколтата, но и възможността да поддържаме производствената инфраструктура в някои райони“, предупреди Пеев.
Възможно ли е частично възстановяване?
Като единствена възможна реакция, Пеев посочва използването на биостимулатори на органична основа, които могат да активират регенеративни процеси в растенията.
„Не е гарантирано, че ще помогнат, но е единственият опит, който можем да направим. Особено при култури, които не са напълно загинали, но са в термичен шок. Въвеждането на стимулатори трябва да е навременно, иначе ефектът ще е нулев.“
Попарени надежди
Пролетта на 2025 г. започва с климатичен обрат, който вече остави след себе си реални загуби, които ще се отразят върху реколтата, доходите на фермерите и продоволствения баланс. Според производителите това е момент, в който реакцията на държавата трябва да бъде бърза, технически адекватна и финансово осигурена.
За момента земеделците мълчаливо оценяват щетите и не им се говори.
