Какво означава земеделие, предавано от поколение на поколение и съчетано с технологии, които управляват процесите с точност под 2 см? За Райна Бонева-Андреева, земеделски производител от село Белгун, община Каварна, отговорът не е в думи, а в практика.
Райна Бонева-Андреева е завършила бакалавър по агрономство в Техническия университет – Варна и има магистратура по аграрен мениджмънт. Носител е на наградата „Еврика“ за Млад фермер на България за 2017 г., а първите ѝ детски спомени са свързани със земята, техниката и стопанската работа – продължение на семейна традиция в земеделието, датираща повече от два века.
„Бонев-63“ е едно от първите частни стопанства, регистрирани в България още през 1990 г. Но семейната история в земеделието не започва тогава – тя се простира над 200 години назад, от времето на пра-пра-дядовците, които също са обработвали земи и са гледали животни в района на с. Белгун.
„С любовта към земята, животните, растенията и земеделската техника – така започна всичко. Така сме възпитани от родителите ми, Диана и Владимир Боневи, които и днес са до нас с опита си“, разказа Райна.
Тя представи опита и визията на семейното стопанство „Бонев-63“ пред студенти от катедра „Растителна защита“ на Лесотехническия университет в София.
12 000 дка земя, обработвана с прецизност под 2 см
В землището на село Белгун фамилията обработва между 12 000 и 13 000 декара земя. Отглеждат основно зърнено-житни и бобови култури, а в стопанството работи цялото семейство – и по-малките ѝ брат Владимир и сестра Десислава, а за да е пълна картината – съпругът ѝ Андрей също е земеделец. Сестра ѝ е докторант по фитопатология, брат ѝ завършва машинно инженерство, а стопанството е буквално оборудвано като учебна лаборатория за модерни агропрактики.
GPS автопилоти от 2005 г. и собствена RTK станция
„Първият монтиран автопилот в България беше в нашето стопанство – още през 2005 г. Оттогава всички трактори са оборудвани с GPS навигация с точност до 2,5 см“, казва Райна. Особено любопитен факт е, че в стопанството има и единствения в света верижен трактор Т-150, оборудван с пълен автопилот, въпреки че оригинално се управлява с лостове като танк.
Прецизното водене на машините позволява при сеитба, пръскане и торене да няма нито застъпвания, нито пропуски. Така се избягват както фитотоксичност, така и риск от „зелен мост“ за патогени.
За повишена точност базата им е оборудвана със собствена RTK станция, която работи със сигнал от над 16 сателита (GPS, GLONASS, Galileo, BeiDou, QZSS), има лицензиран радиочестотен канал и работи без прекъсвания.
Софтуерна интеграция, контрол и диагностика в реално време
„Имаме пълен достъп до информацията за техниката чрез системата Diltex. Знаем къде се намира всяка машина, какъв е разходът на гориво, налягането на маслото, моточасовете и моментното ѝ състояние“, обяснява Райна. Всеки оператор и машина разполагат със собствен чип, който следи зареждането на гориво. Съдове за гориво са оборудвани с нивомери и аларма при нерегламентирано източване.
Машините се управляват чрез терминали с универсални менюта, така че една навигация може да се използва както за торачка, така и за пръскачка.
Точност в торенето: електромотори, сензори, автоматична калибрация
Торачката Amazone ZA-TS е конфигурирана да отчита характеристиките на всяка тор – име, производител, гранулометрия. Има вградени кантар и сензори за вятър, а електромоторите регулират индивидуално скоростта и потока от двете разпръскващи тави. Избягва се преразход, замърсяване и се гарантира равномерно подаване.
Пръскачка и дрон – за ефективна растителна защита
Пръскачката Amazone UX Special е със щанга от 36 м и капацитет 4600 л, с автоматично регулиране на височината. При вятър или труден терен, щангата „плава“ и поддържа стабилно разстояние. А когато условията не позволяват влизане с трактор, включва се дронът DJI Agras T30, оборудван с 30-литров резервоар, 16 дюзи и две камери. Дори работи нощем, със собствен прожектор. Ограниченията му са главно в обема на работния разтвор – максимум 18 л/дка – което при фунгициди може да се окаже недостатъчно.
Метеостанции, анализ на риска и софтуер с изкуствен интелект
В стопанството са разположени метеостанции Meteobot, които отчитат всички климатични и почвени показатели в реално време. Системата изчислява риск от заболявания и сигнализира кога е оптималният момент за третиране – по алгоритъм, базиран на прогностични модели.
Допълнително, анализаторът N-Tester определя реалната нужда от азот, а почвените проби се изпращат в лаборатории за изчисляване на торовите норми по парцели.
Агрономия и инженерство с мисъл за бъдещето
„Когато виждаш полето в реално време, проследяваш работата на всяка машина и анализираш ефекта от всяка намеса – взимаш решения не на сляпо, а с данни“, казва Райна.
Инвестицията не е малка, но се отплаща. А в моменти, когато технологиите откажат, винаги има и конвенционална техника – надеждна, сигурна, изпитана.
„Хората и техниката се променят. Но любовта към земята остава.“
Първата снимка, която Райна показва, е на нейните предци с вършачката на хармана. Последната – с GPS дрон над полето. Между двете има над 200 години история – и един-единствен непроменен ориентир: земята.
„Не го правим само за да сме конкурентни. А за да изпитваме удовлетворение от това, което вършим. И да знаем, че всяко решение ни прави по-добри“, казва тя.
