„Никога не съм имала вариант да правя друго.“
Така спокойно казва Росица Телкеджийска — жената зад биофермата „Моравско село“, която днес обработва 700 дка биологична земя и отглежда над 40 култури целогодишно.
Тя разказа за работата си пред студентите от катедра „Растителна защита“ на Лесотехническия университет – София. Нейният разказ не беше нито теоретичен, нито назидателен. Просто реален: как изграждаш стопанство, което работи, без да се отказва, и защо дори най-крехките растения оцеляват, когато почвата е жива, а грижата не се учи, а се предава.
От 25 до 700 дка: изграждане, не разрастване
Моравско село започва преди 20 години с 25 декара в землището на град Кресна. Днес стопанството управлява 700 дка открити площи и 10 дка оранжерии. Не с готов капитал, а с реинвестиране – година след година, с всяка спечелена сума. Това, което за някои е експанзия, при тях е последователност.
Развиват сами логистиката, сами дистрибуцията. Продукцията достига до търговските вериги, а следващата цел са складови и хладилни бази, които ще позволят износ. Без външен натиск – само защото стопанството е готово.
„Предпочитаме банки и лизинги. Проектите ни връщат назад“
Семейството на Росица не разчита на проектно финансиране. Закупили са поточна линия за миене на моркови с помощ от държавата, но не планират да разчитат на това като основен инструмент. Причината е проста: процедурите са бавни, тежки, зависими от политически промени.
„Така не губим време в чакане и корекции, а работим. С банки и лизинги можем да останем градивни“, казва тя. И добавя, че най-важният ресурс не е грантът, а устойчивостта да продължаваш въпреки обстоятелствата.
Отглеждане, подбиране, мислене с вкус и почва
В Моравско село отглеждат над 40 култури, разпределени в годишен цикъл. Подборът не е случаен. Изхожда от пазара, но и от връзката със самата земя.
„Подбираме културите според желанията на потребителите, но и според това какво иска почвата – какво може да понесе и как ще се възстанови“, обяснява Росица.
В оранжериите между редовете присъстват подправки: копър, босилек, чесън, целина, тученица, коприва. Това не е естетика – това е функционална екология, съзнателна система от съпътстващи култури, които подобряват почвата и потискат вредители.
Доматите са три вида – чери, Ръгби и червен сорт на турска фирма. Причината не е вкусът, а транспортната стабилност – нещо, което българските сортове не могат да гарантират, а веригите изискват.
Най-важното обаче остава почвата. „Ако почвата е жива, растенията също ще са живи. Всичко е единен организъм. Здравата почва създава вкусната храна“, казва тя.
Зелено торене, микробиология, без компромис в препаратите
Работят с многокомпонентни смески, зелено торене и биологични препарати, предлагани от семейната фирма „Амитица“. Използват бактерии за разграждане на растителните остатъци и обеззаразяване на разсадите с Екопроп.
Картофите, например, са на площ от 150 дка, сорт Сорая – с генетична устойчивост и силно развитие. Окопават ги с италианска машина „колибри“, която работи с точност до 2 см от растението, загърля и не уврежда стъблата.
Торят с Биоазото, птичи тор и бавноотдаващ азот, който повишава съдържанието на въглерод – ключов фактор за дългосрочно плодородие.
С телените червеи се справят с Натуралис. „Не помня проблеми при картофите. Само при морковите, когато нивата се оставят празни 3–4 месеца.“
Механизация без компромис със земята
Липсата на работна ръка е ежедневие. Затова все по-голяма част от процесите се механизират. Не за удобство, а заради нужда. Това води и до известно намаляване на културите, но не и на качеството.
Напояването е другият постоянен разход. В собствените имоти изграждат стационарни поливни инсталации, а в земите под аренда използват подвижни макари. За всяка култура поливането се настройва по различен начин – няма универсален режим.
Био не е избор. Био е изходна точка
Решението да се занимават с биологично земеделие не е дошло по-късно. То е било началната позиция. Хотелът „Моравско село“ в Предела, създаден от родителите ѝ, е сертифициран като био още през 2003 г.
Започват с малки площи, за да отглеждат храна за гостите. Търсенето става толкова голямо, че днес стопанството е 700 дка. А храната – кауза, която обединява три поколения.
Няма как да няма вкус, когато има връзка със земята
„Хората правят разлика. Всеки, който е ял храна от нашите градини, знае вкуса. И се връща“, казва Росица.
Но подчертава: българска храна няма, ако няма хора, които я създават с любов и без кратки пътища. „Ако някой се захване и го прави с мерак – пазар ще намери.“
Мисията: младите да не се плашат от земеделието
За Росица земеделието не е само професия. То е отговорност към почвата, към децата ѝ, които учат в чужбина, но ще се върнат, и към другите млади, които все още търсят своя път.
Затова прави съвместни проекти с училища и гимназии, обяснява, показва, развива. Не с амбицията да учи – а с желанието да остави следа, която някой ще разпознае като посока.
