Новият мащаб: 12 000 фермери, 20 милиарда евро
На 9 април стана ясно, че два от най-големите млечни кооперативи в Европа – Arla Foods и DMK Group – се сливат. Новата структура ще обедини над 12 000 фермери и ще генерира приходи от близо 20 милиарда евро. Това не е просто сделка. Това е стратегически ход, който показва реалната посока на развитие в сектора. Моделът е корпоративен, с вертикална интеграция, централизирано управление и дългосрочен инвестиционен хоризонт.
Седалището на обединението ще бъде в Дания. Arla ще остане името на новата структура, а управлението ще включва представители и от двата досегашни кооператива. Основната цел, заявена от двете страни, е стабилност, силна цена за фермерите, предвидимост на доставките и способност да се инвестира в бъдещето на индустрията. Това е кооперация в юридическа форма – но по своята същност и мащаб тя функционира като корпорация.
Какво правим ние?
В България тепърва се говори за коопериране като спасение. Но практиката най-често се изразява в събиране на 5 до 10 души, които формират юридическа структура, за да кандидатстват по мярка или за да получат достъп до пазар, до който иначе нямат.
Това, което в България наричаме кооперация, е всъщност начална форма на обединение без реална икономическа тежест. Това са административно създадени групи, без критична маса, без стандартизирано производство и без дългосрочна визия за пазарна интеграция. В повечето случаи липсва дори базова оперативна инфраструктура – логистика, маркетинг, договаряне.
В този смисъл, българският модел няма допирна точка с Arla или DMK – нито по обем, нито по структура, нито по функция. На запад кооперациите вече играят ролята на корпорации – с централизирано управление, професионален мениджмънт и оперативна ефективност. У нас все още говорим за обединение, без да съществува реална икономическа основа за него.
Мащабът вече не е избор
В икономиката на 2025 г. мащабът не е въпрос на предпочитание, а на оцеляване. Пазарът не е нито романтичен, нито милостив. За да бъдеш забелязан, трябва да можеш да осигуриш количество, качество и предвидимост. Единичният производител – дори когато е отличен – не може да гарантира това сам.
Сливането между Arla и DMK показва, че кооперацията вече не е просто сдружение, а пазарна структура със способност да акумулира капитал, да инвестира в технологии и да осигури дългосрочна стабилност. Това е мащаб, който не просто оцелява – той определя условията. В такава среда кооператив от десет души не може да участва равнопоставено. Не защото липсва потенциал, а защото липсва инфраструктура.
Какво означава това за България?
Кооперацията от 10 души не е погрешна сама по себе си. Но тя не може да постигне пазарно влияние. Не може да инвестира в технологии. Не може да диктува условия. Тя може да решава локални задачи – но не и да гарантира устойчивост.
Ако България иска реални кооперации, тя трябва да инвестира в изграждане на производствени зони с концентрация на еднородно производство. Да стимулира фермерите да работят по общи стандарти, а не просто да се обединяват юридически. И най-вече – да създаде пазарна логика, в която мащабът не е проект, а резултат от стратегия.
Кооперацията не е спасение, когато пазарът вече изисква корпорация. А кооператив от 10 души, без структура, без мащаб и без пазар, не е алтернатива – той е признание, че не сме подготвени за реалността.
