Какво прие ЕС
ЕС въвежда нова директива за наблюдение на почвите. Целта: до 2050 г. всички почви да бъдат в „здраво състояние“. Причината: над 60% от почвите в ЕС са деградирали. Според Европейската комисия това струва поне 50 милиарда евро годишно на Съюза.
Какво ще прави държавата
– Ще се наблюдава почвеното здраве по общи европейски показатели: физически, химически и биологични.
– Ще се използват данни от национални мониторингови програми и от европейската система LUCAS Soils.
– Ще има списъци на потенциално замърсени терени. При реален риск за човешкото здраве или околната среда – държавата ще трябва да предприеме действия.
– Ще се създаде и списък с нови замърсители – включително PFAS („вечни химикали“) и пестициди.
Какво означава това за фермерите
1. Няма нови задължения. Законът не въвежда изисквания към стопаните. Отговорността за мониторинга е на държавата.
2. Ще има достъп до подкрепа. Страните членки трябва да предложат обучения, консултации, изграждане на капацитет и финансова помощ за стопани, които искат да подобрят почвеното си здраве.
3. Почвеният мониторинг ще влезе в националните политики. Това означава, че с времето може да се обвързва с други регулации – например екосхеми, приоритетни райони, или специфични изисквания при подпомагане.
Какво следва
– До 3 години след публикуването на директивата България ще трябва да приеме законови механизми за прилагането ѝ.
– Няма да има преки задължения за фермерите, но ще има по-интензивен почвен контрол, особено в чувствителни райони.
– Добри практики като редуцирана обработка, покривни култури, органично торене ще бъдат насърчавани – с очакване за обвързване с подкрепа след 2027 г.
Новото законодателство не налага санкции, но създава нова рамка, която ще се впише в бъдещите аграрни политики. Фермерите няма да бъдат санкционирани, но ще бъдат насочвани. А почвеното здраве ще се превърне в ключов критерий за достъп до подкрепа в следващия програмен период.
