От 2025 г. производителите на плодове и зеленчуци трябва да представят удостоверение за поливност, за да получат обвързана подкрепа. На теория звучи логично: няма как да отглеждаш култури с висок воден режим без да можеш да ги напояваш.
Но теорията и практиката в българското земеделие рядко се припокриват.
Какво показва наредбата
Фермерите трябва да докажат, че имат достъп до напояване – било чрез договор с „Напоителни системи“, било чрез узаконен сондаж. Без това удостоверение няма да получат подпомагане по схемите за плодове и зеленчуци.
Какво се случва на практика
Масово производителите сключват договори с „Напоителни системи“, дори в райони, където напояване няма. Издават се удостоверения за площи, в които физически достъп до вода не съществува. И това се знае – както от администрацията, така и от фермерите.
За да получат удостоверението, фермерите плащат такси и носят скици – понякога по 40–50 на човек. Без гаранция, че в крайна сметка ще получат субсидия. Защото ако на терен се установи, че реално не е имало напояване – плащането ще бъде отказано.
Какво стои зад проблема
Обществена тайна е, че в момента повечето стопани поливат от неузаконени сондажи. Причината не е нежелание, а системна невъзможност. Узаконяването отнема поне 3 години, струва 10 000–15 000 лв. и преминава през сложна и често блокирана процедура. Затова и не се случва. Системата не може да осигури законен достъп до вода, а едновременно с това изисква доказателство за него.
Какво е отражението върху фермерите
Фермерите са изправени пред парадокс: или да излъжат, или да останат извън схемата за подпомагане. Да платят за документ, който няма връзка с реалността – или да се откажат от подкрепа, за която реално полагат труд и инвестиции.
Ако държавата изисква документ, тя трябва да е осигурила условия за неговото законно придобиване. В противен случай законът се превръща в бюрократичен капан, който наказва не измамниците, а онези, които са принудени да оцелеят в несъществуваща инфраструктура.
