Климатичният риск вече не е бъдеща заплаха, а текущо условие на земеделието. Все по-малко фермери се питат дали ще има промяна, и все повече – как точно ще изглежда тя. Проблемът не е в липсата на прогнози, а в липсата на синхронизиран отговор. Докато климатичните аномалии се увеличават, политиките изостават, а решенията се взимат на парче – от страх, от реакция, от принуда.
Настоящият анализ проследява как ще се развие климатичният натиск върху земеделието до 2030 г., ако сегашната тенденция – липса на обща стратегия и локални усилия без капацитет – остане водеща.
2025–2026 г.
Фаза: Локализирани аномалии, без структурен отговор
– Суши в Южна Европа: намален добив от маслини, грозде, пшеница
– Наводнения в Централна Европа: влошени условия за засаждане и прибиране на реколта
– България: по-ранни пролетни периоди, по-чести и силни градушки, нестабилни добиви при есенниците и рапица
– Реакция: компенсации, временни облекчения, опити за напояване
– Липсва структурна адаптация. Натрупва се отложена криза
2026–2027 г.
Фаза: Пазарна адаптация чрез изместване на производството
– Изместване на производството към Северна и Централна Европа
– Южните региони стават зависими от напояване
– Цената на вода, фуражи и почвена поддръжка определя кои стопанства оцеляват
– Малки и средни ферми отпадат поради невъзможност за адаптация
– България: – Тракия: дълготрайно засушаване, спад в площите за царевица и слънчоглед
– Североизток: относителна стабилност, концентрация на по-големи производители
2027–2028 г.
Фаза: Прекрояване на модела на подпомагане
– ЕС преминава към финансиране, базирано на адаптационен капацитет
– Субсидии насочени към: водозадържане, възстановяване на почви, технологии за устойчиво производство
– България: – Регионите без достъп до инфраструктура отпадат
– Фермерите трябва да инвестират предварително, за да получат достъп до подпомагане
– Без реално коопериране или консултантска подкрепа – това ще бъде непосилно
2028–2029 г.
Фаза: Дефиниране на климатични зони за селскостопанска политика
– Въвеждане на териториални ограничения за определени култури
– Подпомагането ще бъде обвързано със специфичен климатичен индекс
– България: – Част от секторите плодове и зеленчуци излизат от пазара
– Остават стопанства с напояване, достъп до логистика и инвестиционен капацитет
– Животновъдството се трансформира към екстензивни и пасищни модели
2029–2030 г.
Фаза: Нова аграрна карта на Европа
– Част от териториите в ЕС се деактивират за конкретни производства
– Устойчивостта вече не се измерва в сертификати, а в предвидимост на добива
– Земята се оценява по капацитет за адаптация, не по декари
– България: – Земеделската концентрация се ускорява
– Уязвимите стопанства излизат от производство
– Земята се прехвърля към тези, които имат достъп до капитал и инфраструктура
Дали този сценарий ще се разгърне в пълния си обем зависи от политиките, технологичния напредък и способността на отделните региони да се адаптират навреме. Но дори и частичното му реализиране поставя въпроси, които вече не са хипотетични: Какво производство има бъдеще? Кои региони ще останат активни? Какво означава „устойчивост“ без обща стратегия?
Понякога не е нужна нова информация. Нужно е подреждане на вече видимото – така че да няма как да бъде пренебрегнато.
Източници: Европейска комисия (CAP Strategic Plans), JRC Climate Risk Assessment 2024, FAO 2023, Европейска обсерватория по селско стопанство, Copernicus Climate Service.
