Собственикът на „Аграрната технологична компания“ Юрий Дробязко говори открито за свръхкапацитета в преработката, липсата на пазарна логика в новите инвестиции и защо според него малките фермери в Украйна все повече приличат на заложни къщи, а не на устойчиви стопанства.
„Аграрната технологична компания“ е украинско интегрирано земеделско предприятие, със седалище в Централна Украйна и земеделска дейност в няколко региона. Управлява над 30 хил. ха земя и осигурява заетост на 640 души. Основен фокус са устойчивите аграрни модели, соята и износът на висококачествени не-ГМО продукти. Компанията е и акционер в „Адампольсоя“ – водещ украински производител и износител на сертифицирани соеви продукти с добавена стойност, насочени основно към външни пазари.
Не е необходим „олиен Донбас“
Юрий Дробязко смята, че изграждането на нови маслобойни в Западна Украйна е продиктувано не от пазарна логика, а от липса на въображение. Според него хората копират модели, които вече съществуват, без да оценят нуждата от тях.
„Преработвателният капацитет за маслодайни култури в Украйна вече надвишава обема на самото производство. Имаме мощности за 22 млн. тона, а произвеждаме около 20 млн. тона. Въпреки това се строят още единайсет нови маслобойни. Какво ще преработват те?“ – пита риторично Дробязко.
Дори при идеални добиви, капацитетите надвишават възможностите. Пример: компания със 100 хил. ха строи маслобойна с капацитет 1 млн. тона. При най-добър сценарий, ако половината от площите се засеят със слънчоглед и добивът е 3 т/ха, ще бъдат произведени около 150 хил. тона. Останалите 850 хил. – откъде?
Повечето експерименти със слънчоглед в Западна Украйна са неуспешни. „В нормални години – не в суша – тези насаждения се провалят. Болестите ги убиват.“
Не всичко, което можеш да построиш, трябва да бъде построено
Причината за концентрацията на инвестиции в Западна Украйна според Дробязко е очевидна: сигурността. „Хората строят там, където е най-спокойно. Но това не означава, че инвестицията е разумна.“
Може да има логика да се строят маслобойни за рапица и соя, но само ако има нужда от тях и ако сметките излизат.
Фермерите не произвеждат за другите. Произвеждат за себе си
На въпрос дали не се притеснява, че новите заводи могат да изтеглят суровината от „Адампольсоя“, той е категоричен:
„Фермерите не произвеждат за нас. Те произвеждат за себе си. Ние или купуваме от тях, или не купуваме.“
„Ако някой построи завод като нашия – чудесно. Тогава ще направим нещо ново, което другите още не са измислили.“
Малкият фермер като заложна къща
„Фермер, който работи на 100 ха и произвежда зърно, е обречен, ако някой не му доплаща.“
Проблемът не е в мотивацията, а в икономиката. Рентата расте, разходите растат, а печалбата пада. Минималните разходи вече надхвърлят 1000–1200 долара/ха. За да не е на загуба, трябва да прибираш поне 3 т соя/ха. Ако пазарната цена е $400/т, приходът ще е $1200 – на ръба на възможното.
„На Житомирщина тази година наемът за 1 ха е вече $300. Преди войната беше $320, после падна, но сега отново расте. А доходността на производителя се свива.“
Оперативните разходи на фермер включват: гориво, торове, препарати, резервни части, техника, заплати, данъци. При текущите цени – поне $1000/ха. И то без включена амортизация.
Според него повечето малки фермери приличат на заложни къщи. „Влизат, трупат дългове, продават зърното на вторичния пазар, за да покрият най-неотложното. Това не е бизнес. Това е временно съществуване.“
Мащабът не е враг. Некомпетентността е
„Какво точно означава ‘изместване’? Един фермер с 200 ха колко души заетост осигурява? Нула. Самият той често не работи.“
В същото време: 640 служители на 30 хил. ха в „Аграрната технологична компания“ – повече отколкото в десетки дребни стопанства, взети заедно. Просто малцина се осмеляват да изградят вертикално интегрирани модели.
Малките могат да бъдат ефективни, но не на всяка цена
„За да отглеждаш соя или царевица ефективно, ти трябват поне 2–3 хил. ха. Под тази граница не можеш да понесеш натиска на пазара и логистиката.“
Да, има добри малки фермери. Но те са изключения. „Не всеки е роден за предприемач. И агробизнесът не прави изключения.“
Бизнесът се прави с числа, не с фолклор
„Повечето малки фермери не правят реална сметка. Мислят, че са на печалба, а реално губят. Това не се решава с дотации. Това се решава с грамотност и пазарна дисциплина.“
„Свободният пазар е най-добрата регулация. Той изчиства илюзиите и оставя само онова, което работи.“
