По-малко от месец остава до изтичането на действащите автономни търговски мерки (АТМ) с Украйна, а в зърнения сектор в ЕС напрежението расте. Причината – в преговорите по новото Споразумение за асоцииране с Украйна отново не са включени защитни механизми за обикновената пшеница и ечемика. Това алармира в позиция председателят на Работната група по зърнени култури към Copa-Cogeca Седрик Беноа.
Според него, ако този пропуск не бъде поправен, ЕС рискува необратими щети за зърнопроизводителите, които вече са натоварени с три последователни години на загуби.
Скок в разходите, срив в цените
След пандемията и началото на войната в Украйна производствените разходи за зърнени култури нараснаха драстично. Във Франция, например, средният разход за производство на обикновена пшеница е бил 1414 евро/ха през 2020 г., а през 2023 г. достига 2065 евро/ха – увеличение от 46%. Подобна динамика се наблюдава в Румъния (36%), Белгия (24%) и Ирландия, където ръстът е 68%.
Същевременно цените на зърното не само че не отразяват този ръст, но и се понижават. В края на 2023 г. цената на обикновената пшеница във Франция е 209 евро/тон, спрямо 304 евро/тон през 2020 г. и 195 евро/тон още през 2018 г.
За сравнение – култури като твърдата пшеница, които не са подложени на силен украински внос, се търгуват за 315 евро/тон – с ръст спрямо 230 евро/тон през 2018 г.
Либерализацията доведе до пренасищане
Преди търговската либерализация, вносът на обикновена пшеница от Украйна бе ограничен до 0.5–1 млн. тона годишно, с квота от 1 млн. тона. След премахването на тази квота вносът нарасна до 6.5–7 млн. тона. Това не замести други източници – общият внос на пшеница в ЕС нарасна от 2–3 на над 9 млн. тона.
Същевременно вътрешното производство е спаднало само с около 1 млн. тона, а потреблението на зърно в ЕС дори се е понижило. Общият внос на зърнени култури е нараснал от 22 млн. тона през 2020 г. на 33 млн. тона през 2023 г., докато износът леко е намалял – от 52 на 50 млн. тона.
Резултатът: излишък от над 5 млн. тона обикновена пшеница, със сходно напрежение и при ечемика.
„Няма пазарно нарушение“ – аргумент, който вече не издържа
Когато АТМ бяха въведени през 2022 г., пшеницата и ечемикът бяха изключени от защитните механизми, тъй като се приемаше, че няма риск от пазарно смущение. Беноа подчертава, че още тогава е предупредил Комисията и държавите членки за последствията. Отговорът навсякъде е бил един и същ: „Няма нарушения“.
След три години с отрицателна рентабилност, това вече не е аргумент – а откъсване от реалността, коментира той.
Защита за Украйна – да. Разпад на ЕС производство – не.
„Подкрепата за Украйна не подлежи на съмнение“, се казва в позицията. Но според Copa-Cogeca устойчивото решение не е в прехвърлянето на изгубени украински пазари върху вътрешния пазар на ЕС, а в подпомагане на страната да възстанови достъпа си до традиционните си пазари.
„Призоваваме председателя Урсула фон дер Лайен и комисаря Марош Шефчович да върнат квотите за обикновената пшеница и ечемика. Все още не е късно. Но още една грешка може да бъде фатална“, завършва Беноа.
