Цените на суровините ще се върнат към нивата от 2015–2019 г. през следващите две години, прогнозират експертите на Световната банка. Според доклада „Прогноза за развитие на стоковите пазари“, през 2025 г. цените ще намалеят с 12%, а през 2026 г. – с допълнителни 5%, с което ще се достигне най-ниската им стойност от началото на десетилетието.
Очакваният спад е свързан с понижение на цените на енергията, храните и въглищата, както и с намалено търсене и увеличено предлагане на някои основни ресурси. За страните, които разчитат на износ на суровини, това означава по-ниски приходи и нужда от адаптация.
Петрол, въглища, храни: посоката е надолу Цената на суровия петрол Brent се очаква да спадне от 81 щ.д./барел (около 136 лв./барел) през 2024 г. до 64 щ.д./барел (около 108 лв./барел) през 2025 г., а през 2026 г. – до 60 щ.д./барел (около 101 лв./барел). Спадът се обяснява с увеличено предлагане и намалено търсене, особено на фона на разрастващия се пазар на електрически превозни средства в Китай – най-големият автомобилен пазар в света.
Цените на въглищата се очаква да намалеят с 27% през 2025 г. и с още 5% през 2026 г., основно поради намаляване на потреблението им при производството на електроенергия в развиващи се страни.
Цените на храните ще спаднат със 7% през 2025 г. и с още 1% през 2026 г. Това включва основни земеделски стоки като пшеница, царевица, ориз и соя. Въпреки това, Световната банка предупреждава, че спадът няма да реши проблема с недостига на храни в най-уязвимите държави, тъй като хуманитарната помощ намалява, а военните конфликти в редица региони продължават да изострят продоволствената несигурност.
Инфлационни рискове и валутен натиск По-ниските цени на суровините ще ограничат инфлационния натиск, включително този, породен от търговските конфликти, особено в САЩ. За развиващите се страни обаче – и особено за онези, които разчитат в значителна степен на износ на суровини – ефектът ще бъде неблагоприятен. Според СБ, две трети от развиващите се икономики са износители на суровини и ще бъдат пряко засегнати.
„Две трети от развиващите се страни са износители на суровини, които се възползваха от високите цени през последните години. Но сега виждаме ниски цени и висока волатилност, което ще има отрицателно въздействие. Затова такива страни трябва да либерализират търговията, да възстановят фискалната дисциплина, ако е възможно, и да създадат среда, благоприятна за бизнес и частни инвестиции“, се казва в доклада.
Енергията – основен двигател на инфлацията през 2022 г. – вече е в обратна посока През 2022 г. резкият скок в цените на енергията е добавил над 2% към глобалната инфлация. Но по-ниските цени през 2023 и 2024 г. помогнаха за ограничаването ѝ. Прогнозата на СБ предвижда нов спад в цените на енергията с 17% през 2025 г. и още 6% през 2026 г., което ще доведе стойностите до най-ниските нива за последните пет години.
Златото – изключение от тенденцията За разлика от останалите суровини, цената на златото ще остане висока през 2025 г., като се очаква да достигне рекордни нива. Причината – инвеститорите ще продължат да търсят „сигурни убежища“ за капитала си на фона на глобалната несигурност. През 2026 г. се очаква частична стабилизация.
Докладът на Световната банка анализира динамиката на 46 основни суровини и очертава края на ценовия бум, породен от възстановяването след ковид пандемията и ескалацията на геополитическите рискове.
Какво означава това за земеделието? За земеделския сектор по-ниските цени на енергията и торовете може да доведат до временно облекчение на производствените разходи, особено при интензивните култури. Очакваният спад на цените на основни храни като пшеница и царевица обаче означава и потенциален натиск върху приходите на зърнопроизводителите. Това ще постави още по-голям акцент върху ефективността, пазарната ориентация и нуждата от защита на доходите чрез инструменти като застраховане и договори с фиксирана цена. В краткосрочен план вероятно ще се отвори прозорец за намаляване на инфлационния натиск върху селскостопанските входове, но в дългосрочен – фермерите ще трябва да се адаптират към по-ниски и нестабилни изкупни цени.
