На 8 май в Брюксел се проведе мащабна конференция под егидата на Европейската комисия, която събра над 30 журналисти от целия ЕС, експерти, фермерски организации и представители на институциите. Темата беше бъдещето на ОСП след 2027 г., като основни акценти бяха преформулирането на директните плащания, механизмите за обновяване на поколенията чрез субсидирано пенсиониране и достъп до земя, както и намаляване на административната тежест чрез сателитен мониторинг. България беше представена от зам.-министъра на земеделието д-р Лозана Василева.
Какво следва, когато сегашната структура на ОСП вече не отговаря на реалностите на пазара, поколенческия срив и политическия натиск? Европейската комисия не дава окончателни отговори, но задава посока – и тя започва с преформулиране на директните плащания, нов подход към младите фермери и нова логика за подкрепа чрез инструменти, а не само чрез субсидии.
Директните плащания остават. Но по каква логика ще се разпределят?
Контекстът не е само вътрешен. Предстоящото присъединяване на Украйна към ЕС, с огромния ѝ аграрен капацитет, налага преосмисляне на системата. Разпределението на средствата ще трябва да отговори на нови реалности – включително нуждата от запазване на конкуренцията и справедлив достъп до подпомагане за фермерите в настоящите държави членки.
Формулировката „по-целенасочени“ се повтаря многократно, без конкретни параметри. Но едно е ясно – вече няма да се оценява само площта. Ще се търси икономическа и социална функция. Това поставя под въпрос досегашните модели и ще отвори нов тип дебат: какво точно наричаме „подпомагане“ и на кого реално е насочено?
Кога една мярка е за младите фермери – и кога е корекция на системата?
Средната възраст на фермерите в ЕС е 47 години. Само 12% са под 40. Комисията иска да обърне съотношението не чрез кампании, а чрез контролирано прехвърляне на собственост. Това включва субсидирано пенсиониране – мярка, при която фермери, които се оттеглят от сектора, получават финансов стимул да прехвърлят земя и стопанство. В Австрия този механизъм доведе до 47% млади фермери.
Как ще изглежда този преход на практика?
Схемата за субсидирано пенсиониране е доброволна. Фермер, който реши да се оттегли от активна дейност, може да получи компенсация, ако прехвърли земята и активите си на млад наследник или друг нов фермер, като схемата е част от пакет за обновяване на поколенията, който включва и съпътстващи стимули за младия фермер, който поема стопанството. Целта не е просто освобождаване на място, а предаване на работещо стопанство с приемственост, а не с прекъсване.
Комбинацията включва дългосрочни кредити (30–40 години) за младите, обезпечени с гаранции от Европейската инвестиционна банка, като целта е да се раздвижи „замръзналата“ земя в стопанства без наследствена стратегия. Идеята е проста: да се отключи достъпът до земя чрез механизъм, който не натоварва началото. За възрастния стопанин – спокойствие. За младия – хоризонт. Това не е подкрепа. Това е инфраструктура на предаването.
Ще намалеят ли проверките – или просто ще се преместят в сателитни данни?
ЕК залага на дистанционен контрол чрез програмата „Коперник“. Това означава по-малко проверки на място, но и нова логика на отчитане. Сателитите не изискват папки, но изискват прозрачност. Очаква се административната тежест за малките фермери да намалее, но системата ще стане по-чувствителна към несъответствия, но при това ще се засили и автоматизираният контрол, което може да постави нови предизвикателства пред отчетността и адаптацията на системата.
Защо екстензивното животновъдство отново се появява в центъра на разговора?
В обезлюдените райони на ЕС – а те не са малко – отглеждането на животни в природосъобразен режим е единственото възможно стопанство. Новата визия го третира не като носталгия, а като инструмент за активиране на ресурс, който не може да бъде прехвърлен в таблица. Подкрепата ще бъде насочена към фермери, които могат да задържат живот и икономика там, където другите сектори не стъпват.
Каква ще бъде битката за бюджета – и кой ще преформулира смисъла на „приоритет“?
Селското стопанство продължава да държи 40% от бюджета на ЕС. Но предложението на ЕК за обединяване на всички инструменти в един фонд беше отхвърлено от ЕП. Това не е просто процедурен спор. Това е въпрос на контрол: кой ще определя критериите – администрацията или теренът?
Тази статия достига до вас с подкрепата на Рапид КБ – ексклузивен представител на CLAAS и AMAZONE за България!
