Втора част от анализа на промените в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, обявени през май 2025 г.
Европейската комисия представи нов пакет с мерки за опростяване на ОСП. В първата част на анализа разгледахме какво се променя в системната логика. Във втората част ще кажем директно: ще помогнат ли тези мерки на фермерите? И какво ще струват, ако изобщо стигнат до тях.
Какво реално ще се промени за фермерите
Някои от предложенията на Комисията наистина биха могли да облекчат работата на фермерите – особено в частта, свързана с контрола и административната тежест. Очаква се например проверките на място да бъдат ограничени до една годишно, а част от контрола да се извършва чрез сателитно наблюдение и цифрови инструменти. Това ще намали натиска върху малки и средни стопанства, които често не разполагат с административен ресурс да се справят с текущите изисквания.
Друг положителен елемент е увеличението на еднократното плащане за малки фермери от 1250 на 2500 евро. Тези средства ще бъдат изплащани без обвързаност с допълнителни екологични изисквания, което улеснява достъпа до тях. Освен това се предлага възможност за допълнително финансиране до 50 000 евро под формата на паушална помощ за развитие на малки стопанства. Това са мерки, които имат ясен административен ефект – те съкращават процесите и намаляват бариерите за най-малките производители. Проблемът е, че обемът на тази подкрепа е ограничен и не създава дългосрочна устойчивост.
Биологичните фермери също биха могли да спечелят от новите предложения. Предвижда се автоматично признаване на част от тях за покриване на условията по т.нар. „условност“ – тоест, няма да се изисква повторно доказване на екологични стандарти, които така или иначе се спазват в биоземеделието. Това е логична стъпка, която намалява дублирането на контрол.
Предвиждат се и няколко конкретни технически промени, които биха могли да окажат реално въздействие върху част от фермерите. Срокът за подпомагане на млади земеделски стопани ще бъде удължен от 24 на 36 месеца, което може да даде по-добра възможност за стабилизиране на новите стопанства. За био- и агроекологичните интервенции се въвежда възможност за плащания на глава животно и на пчелни кошери, което създава допълнителна логика в подкрепата за животновъдите, участващи в зелени схеми. Освен това се предвиждат по-гъвкави изисквания по стандартите за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС), включително удължаване на периода за поддържане на постоянни пасища от 5 на 7 години. Това са промени с ограничен обхват, но с възможност за реално облекчаване на прилагането, ако бъдат интегрирани навреме в националната система.
Кризисни инструменти
Най-значимата част от пакета са новите инструменти за управление на кризи. Проблемът е, че зад тях не стои нов финансов ресурс. Европейската комисия предлага те да бъдат финансирани не чрез допълнителен бюджет, а чрез пренасочване на средства от вече одобрения национален Стратегически план. Това означава, че ако държавата реши да активира кризисни плащания – трябва да избере от кои интервенции да вземе. Тези решения ще бъдат политически, но последиците ще са реални – за фермерите. Това може да се разглежда като проблем от една страна. От друга – ЕК никога не е обещавал повече пари, обеща опростяване.
Допуска се и възможност за национално съфинансиране до 200%, което изглежда добре в текста, но не е гарантирано на практика. За България, където националното бюджетиране за земеделие е хронично слабо, това не е просто техническо условие – това е структурна пречка. Без политическа воля и без реално преразглеждане на приоритетите, новите инструменти ще останат на хартия.
Ако се стигне до реално използване на кризисните механизми, ще се наложи отстъпление от други мерки – вероятно инвестиционни, агроекологични или тези, насочени към млади фермери. Как точно ще се извърши преразпределението на ресурси – чрез открито обсъждане или с техническо изменение на плана – все още не е посочено в официалните документи. Но това е от съществено значение, тъй като ще определи до каква степен заинтересованите страни ще могат да влияят върху новите приоритети.
Какво остава извън вниманието – но засяга фермерите пряко
Сред промените, които ще имат значение не само за администрациите, но и за резултата при фермерите, е и новият подход към измененията в Стратегическите планове. Европейската комисия предлага да се улеснят процедурите за изменение, като се въведе разграничение между стратегически и не-стратегически промени. Само стратегическите ще подлежат на предварително одобрение от Брюксел, а останалите ще могат да бъдат прилагани веднага от държавата-членка. Това съкращава времето за реакция, но означава също, че част от решенията за пренасочване на средства, отпадане на интервенции или въвеждане на нови елементи могат да се вземат без забавяне – и без реално обсъждане със заинтересованите страни.
Промените създават потенциал – но и несигурност. Ако не бъдат последвани от ясни решения и адаптация на националните приоритети, новите механизми за подкрепа ще останат формални. Те ще съществуват в документите, ще бъдат цитирани в презентации, но няма да достигнат до терена.
Най-същественото отсъствие е буферът – онзи предварителен инструмент, който не просто реагира на криза, а я очаква. Когато липсва буфер, подкрепата се оказва закъсняла, фрагментирана и често несправедлива. Вместо да има предварително планиран буфер, отговорността за реакция при кризи ще се разпределя постфактум. Това означава, че не се поставя въпросът за наличието на средства, а за липсата на механизъм, който ги гарантира навреме. Тогава тежестта ще бъде понесена от фермерите – независимо дали решенията са били взети навреме, или не. Това е риск, който не произлиза от липса на пари, а от липса на подготвеност.
Един от подценените елементи в предложенията е ограничаването на земеделския резерв – оттук нататък той ще може да се използва само за пазарни смущения, а не за природни бедствия. Такива събития ще трябва да бъдат покривани чрез новите кризисни механизми, но както вече стана ясно, те изискват предварително пренасочване на средства от други интервенции. Това поставя допълнителен натиск върху Стратегическите планове.
Съществува и още една важна подробност – изискването за избягване на т.нар. свръхкомпенсация. Общата компенсация от всички източници – европейски, национални, застрахователни или частни – не може да надвишава реално претърпените загуби. Това създава необходимост от допълнителен контрол и засилено изчисляване на допустимите нива на подкрепа, което потенциално увеличава административното натоварване както за фермерите, така и за администрацията.
На фона на тези условия остава отворен въпросът как ще се използва новата гъвкавост при измененията на Стратегическите планове. Предвижда се държавите членки да могат да прилагат нестратегически промени без одобрение от Европейската комисия, което позволява по-бързи реакции. Това съкращава процедурите, но също така прехвърля отговорността за избора на приоритети и за прозрачността на процеса изцяло върху националната администрация. За фермерите това означава, че ефектът от тези решения ще зависи от вътрешния капацитет, механизма на консултация и практическата воля за включване на заинтересованите страни за адаптиране на плановете с участието на фермерските организации – или промените ще се случват изцяло на ниво администрация?
Какво представлява паушалното финансиране?
Паушалното финансиране, предвидено в предложенията на Комисията, означава еднократна помощ в конкретно фиксиран размер, без необходимост от подробна отчетност и доказване на всеки разход. Предвиденият таван от 50 000 евро е целево финансиране за малки стопанства, което може да бъде използвано за развитие, модернизация или други обосновани нужди. Вместо фермерите да доказват всяка покупка с фактури и детайли, ще се оценява дали общият резултат отговаря на целите. Това опростява достъпа до средства, но изисква прецизна рамка на прилагане от страна на администрацията, за да се избегнат злоупотреби и неравнопоставеност.
