Зимната пшеница продължава да заема водещо място в зърнопроизводството. Потенциалът ѝ за добив в нашите климатични условия е висок. Съвременните високопродуктивни сортове, особено от местна селекция, могат да осигурят добиви над 1000 кг/дка, при запазено високо качество на зърното.
Кои показатели определят структурата на класа
Добивът се формира от редица структурни показатели: гъстота на посева, дължина на класа, брой класчета в класа, брой зърна в класче и маса на хиляда зърна. Корелационните анализи показват, че най-голямо влияние оказват гъстотата на продуктивните стъбла и озърнеността на класа.
Ориентировъчно, за да се постигне добив от 5.5–6.5 т/ха, е необходимо класът да съдържа 20–22 класчета, всяко с 2–3 зърна, а масата на 1000 зърна да бъде между 45 и 50 грама. При такива параметри производството се счита за рентабилно, а вложенията – възвръщаеми.
Зимната пшеница се отличава с висока екологична пластичност, но всеки производствен сезон носи свои предизвикателства. Количеството валежи, температурният режим и разпространението на болести и неприятели се променят не само между години, но и в рамките на една вегетация.
Липса на влага и високи температури – критичната комбинация
Най-честата причина за ниска озърненост е дефицитът на влага в периода на формиране на генеративните органи, съчетан с високи температури. Това ускорява развитието на растенията и води до по-къси класове с по-малко класчета. Ако през следващите фази от развитието (наливане и узряване) условията останат неблагоприятни, вече формираните класчета не се развиват пълноценно и зърното остава дребно, недозряло и с ниска технологична стойност.
Критична фаза – начало на вретенене
Фазата на начало на вретенене е от съществено значение, тъй като именно тогава по стъблото започват да се формират зачатъците на бъдещите класчета. Това са малки възли, от които се развиват класчетата. При недостиг на продуктивна влага и високи температури растенията приоритизират възпроизводството – скъсяват фазите, влагат ресурс в ранно изкласяване и пропускат нормалното развитие на класа. Това води до загуби на добив, които могат да надвишат 50%.
Минерално хранене и коригиране на дефицита
Недостигът на хранителни елементи по време на изкласяване и наливане на зърното допълнително намалява масата и озърнеността на класа. Причините за това могат да бъдат няколко: недостатъчно основно торене, измиване и изветряване на елементи от коренообитаемия слой или небалансирана хранителна система. При наличие на влага дефицитите могат да се компенсират чрез корекция на минералното хранене. Но при суша дори внесените NPK елементи са слабо достъпни за растенията.
Ефективен подход при тези условия е листното подхранване с карбамид и комбинирани листни торове, съдържащи макро- и микроелементи в течна форма. Особено полезно е прилагането им във фаза флагов лист и при наливане на зърното. Това не повишава чувствително добива, но стабилизира наливането и подобрява качеството.
Добри резултати в засушливи години дава използването на безводен амоняк при предсеитбена обработка – на дълбочина 15–20 см. Азотът от амоняка се минерализира постепенно и навлиза в по-дълбоките, по-влажни слоеве, като остава достъпен за растенията дори при повърхностна суша. Съчетан с листно подхранване, той създава условия за по-добро наливане на зърното.
Болести, които ограничават потенциала на класа
Загубите на добив вследствие на болести могат да бъдат значителни:
Брашнеста мана: до 20%, при интензивна инфекция – до 50%;
Септориоза: 20–30%;
Кафява ръжда: до 2–2.5 т/ха;
Жълта ръжда: над 3 т/ха при ранна инфекция;
Черна петниста бактериоза: 1.5–2.5 т/ха;
Кореново гниене: до 2 т/ха, в тежки случаи – повече;
Фузарийно кореново гниене: причинява масово формиране на празни класове;
Най-честите причини за понижаване на озърнеността и масата на 1000 зърна са инфекциите с брашнеста мана, септориоза, кафява и жълта ръжда, кореново гниене и бактериози. Те се развиват от есента до зрелостта на растенията.
Значението на срока на сеитба
Оптималният срок за сеитба на зимна пшеница вече се измества. По-ранната сеитба води до избързано развитие и слаба зимоустойчивост, докато закъснялата сеитба води до недоразвити растения и ниско братене. И в двата случая размерът и озърняването на класа се влошават.
В условия на климатични промени най-добри резултати се получават при прецизно избрани междинни срокове. Силното братене е свързано с равномерно развитие и достатъчна площ за фотосинтеза. От него зависи гъстотата на продуктивните стъбла и потенциалът на класа.
Заключителни наблюдения
Най-голямо влияние върху добива оказват гъстотата на продуктивните стъбла и озърнеността на класа. За да се постигне стабилен и рентабилен добив, трябва да се следи целият технологичен комплекс: срок на сеитба, торене, защита от болести и осигуряване на влага. Няма универсално решение, но има критични фази, в които всяко отклонение носи загуба. Класът на пшеницата е отражение на всичко случило се през сезона – от агрономичните решения до климатичните фактори, които не подлежат на контрол.
инж. агр. Милан Ковачевич, консултант по полски култури, Сърбия
