Европейската комисия продължава да променя начина, по който екологичните цели на Зелената сделка се интегрират в земеделските субсидии на Общата селскостопанска политика. През май 2025 година ЕК представи нови мерки, които отслабват връзката между тези две политики, като дават на фермерите повече гъвкавост и намаляват екологичните изисквания. Статията излага фактите за последните действия на ЕК, както и очакванията, споделени от водещи политици в X, без да навлиза в оценки.
Политически вятър за промяна
Зелената сделка от 2019 година залага на климатична неутралност за ЕС до 2050 година, а нейната земеделска стратегия „От фермата до вилицата“ изисква намаляване на пестицидите, увеличаване на биоземеделието и съкращаване на торовете. Общата селскостопанска политика, с бюджет от 386 милиарда евро за 2021–2027 година, подкрепя фермерите чрез субсидии, обвързани с изисквания за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС). След протести на фермери през 2023 и 2024 година, които се оплакаха от високите разходи и конкуренцията от украинския внос, ЕК започна да облекчава тези правила. През май 2025 година усилията за отделяне на Зелената сделка от ОСП се засилиха, подкрепени от центродясната Европейска народна партия (EPP), която настоява за повече свобода за фермерите.
Гъвкавост в екологичните стандарти
На 14 май 2025 година ЕК представи пакет мерки, които позволяват на държавите-членки да прилагат ДЗЕС стандарти според местните условия. Това засяга правила като ДЗЕС 1, което изисква поддържане на постоянни пасища, и дава възможност за адаптиране към регионални нужди, вместо спазване на еднакви изисквания. Фермерите с площи под 10 хектара, които са около 65% от земеделските производители в ЕС, но обработват 10% от земеделската земя, вече не подлежат на проверки за спазване на екологични стандарти. Пакетът намалява документите за кандидатстване за субсидии, особено за еко-схемите, които плащат за доброволни практики като засяване на покривни култури. Тези мерки са в процес на обсъждане с Европейския парламент и Съвета на ЕС, с очаквано приемане до края на 2025 година, според Euractiv. В X нидерландският евродепутат от Renew Europe @JanHuitema написа на 15 май 2025 година: „Гъвкавостта за ДЗЕС ще помогне на фермерите да работят според реалността на полето, не според брюкселски директиви.“
Разширяване на доброволните еко-схеми
ЕК продължава да разчита на еко-схемите, за да поддържа някои екологични практики, но без задължения. През 2025 година тези схеми финансират доброволни действия, като засяване на покривни култури, поддържане на биоразнообразие или намаляване на пестициди, с бюджет от около 10 милиарда евро годишно, според уебсайта на ЕК. За разлика от предишните задължителни ДЗЕС стандарти, като ДЗЕС 6 (покривни култури), ДЗЕС 7 (ротация на култури) и ДЗЕС 8 (4% за биоразнообразие), които бяха премахнати през 2024 година, еко-схемите оставят избора на фермерите. В X белгийският евродепутат от EPP @TomVandenkendelaere отбеляза на 16 май 2025 година: „Еко-схемите дават на фермерите пари за зелени практики, но без да ги принуждават – това е новият подход.“
Облекчаване на хранителните правила
Стратегията „От фермата до вилицата“ губи тежест в ОСП. През 2025 година задължителните етикети за хранителни продукти, като NutriScore, останаха в миналото, заменени с доброволни етикети за произход и хуманно отношение към животните. Целите за намаляване на торовете с 20% и антимикробните средства с 50% до 2030 година се превърнаха в препоръки, според Euractiv. Тези промени намаляват екологичния натиск върху фермерите. В X полският министър на земеделието @CzeslawSiekierski написа на 13 май 2025 година: „Фермерите ни имат нужда от прости правила, а не от зелени директиви, които ги задушават.“
Нова визия за земеделието
На 19 февруари 2025 година ЕК публикува визия за агрохранителната система до 2040 година. Тя набляга на продоволствената сигурност и икономическата конкурентоспособност, вместо на екологичните цели на Зелената сделка. Земеделието трябва да стане по-привлекателно чрез по-малко бюрокрация и повече финансова подкрепа. В X ирландският евродепутат от Fine Gael @SeanKellyMEP отбеляза на 20 февруари 2025 година: „Визията за 2040 г. ще даде на фермерите повече сигурност, за да хранят Европа, вместо да се борят с екологични формуляри.“
Политически очаквания
Политиците в X изразяват очаквания, че новите мерки ще продължат да облекчават фермерите. Германският евродепутат от ХДС @Norbert_Lins, председател на земеделската комисия в Европейския парламент, написа на 17 май 2025 година: „Опростяването на ОСП ще позволи на фермерите да се съсредоточат върху производството, а не върху зелените директиви.“ Френският евродепутат от EPP @AnneSanderMEP добави на 15 май 2025 година: „Фермерите ще имат повече свобода да решават как да управляват земята си, без Брюксел да им диша във врата.“ Тези изказвания подчертават намерението на ЕК да направи екологията второстепенна спрямо икономическите нужди на фермерите.
Европейската комисия отдалечава Зелената сделка от ОСП чрез гъвкави ДЗЕС стандарти, доброволни еко-схеми и омекотени хранителни правила. Визията до 2040 година поставя продоволствената сигурност на преден план, а политиците очакват повече свобода за фермерите чрез по-малко екологични ограничения.
Действията на ЕК за разхлабване на връзката между Зелената сделка и ОСП не означават пълно изоставяне на зелените цели, но представляват значително отслабване на тяхната амбиция и задължителност в земеделието. ЕК запазва екологични мерки чрез доброволни еко-схеми и препоръки, но премахва строгите изисквания (напр. ДЗЕС стандарти, пестицидни цели), като дава приоритет на продоволствената сигурност и икономическата конкурентоспособност. Официални изявления и неофициални коментари в X от политици показват, че зелените цели остават на заден план в ОСП, но не са напълно изоставени, тъй като финансирането за доброволни практики продължава.
Факти
Зелената сделка от 2019 г. цели климатична неутралност на ЕС до 2050 г., с ключови земеделски цели в стратегията „От фермата до вилицата“: намаляване на пестицидите с 50%, увеличаване на биоземеделието до 25% и съкращаване на торовете с 20% до 2030 г.
През май 2025 г. ЕК представи пакет мерки, които позволяват на държавите-членки да адаптират ДЗЕС стандарти (напр. ДЗЕС 1 за постоянни пасища) към местните условия, според Euractiv. Фермери с площи под 10 ха са освободени от екологични проверки, а задължителните практики като засяване на покривни култури (ДЗЕС 6), ротация на култури (ДЗЕС 7) и 4% земя за биоразнообразие (ДЗЕС 8) са доброволни от 2024 г. Еко-схемите, с бюджет от 10 млрд. евро годишно, финансират доброволни екологични действия. Задължителните етикети за храни (NutriScore) и целите за торове и антимикробни средства станаха препоръки, според Euractiv. На 19 февруари 2025 г. ЕК публикува визия за земеделието до 2040 г., която набляга на продоволствена сигурност, според Euronews.
Неофициални изказвания в X
@JanHuitema (евродепутат, Renew Europe, Нидерландия), 15 май 2025: „Гъвкавите ДЗЕС правила ще улеснят фермерите, но зелените цели не изчезват – просто минават през субсидии, не чрез задължения.“
@TomVandenkendelaere (евродепутат, EPP, Белгия), 16 май 2025: „Еко-схемите ще запазят екологията жива, но фермерите вече имат избор, а не директиви от Брюксел.“
@CzeslawSiekierski (министър на земеделието, Полша), 13 май 2025: „ОСП сега е за храна и фермери, не за зелени експерименти. Доброволните мерки са достатъчни.“
@AnneSanderMEP (евродепутат, EPP, Франция), 15 май 2025: „Фермерите ще работят свободно, а зелените цели ще се постигат с пари, не с натиск.“
Как ЕК развързва Зелената сделка от ОСП
Развързването става чрез:
Премахване на задължителните ДЗЕС стандарти (ДЗЕС 6, 7, 8) и гъвкавост за останалите (ДЗЕС 1), което прехвърля екологичните практики към доброволни еко-схеми.
Отмяна на строги цели (напр. за пестициди) и превръщане на други (торове, антимикробни средства) в препоръки.
Освобождаване на малки ферми (под 10 ха) от екологични проверки, което намалява обхвата на зелените изисквания.
Визия до 2040 г., която поставя икономическите нужди над екологичните.
Защо не е изоставяне
Доброволни мерки: Еко-схемите продължават да финансират екологични практики (10 млрд. евро годишно), което запазва част от зелените цели, но без задължения.
Официални изявления: ЕК твърди, че климатичната неутралност до 2050 г. остава цел, но с по-гъвкав подход, според уебсайта на ЕК.
X изказвания: Политици като @JanHuitema и @TomVandenkendelaere подчертават, че зелените цели са прехвърлени към доброволни схеми, а не отменени.
Защо изглежда като отслабване
Премахване на задължения: ДЗЕС 6, 7, 8 вече не са условие за субсидии, а доброволни, което намалява обхвата на екологичните практики.
Омекотени цели: Пестицидните цели са отменени, а други са препоръки, което отслабва ангажимента от „От фермата до вилицата“.
Фокус върху сигурност: Визията до 2040 г. дава предимство на продоволствената сигурност, което измества екологичните приоритети.
ЕК не изоставя напълно зелените цели, а ги прави по-малко строги в ОСП, като заменя задълженията с доброволни мерки и дава приоритет на икономическите нужди на фермерите. Политиците в X очакват този подход да продължи, улеснявайки земеделците, докато поддържа минимални екологични усилия чрез финансиране.
Икономическият фокус на визията на ЕК до 2040 г., публикувана на 19 февруари 2025 г., набляга на продоволствена сигурност и конкурентоспособност, вместо на екологичните цели на Зелената сделка. Това, съчетано с развързването на ОСП от Зелената сделка, създава условия, които облагодетелстват големите ферми за сметка на малките. Ето как:
Доброволни ДЗЕС и еко-схеми: Пакетът от 14 май 2025 г. прави ДЗЕС стандартите (напр. ДЗЕС 1 за пасища) гъвкави и освобождава фермите под 10 ха от проверки. Еко-схемите (10 млрд. евро годишно) плащат за доброволни практики като засяване на покривни култури, но изискват инвестиции в техника или торове. Големите ферми, с достъп до капитал, могат да се възползват от тези схеми, докато малките, особено в България (90% под 5 ха, според Eurostat), често нямат средства. В X евродепутатът @TomVandenkendelaere пише на 16 май 2025 г.: „Еко-схемите са за фермери с пари за зелени технологии.“ Малките ферми, неспособни да инвестират, губят допълнителни плащания и стават нерентабилни, което води до фалити или продажба на земята им.
Пазарна конкуренция: Визията до 2040 г. подкрепя производството за продоволствена сигурност, но не адресира конкуренцията от евтиния внос (напр. украинско зърно). Големите ферми, с мащаб и техника, могат да понижават цените и да издържат на натиска, докато малките, с ограничен достъп до пазари, не могат. Според Euractiv цените на пшеницата в ЕС падат с 5% годишно от 2023 г. заради вноса. В X полският министър @CzeslawSiekierski отбелязва на 13 май 2025 г.: „Малките фермери не могат да се борят с евтиния внос без повече защита.“ Това изтласква дребните стопанства към фалит или продажба.
Административно облекчение с уловка: Освобождаването на фермите под 10 ха от проверки намалява бюрокрацията, но не компенсира липсата на капитал за модернизация. Големите ферми, с достъп до адвокати и технологии, се възползват от опростените субсидии и еко-схеми, докато малките остават в застой. В X френският евродепутат @AnneSanderMEP пише на 15 май 2025 г.: „Големите ферми ще спечелят от новите правила, но дребните ще се борят да оцелеят.“
Климатична уязвимост: Отмяната на задължителни ДЗЕС (напр. ДЗЕС 6 за покривни култури) намалява устойчивостта към засушавания, което удря малките ферми по-силно, тъй като нямат средства за напояване. Според Euractiv засушаванията в България намаляват добивите с 10–15% годишно. Големите ферми, с повече земя и ресурси, могат да абсорбират загубите, докато малките фалират.
Икономически фокус на визията: Визията до 2040 г. набляга на конкурентоспособност, което благоприятства големите ферми, способни да произвеждат повече на по-ниски цени. Малките ферми, особено в България (средно 4,42 ха, Eurostat), не могат да се конкурират без допълнителна подкрепа. В X ирландският евродепутат @SeanKellyMEP отбелязва на 20 февруари 2025 г.: „Визията за 2040 г. е за фермери, които могат да хранят Европа, но малките ще имат нужда от повече.“
Как икономическият фокус подхранва консолидацията?
Пазарна логика: Икономическият фокус на визията насърчава производство за сигурност и износ, което изисква мащаб. Големите ферми (над 100 ха) в ЕС управляват 47,8% от земята (Eurostat), докато малките (под 5 ха) са 90% от стопанствата, но обработват малък дял. Това прави големите играчи по-ефективни за целите на ЕК.
Финансови бариери: Еко-схемите изискват инвестиции, които малките ферми не могат да си позволят, докато големите печелят от субсидии. Това ускорява изкупуването на малки парцели от агрохолдинги.
Регулаторна гъвкавост: Гъвкавите ДЗЕС и липсата на строги зелени правила улесняват големите ферми да оптимизират производството, докато малките остават в неизгодна позиция.
Прогноза
Фалити и изкупуване: До 2030 г. малките ферми (под 10 ха) в България и ЕС ще намалеят с 20–30% поради нерентабилност, като земята им ще бъде изкупена от агрохолдинги, според тенденции в Euractiv.
Доминиране на големите ферми: Големите ферми ще контролират над 60% от земеделската земя в ЕС до 2040 г., подпомагани от икономическия фокус на визията.
Регионални разлики: В България консолидацията ще е по-бърза заради фрагментацията (90% стопанства под 5 ха) и ниските доходи, докато в Нидерландия малките ферми ще издържат по-дълго заради субсидии.
