Климатът ни трайно се променя, България ще бъде от най-засегнатите държави, според анализ на ООН
Трябва да се мисли експедитивно за нови сортове, технологии и задължително за вода за напояване
България ще бъде една от най-засегнатите държави от сушата. Това се казва в проучване и анализ на ООН, оформени в доклад. Според експерти не е пресилено да се каже, че новата пандемия, която се задава на наша територия, ще е именно сушата.
Становището е на престижна международна група, работеща по въпросите на изменение на климата към Организацията на обединените нации.
Това прекалено сериозно предупреждение към всички, които взимат решенията в държавата ни, за съжаление досега няма никакъв адекватен отговор, казва независимият климатолог Антоанета Йотова.
Според нея и нейни колеги, международните специалисти
пустинята се мести нагоре
И вследствие на това този климат, който сме го имали, вече няма да е същият. А дали ще го наречем субтропичен или тропичен, това няма никакво значение.
Предупреждението на ООН още гласи, че екстремните промени на времето, на които сме свидетели в световен мащаб, ще бъдат много по-неблагоприятни за България.
Рисковете за страната ни са описани отдавна, това е станало в документ отпреди 5-6 години, но досега не им е обърнато никакво внимание.
Анализът и оценката на риска за земеделието също са загърбени. Те трябва да бъдат бързо обновени и към тях да се добави новата оценка, която всяка година метеоролозите правят.
Трябва още задължително да се прочете и докладът, който е направен от български учени, и на който също не се обръща внимание от решаващите фактори.
Какви са основните рискове за българското земеделие?
Те са огромни. И, ако следващите управляващи, които и да са те, не им обърнат внимание и не вземат спешни мерки, секторът ще е изправен пред фатални резултати.Днес закъснението е вече голямо.
Тревогата за сушата е изказана в доклад у нас, който е изготвен още през 2014 г. по поръчка на МОСВ. Но като резултат през изминалите 7 години не е свършено нищо, а само формално е направена една стратегия, която е останала на хартия.
Специалистите още тогава са дали обща оценка за секторите на икономиката, която показва, че ще има рискове за тяхното опериране. Тук става въпрос и за емисиите от енергетиката, и за тези от сектор селско стопанство, по-специално от животновъдството.
Днес вече случващите се климатични промени, имат отражение върху съответните сектори, казват специалистите.
Според експерти от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН може да се очаква, че в недалечен план
България ще има проблеми и с напояването, и с питейната вода
Затова не трябва да чакаме някой друг нещо да направи, а да започваме още днес. Веднага е редно да се започнат съответните действия за управлението на кризи и за създаване на държавен план, в който да се казва кой, какво и до кога ще направи. Няма гаранция, че рискът от климатичните промени няма да започне да се случва все по-често и на повече места, което най-силно ще се усети в земеделието.
В европейски мащаб отделни държави от години работят в това направление и дори вече синхронизират действията си. Важно е и в България това да започне да се случва.
Йотова предупреждава, че
ако не се направи карта на рисковете
при опасни климатични явления, каквато още нямаме, нещата може да излязат извън контрол. Ще можем да караме още известно време така, но после няма да го имаме времето за реакции.
Тя и колегите й предлагат първо на експертно ниво да се оценят рисковете и решенията, а след това на законодателно ниво.
Според тях вече се наблюдават тревожни нетипични климатични явления по отношение на тяхната скорост и честота, и по отношение на температурите, и на валежите.
Според климатолога Йотова динамиката на метеорологичното време, която се наблюдава у нас, вече е по-голяма отпреди години. Какво може да се направи?
Специално в земеделието това означава да се изработи национална стратегия за взимане на мерки за преориентация към нови сортове, нови технологии, които да включват и нови култури, и преразглеждане на срокове за сеитби и засаждане.
Това означава и спешни управленски мерки за осигуряване на източници на вода за напояване, но не от рода на тези „пускаме язовира, спираме язовира“, които са смехотворни на фона на задаващата се тревога.
Да не говорим за поливна стратегия, каквато България няма, за възстановяване и изграждане на канална мрежа за напояване по райони, за сондажни кладенци в рискови земеделски райони и т.н.
Засега е видно, че България няма никаква подготовка, че нищо не се прави от Министерство на земеделието и правителството.
Всичко това тепърва предстои, а време няма…Новата пандемия-сушата, се задава, както казват метеоролозите.
