Значението на азотните торове
Многобройните изследвания върху азотните торове не са разрешили напълно въпросите за оптималните дози, начини и срокове на тяхното приложение, особено когато се вземат предвид предшествениците. Тази актуалност се дължи на значителните климатични промени и биологичните особености на новите сортове, които налагат адаптиране на технологиите за отглеждане. Затоплянето на климата доведе до по-меки условия за презимуване на зимните култури и намалена загуба на растения, особено при посеви с късни срокове на сеитба. Тези посеви изискват специфичен подход към азотното подхранване, за да се осигури оптимален растеж и развитие.
Цели и методика на изследването
Изследванията, проведени в Института по растениевъдство „В. Я. Юриев“ към Националната академия на аграрните науки на Украйна (НААН) в периода 2015–2024 г., имаха за цел да проучат влиянието на дози, начини и срокове на приложение на азотни торове върху добива и качеството на зърното на зимна пшеница. Предшествениците бяха чиста угар, грах за зърно и слънчоглед. Площта на отчетните парцели беше 25,0 м², с тройно повторение и систематично разположение на вариантите. Изследвана беше ефективността на различни дози (N20, N30, N40, N60, N90, N120), срокове (есен, пролет, есен + пролет) и начини на приложение (разпръскване и с сеялка) на азотни торове – амониев нитрат, карбамид и амониев сулфат – в зависимост от метеорологичните условия на годината.
Резултати след чиста угар и грах
Установено е, че азотното подхранване във фазата на братене с доза N40 след чиста угар, в зависимост от хранителния фон, повишава добива на зърно при приложение на амониев нитрат с 0,75–0,81 т/ха, а при карбамид – с 0,71–0,92 т/ха. Увеличаването на дозата до N60 не е икономически ефективно. При варианти без основно торене, прикореневото подхранване с дози N20, N40 и N60 осигурява възвръщаемост в зърно съответно от 41,2 кг, 27,1 кг и 19,9 кг, а на фона на основно приложение N30P30K30 – 15,9 кг, 15,7 кг и 15,6 кг. След грах най-ефективно е приложението на карбамид в доза N60, което увеличава добива с 0,74–1,23 т/ха – с 0,15–0,25 т/ха повече спрямо амониевия нитрат. Независимо от условията на годината, след чиста угар на фона на N30P30K30 зърно с качество от трети клас е получено при прикореневото приложение на N40, а след зърнен грах – при N60. Допълнителното листно подхранване с карбамид повишава съдържанието на протеин и глутен в зърното до ниво, съответстващо на втори клас.
Резултати след слънчоглед
Изследванията след слънчоглед показват, че ефективността на различните дози и срокове на приложение на азотни торове зависи значително от метеорологичните условия. При подхранване с доза N30 увеличението на добива на зърно е средно между 23,3 и 26,1%. Най-ефективно и икономически целесъобразно е подхранването с доза N60, което средно за различните срокове повишава добива на зърно с 40,2% спрямо контрола и с 15,9% спрямо варианта с N30. Увеличаването на дозите до N90 и N120 не води до значителни допълнителни прирасти спрямо N60. Най-високото увеличение на добива (43,5%) е постигнато при пролетно подхранване.
Сравнение на формите на азотни торове
Сравнителното изследване на ефективността на различни форми азотни торове – амониев нитрат, карбамид и амониев сулфат – във фазата на братене след слънчоглед с доза N60 показва, че при есенно приложение няма съществена разлика между вариантите. При пролетно подхранване най-високите прирасти на зърно са постигнати с амониев нитрат, като прикореневият начин е най-ефективен. При комбинация от есенно и пролетно подхранване няма значителна разлика между начините на приложение на амониевия нитрат, като прирастът на зърно е между 36,1 и 38,1%. При приложение на карбамид най-висок добив е постигнат с прикореновия начин през пролетта, с прираст от 43,0%, което е с 12,0% повече спрямо разпръскването. При амониевия сулфат най-ефективно е пролетното прикоренево подхранване, с прираст от 44,2%.
Ефективност на начините и сроковете на приложение
Средно за вариантите с приложение на азотни торове най-високият добив е постигнат при пролетно прикоренево подхранване със сеялка, което е с 0,33 т/ха (8,4%) повече от разпръскването. На фона на комбинирано есенно и пролетно подхранване най-високият прираст на зърно (42,0%) е получен при прикоренево приложение. Средно за сроковете на приложение с доза N60 увеличенията на зърно спрямо контрола са 39% за амониев нитрат, 37% за амониев сулфат и 35% за карбамид.
Изводи
-
През годините на изследването след предшественици чиста угар и зърнен грах най-високите увеличения на зърно (7–9%) са постигнати при пролетно прикоренево подхранване с амониев нитрат в доза N30.
-
След слънчоглед при приложение на азотни торове в доза N60 най-високият ръст на зърно (45,0%) е постигнат при пролетно прикоренево подхранване във фазата на братене, което е с 0,33 т/ха (8,4%) повече от разпръскването. Спрямо вариантите с карбамид и амониев сулфат прирастът е съответно с 0,46 и 0,27 т/ха по-висок.
-
Прилагането на по-високи дози азот след чиста угар и зърнен грах (N60, N90, N120) и след слънчоглед (N90, N120) е икономически неефективно. Средно за сроковете на приложение с доза N60 прирастовете на зърно са 39% за амониев нитрат, 37% за амониев сулфат и 35% за карбамид.
Автори: С. Попов, Н. Кузменко, Институт по растениевъдство „В. Я. Юриев“, НААН
