В слънчевия Крит, където маслиновите дървета се простират до хоризонта, срещаме Димитрис Караманис, 58-годишен фермер, който управлява семейно стопанство от 12 хектара. С опита си от три поколения, той споделя предизвикателствата и реалностите на земеделието в Гърция – от цените на земята до данъците и сушата. В това интервю Димитрис разказва за пазара на земеделска земя, арендните договори, наследяването и напояването, давайки поглед върху един от най-важните сектори в страната.
Цените на земята: От Атика до Крит
Какво е положението с цените на земеделската земя в Гърция, Димитрис?
„Цените на земята варират много в зависимост от региона,“ започва Димитрис, докато оглежда маслиновите си дървета. Според данни на Eurostat за 2023 г., средната цена за хектар обработваема земя в Гърция е 13 571 евро. В Атика, близо до Атина, цените достигат около 81 580 евро за хектар заради близостта до града и потенциала за строителство. „На Крит цените са около 28 350 евро за хектар за добра земя с маслини или цитруси. В Западна Гърция цените могат да бъдат около 17 800 евро за хектар, но за нискокачествена земя може да паднат значително“.
Той обяснява, че цените зависят от качеството на почвата, достъпа до вода и търсенето за туризъм. „На Крит земята близо до морето е по-скъпа, защото инвеститори я купуват за хотели. През 2024 г. чух, че цените в някои региони са се вдигнали с 5–10%, но няма официални данни за 2025 г. Все пак земеделската земя остава стабилна инвестиция.“
А как е с пасищата?
„Пасищата са много по-евтини,“ казва Димитрис. „В регион като Ворио Айгайо средната цена е около 1 774 евро за хектар – почти 20 пъти по-малко от обработваемата земя там. Проблемът е, че пасищата често са в планински райони, където земеделието е ограничено.“
Рентите: Високи и променливи
Да поговорим за рентите. Как стоят нещата?
„Рентите в Гърция не са ниски,“ отбелязва Димитрис с лека усмивка. „През 2023 г. средната рента за хектар земеделска земя беше 498 евро годишно, според Eurostat. Това ни поставя на трето място в ЕС след Нидерландия и Дания. В Атика рентата може да стигне 1 048 евро за хектар, докато в Западна Гърция е около 200 евро. На Крит плащаме около 600 евро за хектар за добра земя с маслини.“
Той допълва, че рентите зависят от търсенето и качеството на земята. „Тук фермерите често наемат земя, защото нямат достатъчно капитал да я купят. Аз давам под наем 3 хектара на местен кооператив, защото не мога да обработвам всичко сам. Рентата ми носи стабилен доход, но не е лесно да намериш надежден наемател.“
Данъци: Тегоба за фермерите
Какви данъци плащате за земята и рентата?
Димитрис въздъхва. „Данъците са сериозен разход. Земеделската земя подлежи на данък върху недвижимите имоти, наречен ENFIA. Той се изчислява според площта и стойността на земята. В Крит плащам около 100 евро годишно за хектар, но в Атика може да е десет пъти повече. Има облекчения, ако земята се използва активно за земеделие, но трябва да доказваш това с документи.“
За рентата той обяснява: „Доходът от рента се облага като част от общия ми доход. Ставките са прогресивни – 15% за доход до 20 000 евро, 22% до 30 000 евро и до 45% за над 40 000 евро. Ако наема земята си за 1 800 евро годишно, плащам 15% данък, но всичко се декларира в годишната ми декларация. Няма отделен данък само за рентата, което улеснява нещата, но високите ставки са проблем за по-големите собственици.“
Арендни договори: Гъвкавост и свобода
Как се уреждат арендните договори в Гърция?
„Договорите са доста гъвкави,“ казва Димитрис, докато разглежда документите си. „Те се уреждат от Гражданския кодекс и Закона за земеделските наеми от 1967 г. Няма минимален срок, за разлика от Франция, където договорите са поне за 5 години. Тук можеш да сключиш договор за 1 година или за 10 – зависи от уговорката. Аз предпочитам 3-годишни договори, за да имам сигурност.“
Той обяснява, че договорите не трябва да се регистрират в поземлен регистър, освен ако не става въпрос за данъчни облекчения. „Писменият договор е задължителен, за да няма спорове. Посочваме рентата, срока, как ще се ползва земята и кой плаща за поддръжката. Мога да забраня на наемателя да сменя културите, ако искам да запазя маслините. Ако някой наруши договора, може да го прекратим с 6-месечно предизвестие.“
Димитрис отбелязва, че липсата на строги правила дава свобода, но понякога създава несигурност. „Наематели понякога искат по-кратки договори, за да избегнат дългосрочни ангажименти, но това не винаги е добре за собственика. А по-често е обратното“
Структура на земеделските стопанства: Малки и семейни
Разкажи ни за земеделските стопанства в Гърция. Как изглеждат?
„Гърция е страна на малките стопанства,“ казва Димитрис с гордост. „Според Eurostat от 2020 г., имаме около 684 890 стопанства, като средният размер е 7 хектара. Почти 90% са под 10 хектара, а само 2% са над 50. Моето стопанство от 12 хектара е по-голямо от средното, но все пак е семейно.“
Той обяснява, че 70% от земята е собственост на фермерите, а 30% се наема. „На Крит повечето стопанства произвеждат маслини и цитруси – около 60% са специализирани в трайни насаждения. Останалите се занимават с полски култури или животновъдство. Проблемът е, че сме фрагментирани. Земята често се дели между наследници, което прави стопанствата неефективни.
Димитрис споделя и демографския проблем: „Над половината фермери са над 55 години, като мен. Младите под 35 са под 5%. Синът ми не иска да продължи бизнеса – предпочита да работи в туризма. Това е голямо предизвикателство за бъдещето.“
Наследяване: Раздробяване и данъци
Как се наследява земеделската земя?
„Наследяването е болна тема,“ казва Димитрис с горчивина. „Според Гражданския кодекс земята се дели поравно между наследниците – деца или съпруг. Ако няма завещание, моите 12 хектара ще бъдат разделени между двете ми деца, което ще направи стопанството още по-малко. Затова мисля да даря земята на сина си приживе, за да избегна раздробяването.“
Той обяснява, че наследената земя подлежи на данък върху наследството. „Ставките варират от 1% до 40% в зависимост от стойността и родството. За земя на стойност 100 000 евро между родител и дете данъкът е около 1–5%, но ако я наследява далечен роднина, може да стигне 40%. Има облекчения, ако наследникът я обработва поне 5 години, но това изисква документация.“
В граничните райони, като някои острови, чужденци трябва да получат държавно одобрение за наследяване, според Закон 1892/1990. „Това е за сигурност, но рядко е проблем,“ добавя той.
Напояване: Живот под натиска на сушата
Как стои въпросът с напояването?
„Напояването е животът на нашето земеделие, но сушата ни убива,“ казва Димитрис, сочейки сухите почви. Според FAO, около 40% от обработваемите площи в Гърция се напояват – това е около 1.5 милиона хектара от общо 3.7 милиона. „На Крит напояваме маслините и цитрусите, но водата става все по-оскъдна.“
Той споделя, че през 2025 г. сушата е особено тежка. Европейската обсерватория за суша отбеляза, че в Южна Гърция валежите през май са под 10% от нормата. „В Крит резервоарите са почти празни. Завися от капково напояване, но водата е скъпа, а инфраструктурата – стара.“
Димитрис е част от кооператив, който инвестира във водна инфраструктура, но разходите са високи.
Предизвикателства и надежда
Какво е бъдещето на земеделието в Гърция, Димитрис?
„Трудно е, но не се отказвам,“ казва той. „Високите цени на земята и рентите, данъците, раздробяването и сушата са големи пречки. Но земеделието е нашият живот. Ако ЕС и правителството ни помогнат с по-достъпни субсидии и модернизация на напояването, можем да оцелеем. Надявам се младите да се върнат към земята, но трябва да им дадем причина.“
Разговорът с Димитрис Караманис разкрива сложната реалност на гръцкото земеделие – сектор, изправен пред климатични и икономически предизвикателства, но с дълбоки корени и потенциал за устойчивост.
Интервю на Ася Василева
