Движение на цените на пшеницата: 2005–2025 г.
Цените на пшеницата на световните пазари през последните 20 години са белязани от значителни колебания, предизвикани от климатични промени, геополитически събития, търсене и предлагане, както и икономически фактори. Данните по-долу са базирани на котировки от борси като Чикагската борса (CBOT) и Парижката борса (MATIF), както и на доклади от FAO, USDA и IGC. Цените са представени в щатски долари за тон ($/т) или евро за тон (€/т), където е приложимо, като се отнасят предимно за хлебна пшеница.
2005–2007: Ниски и стабилни цени
През 2005–2007 г. цените на пшеницата са относително ниски и стабилни, движейки се между 100 и 150 $/т на CBOT. Според FAO, глобалното производство е било силно, с около 625 млн. тона годишно, което поддържа баланс между търсене и предлагане. Основните износители като САЩ, Канада и Австралия осигуряват стабилни доставки, а търсенето от развиващи се страни като Китай е умерено. Няма големи климатични или геополитически сътресения, което ограничава волатилността.
2008: Първият голям пик – Глобалната продоволствена криза
През 2008 г. цените на пшеницата достигат рекордни нива заради глобалната продоволствена криза. На CBOT цените скачат до 440 $/т през март 2008 г. Причините включват:
- Суша в Австралия и Източна Европа, която намалява реколтите.
- Нарастващо търсене от страни като Индия и Египет.
- Спекулативна търговия на борсите, подхранвана от високите цени на петрола.
- Експортни ограничения от страни като Русия и Украйна.
Този скок предизвика хранителни бунтове в над 30 страни, включително в Африка и Близкия изток, и допринесе за политическата нестабилност по време на Арабската пролет. Към края на 2008 г. цените спадат до около 200 $/т, след като реколтите се стабилизират.
2009–2010: Възстановяване и нов скок
След кризата от 2008 г. цените се стабилизират между 150 и 200 $/т през 2009 г., но през 2010 г. отново се покачват до 300 $/т на CBOT. Сушата в Русия през 2010 г., една от най-тежките за 130 години, намалява руската реколта с 10%, което изстреля цените. Русия, третият по големина износител, наложи експортни забрани, което засили натиска върху пазарите. На MATIF цените надхвърлят 200 €/т през есента на 2010 г.
2011–2016: Колебания и спад
Периодът 2011–2016 г. е белязан от колебания, но с обща тенденция към спад. През 2011 г. цените остават високи, около 250–300 $/т, заради продължаващи опасения за реколтите в Черноморския регион. През 2012–2013 г. суша в САЩ и Източна Европа поддържа цените около 300 $/т, но след 2014 г. те започват да падат заради силни реколти в САЩ и Канада. Според USDA, през 2015–2016 г. цените достигат ниско ниво от 150–180 $/т на CBOT, подпомогнати от високо производство (над 700 млн. тона годишно) и намалено търсене от Китай.
2017–2020: Постепенно възстановяване
Между 2017 и 2020 г. цените се движат между 180 и 250 $/т, с умерени колебания. През 2018 г. суша в Европа и Австралия повишава цените до около 220 $/т на CBOT. FAO отбелязва, че глобалното производство остава стабилно (около 730–760 млн. тона годишно), но търсенето от Азия и Африка нараства. През 2020 г. пандемията от COVID-19 предизвиква краткосрочни скокове до 250 $/т заради паническо купуване и логистични проблеми, но цените бързо се стабилизират около 200 $/т към края на годината.
2021–2022: Деветгодишен връх и война в Украйна
През сезон 2021/22 (юли–юни) цените на пшеницата достигат деветгодишен връх, надхвърляйки 300 $/т на CBOT и 273 €/т на MATIF през август 2021 г. Причините включват:
- Неблагоприятни метеорологични условия в Северното полукълбо, които намаляват реколтите в Канада и Русия.
- Експортни мита в Русия, които ограничават предлагането.
- Високи транспортни разходи, които увеличават цените с до 46 $/т по маршрути като Азовско–Мраморно море.
През 2022 г. руската инвазия в Украйна предизвика безпрецедентен скок, като цените достигат исторически връх от 463 $/т (13.63 $/бушел) на CBOT през март 2022 г. Украйна и Русия, които заедно осигуряват 25% от световния износ на пшеница, бяха силно засегнати, което предизвика опасения за продоволствена сигурност. Към края на 2022 г. цените спадат до около 315 $/т след възобновяването на украинския износ през Черно море.
2023–2024: Спад след пика
През 2023 г. цените на пшеницата отбелязват спад заради силни реколти в Северното полукълбо. На MATIF цените падат от 315 €/т през август 2022 г. до 235–239 €/т през септември 2023 г. На CBOT цените достигат около 262 $/т през септември 2023 г. Според IGC, световното производство на пшеница се увеличава, а износът от ЕС намалява с 32% спрямо 2022 г. поради конкуренция от Черноморския регион. През 2024 г. цените остават под натиск, с лек ръст през юни до 315 €/т на MATIF заради суша в Русия, но общо взето се стабилизират около 250–280 $/т.
2025: Текущи тенденции и прогнози
Към май 2025 г. цените на пшеницата са под натиск заради продължаващата суша в Европа и Русия. На MATIF котировките за декември 2025 г. са около 250 €/т, докато на CBOT цените са около 270–280 $/т. Прогнозите на IGC сочат повишение на световното производство, но сушата в ключови региони като Полша и Украйна може да задържи цените високи.
Основни фактори за движението на цените
- Климатични условия: Сушите през 2008, 2010, 2012, 2018 и 2022–2025 г. са основен двигател на скоковете в цените.
- Геополитически събития: Войната в Украйна (2022) и експортните ограничения от Русия (2010, 2021) предизвикват значителни пикове.
- Търсене и предлагане: Нарастващото търсене от Азия и Африка, както и намаленото предлагане от ключови износители, повишават цените.
- Спекулация: Спекулативната търговия на борсите, особено през 2008 и 2022 г., усилва волатилността.
- Транспортни разходи: Повишаването на навлата, напр. с 46 $/т през 2021 г., увеличава цените.
Цените на пшеницата през последните 20 години преминават през цикли на стабилност, резки скокове и спадове. Най-високите нива са през 2008 г. (440 $/т) и 2022 г. (463 $/т), предизвикани от кризи в предлагането и геополитически сътресения. През 2023–2025 г. цените се стабилизират около 250–280 $/т, но сушата в Европа и Русия може да доведе до нов ръст.
