Миналата седмица зърнените пазари демонстрираха значителна волатилност. Септемврийските контракти на Euronext скочиха рязко с почти 7 евро за един ден, достигайки 209 евро/тон, след като седмицата започна слабо. Зад тези движения стоят както климатични, така и икономически фактори, които не винаги са очевидни. Какви са конкретните цифри зад тези процеси и какви са практическите последици за българските производители?
Украйна: Временна помощ или постоянен проблем?
Френският министър на земеделието Ани Женевар подчерта, че либерализирането на украинския внос дестабилизира европейските пазари. Експортът на зърнени култури от ЕС отчете спад от 37% през януари 2025 г., като износът за Китай намаля с 13%. В България това означава, че над 2 млн. тона пшеница и 500 хил. тона слънчоглед остават непродадени, очаквайки по-добри цени.
Русия завзема ключови пазари: Какво означава това за България?
Русия прогнозира реколта от 127,6 млн. тона зърно през 2025 г., като реколтата от пшеница се очаква да достигне 81 млн. тона. Египет, един от най-големите световни вносители на пшеница, засили партньорството си с Русия, създавайки съвместен комитет за мониторинг. Алжир пък закупи 660 хил. тона пшеница изцяло от Черноморския регион, след дипломатически разрив с Франция, ограничаващ френския износ.
Китай и САЩ: Невидимите играчи зад цените на зърното
Загубата на тройния „А“ кредитен рейтинг на САЩ от Moody’s повиши доходността на американските облигации и укрепи долара. В същото време временна митническа сделка между САЩ и Китай леко успокои пазарите, но сушата в Китай заплашва сериозно реколтите от пшеница и царевица. Китайските региони като Хенан и Шенси се борят с температури над 37°C, поставяйки под риск реколтата на една от най-големите икономики.
Южна Америка: Големият конкурент, който подценяваме
Conab прогнозира рекордни 332,9 млн. тона зърнени култури в Бразилия за сезон 2024-25 г., включително 168,3 млн. тона соя и 126,9 млн. тона царевица. Износът на американска царевица вече достигна 45,5 млн. тона, с 29,2% ръст спрямо миналата година. В Украйна, износът на царевица намалява до 19,8 млн. тона през сезона, спрямо 25,26 млн. тона година по-рано. Цените на царевицата в Украйна паднаха до $225-228/тон, но се очаква още спад до $215-220/тон.
Минималната цена за руския износ: ново развитие
Русия премахна минималната препоръчителна цена за износ на пшеница от $250 за тон до края на сезона, което може да доведе до леко увеличаване на руския износ в краткосрочен план, макар че търсенето остава слабо.
Световните борси за зърно: ключови цифри (19–24 май 2025 г.)
Чикагска борса (CBOT): Пшеница: Юлските фючърси варират между $196.57 и $198.73/т, с тенденция за лек спад. Царевица: Юлските фючърси варират около $188.78–$190.94/т, като седмицата започна стабилно, последвана от лек спад. Соя: Юлските фючърси достигнаха до $390.88/т, с устойчива тенденция за ръст.
Парижка борса (MATIF): Пшеница: Майските фючърси завършиха на 250 €/т, спад от 0.8% за седмицата. Рапица: Майските фючърси отбелязаха ръст до 518.50 €/т. Царевица: Цените са стабилни около 220 €/т.
Какви стъпки трябва да предприемат българските производители сега?
Фермерите в България трябва да оценят реалистично рисковете от задържането на продукцията си. Активното използване на фючърсни сделки, диверсифицирани договори и стратегическото присъствие на международните пазари са важни стъпки за намаляване на риска. Кооперирането между производителите е стратегическо условие за ефективно договаряне при намаляващи маржове.
Невидимите рискове зад липсата на активност
Най-сериозният риск за българските производители е пасивната позиция на международния пазар. Българските фермери трябва активно да участват в международни борсови механизми, да изграждат дългосрочни договорни отношения с международни партньори и активно да следят валутните и политическите рискове, за да защитят не само текущите цени, но и дългосрочните си позиции на пазара.
Зад цифрите: какво пропускаме и накъде водят скритите процеси на зърнения пазар?
Ценовата волатилност не е просто въпрос на числа. Тя е резултат от дълбоки процеси, които често остават извън ежедневните заглавия. Докато говорим за спадове и ръстове, пазарът вече е заел позиции за следващите ходове.
Но виждаме ли ги навреме?
Украинският внос първоначално бе подкрепа, днес е натиск върху европейския пазар. Докато чакаме политическо решение, 2 млн. тона българска пшеница и 500 хил. тона слънчоглед стоят в складове. Но въпросът не е дали цената ще се повиши. Въпросът е дали фермерите имат достатъчно ликвидност и гъвкавост, за да изчакат това повишение?
Русия не просто завладява пазари – тя променя правилата на играта. Премахването на минималната препоръчителна цена за пшеницата не е административен ход. То е сигнал, че руският експорт е готов да се движи агресивно, дори при слабо търсене.
Какво означава това за България?
Просто: по-тесен прозорец за продажби и още по-малко място за грешки.
САЩ и Китай са далеч, но именно там се формират новите глобални реалности. Сушата в Китай и укрепването на долара не са изолирани факти. Това е началото на потенциален сценарий, при който китайският внос може да нарасне значително, а това би изострило конкуренцията в Черноморския регион.
Готови ли са българските производители да се възползват от подобна възможност?
Южна Америка и най-вече Бразилия не са просто статистика. Рекордните реколти са ясна заявка, че конкуренцията за всеки тон царевица и соя на международния пазар ще става още по-тежка.
Въпросът не е дали знаем тези данни, а дали ги разбираме достатъчно добре, за да реагираме първи?
Прогнозата:
През следващите месеци ще видим ценови натиск и ожесточена конкуренция на всички ключови пазари. Българските производители ще трябва да бъдат проактивни и гъвкави. Тези, които избират да чакат по-добри времена, рискуват да продадат не на най-добрата цена, а на единствената останала.
Сега е времето да гледаме не само цените, а скритите процеси зад тях. Защото точно там се крие следващият ни ход.
Автор: Явор Стойнев, независим борсов консултант
