Областният информационен център в Пазарджик ще продължи дейността си и в периода 2022-2023 година. Това стана ясно, след като съветниците в града одобриха решение Община Пазарджик да кандидатства по процедура за директно предоставяне на финансова помощ по оперативна програма „Добро управление“. Дадено е и съгласие да се осигурят от бюджета на Община Пазарджик оборотни средства за точното и навременно изпълнение на планираната по проекта дейност до верифициране и плащане от страна на Управляващия орган на оперативната програма.
От своето създаване до момента ОИЦ Пазарджик е организирал и провел на територията на 12-те общини в област Пазарджик общо 352 информационни събития, на които са присъствали общо 8022 участници, предоставили са отговори на повече от 1900 въпроса и са извършили над 700 публикации в медиите, като посещенията на потенциални бенефициенти в офиса на информационния център за периода са над 5500.
Проектното предложение включва дейности, както за обезпечаване функционирането на центъра с персонал и оперативна издръжка, така и дейности по организиране и провеждане на информационни събития, работа с медии и други съпътстващи дейности.
Част от работата на ОИЦ-Пазарджик е свързана и с европейските програми и схеми за финансиране на земеделието.
„Макар и по-рядко, при нас идват за помощ и консултации и земеделски производители – казва управителят на ОИЦ-Пазарджик Радослав Пешалов. – В повечето случаи това са хора, които сега започват селскостопанската си дейност и тепърва се ориентират как могат да получат подкрепа. Ние им разясняваме кои са подходящите за тях програми и дейности, които трябва да предприемат, преди да кандидатстват. За по-специализирани консултации пренасочваме тези хора към Областната служба за съвети в земеделието, където работят много добри експерти в своите области. Колкото до стопаните, които се занимават с това по-отдавна – те са си изградили връзките и контактите както със съответните служители в Държавен фонд „Земеделие“ или Областната служба за съвети в земеделието, те са наясно с възможностите, с програмите, действащи в момента или пък за директните плащания. За селскостопанските производители пак ще припомня, че е добре да следят и новините около Местните инициативни групи, или МИГ-ове, които имаме в региона. Към тях бяха насочени допълнителни средства и предстои да бъдат отворени доста процедури. Такъв пример е МИГ „Белово-Септември-Велинград“ – оттам вероятно през март ще обявят процедура, която е насочена към инвестиции в земеделските стопанства. Също доста активни са и колегите от „Панагюрище-Стрелча-Лесичово“, които също предстои да отворят процедури и ще може да се кандидатства чрез тях по програми. Това е една допълнителна възможност за хората с аграрна дейност на територията на този МИГ-ове“ – допълва Пешалов.
Важно е също така да се знае, че споменатите процедури са в рамките на настоящия програмен период, така че тази и следващата година трябва да се изпълнят. Новите програми още не са стартирали, очаква се да бъдат одобрени финалните варианти, така че засега само може да се надяваме и те да заработят в рамките на тази година. Към днешна дата проектите могат да се финансират по стария програмен период и това ще продължи до изчерпване на предвидения ресурс.
На въпрос дали млади фермери търсят помощ в ОИЦ-Пазарджик, след като за тях отпадна възможността да им бъдат изготвяни безплатни проекти от службите за съвети в земеделието, Радослав Пешалов отговаря, че има и такива запитвания, макар и не често. Тези земеделци се опитват да получат експертна подкрепа, за да могат ако не безплатно, поне по-евтино да се справят сами с писането на бизнес плановете си.
„Често ни питат дали ние не можем да им напишем проектите – разказва Пешалов. – За съжаление, ние нямаме такива правомощия и функции. Нашата дейност е основно информативна – да ги насочим кои програми и мерки са подходящи за тях според индивидуалния случай или на какво могат да разчитат занапред, ако сега започват. При нас могат да се запознаят с условията, а ако преценят, сами да кандидатстват или да търсят консултанти. Някои искат да им препоръчаме такива фирми – това също нямаме право да правим, а и не можем да гарантираме къде ще получат услугата, която им е необходимо. Имаше възможност колегите от Областната служба за съвети в земеделието да им подготвят проектите, но сега вече или сами трябва да се справят, или ако нямат достатъчно познания, да се обърнат към частни консултанти. Това не е много добър вариант, тъй като хората, които се занимават със земеделие, са силни в своята сфера, но трудно се справят с административните трудности, там си има други специфики. Предпочитат да си гледат земята или животните, да вършат това, което могат, а не да губят време с неприсъщи за тях ангажименти – писане на документация, планиране, което също е много важно, за да бъде успешен проектът и така нататък. Но, за съжаление, към момента няма друга възможност“.
Така на младите фермери им остава да разчитат на интернет, за да намерят консултантска фирма, която да им изготви бизнес план. Друг е въпросът, че не е лесно да се ориентират сред множеството фирми с такава дейност на кои могат да се доверят за коректно и отговорно отношение, така че да имат шанс проектът им да бъде одобрен, да получи финансиране.
Стоимена Александрова
