Плантация от близо 30 дка дава прехрана на трудолюбивия фермер и семейството му
Амбициозен и иновативно мислещ фермер от Панагюрище създаде плантация от близо 30 дка лайка, която дава прехрана на трима души. Любопитната авантюра на Никола Илчев с маслодайната билка започва преди 8 години. Тогава се разделя с работата си на щат, а с последната си заплата купува първите семена от култивирана лайка. Две-три години хвърля усърден труд и пари, докато превърне стопанството си в печелившо. Днес се радва, че тогава е направил такъв избор – агробизнесът му дава независимост, а и върши каквото му харесва. Вече продава не само цвят, а основно флорални води и масла, които се радват на добър интерес сред потребителите.
39-годишният Никола Илчев избира лайката донякъде по интуиция. Почвите в Панагюрския край не са богати и са подходящи основно за рози, лавандула. Но пък от тях вече имало предостатъчно. Лайката пък е по-малко популярна като земеделска култура, но доказала се в билколечението и много търсена. Така малко по малко предприемачът създава насаждения от 29,5 дка.
„В началото отглеждах продукцията си само за чай – разказва фермерът. – Но ми искаха само цвета за чая, а бяха необходими доста работници – с 8 души обирахме за два дни 10 декара. Не се оправдаваха разходите, които се хвърляха спрямо сумата, която се получаваше като финансов резултат. Затова се насочихме към дестилиране, като ползвахме услугите на розоварните, за да видим какво ще се получи от водата и маслото. Така през 2016 година направихме при второто бране опита с дестилериите и оттогава досега сме се насочили основно към производство на етерично масло и флорална вода от лайка. Те се ползват в козметиката и като лечебно средство, дават добри резултати и хората ги търсят“.
Никола се труди на лайковата плантация и в реализацията на продукцията с брат си и майка си. Лайката в насажденията на Илчеви се отглежда биологично. Голямото преимущество на тази култура е, че на практика не боледува и реално няма нужда нито от препарати, нито от изкуствени торове. Има едно заплевяване при директната сеитба, но и този проблем се решава с помощта на мотофреза. Масивите преди 4-5 години са обогатени с оборска тор. После пробвали 1-2 години с изкуствени торове, но разликата не била голяма, така че предпочели да заложат на изцяло биологичния подход.
Днес вече Илчеви продават цвят за чай само ако се появи такава поръчка, а почти всичката им продукция отива в дестилериите. Наскоро се опитали да кандидатстват с проект по марка 6.3 за инвестиции в малки стопанства – искали да си купят собствена дестилерия. Оказало се, че не могат да получат финансиране, защото лайката не е сред предвидените за подпомагане култури.
„Не виждам логика да се прави такова деление на етерично-маслените култури – коментира фермерът. – Но правилата са такива, ще търсим друг начин“.
Илчев искал да си купи собствена мобилна дестилерия. Досегашните му проучваия показват, че за нея са необходими около 30 000 лева. При невъзможността да ползва финансова подкрепа ще търси начини сам да осигури парите за инвестицията. Младият мъж обяснява, че има малки, но ефективни дестилерии, които могат да се закарат и директно на полето и на място да се преработва продукцията от лайковата плантация. Това много би улеснило и поевтинило производството.
„Като не мога да променя критериите по програмите за земеделие, ми остава единствено да продължавам упорито напред – с оптимизъм въпреки препятствията коментира Никола. – В този живот, ако не си борбен, нямаш шанс. Земеделието ми дава независимост. Имам познати, които се оплакват от лоши условия на труд, от недостатъчно заплащане, при мен това е минало. В момента вече мога да кажа, че съм доволен от финансовите резултати от дейността на стопанството ни. Първите 2-3 години, докато се започне, докато се научи човек как да подхожда, е много трудно! Особено с водите и маслата, а и чай да е – да наложиш собствена марка, да се докаже, да спечели доверието на потребителите – това си иска доста работа. Първите години си е само наливане на пари в дейността с много малка или никаква възвращаемост, по-късно започва да се отблагодарява“.
Така от самото начало и до момента Никола осъществява проектите си само със собствено финансиране. Започнал с парите от последната си заплата като човек на наемния труд, която инвестирал в семена от лайка. Заложил на елитни сортове, за да увеличи шансовете си за успех, консултирал се със специалисти. Впуснал се в това приключение, без да е сигурен дали то ще се окаже печеливша инвестиция. Много му помогнали обаче познанията за билките – и преди това се е занимавал с бране и сушене на лечебни растения. Покрай това имал и поглед върху пазара на билки.
„Приключенията бяха, когато започнах да се занимавам с флоралните води – спомня си Никола. – Там действително е доста трудно. Най-вече при намиране на розоварна за дестилирането – розите цъфтят, когато цъфти и лайката, така че в този период всичко е ангажирано. Затова и съм твърдо решен да инвестирам в собствена дестилерия и ще го направя“.
Илчев разказва още, че в България и други земеделци залагат на лайката като земеделска култура. По-едрите производители дори имат по 200-300 декара. Такива масиви има в Пазарджик, Казанлък. Някои от тях са с фирми, утвърдени с годините на пазара и спечелили авторитет. Имат и собствени дестилерии, което им позволява да разширяват площите.
Панагюрският фермер също мечтае за разширяване на стопанството, още повече, че вижда колко голямо е търсенето на масла и води от лайка. А те наистина имат вълшебно действие – кожата става мека като коприна и здрава. Братът на Никола лично се убедил в това – имал проблеми с кожата и рани от протриване. Именно с флоралните води собствено производство се отървал от тях.
Приложението на продуктите от лайка обаче е много по-широко. Флоралната вода от лайка се получава при дестилацията на цветове или целите стръкове на лайката. Намира голямо приложение в козметиката и направата на сапуни, кремове и шампоани. Главно водата от лайка се прилага за външна употреба върху кожата като естествен освежаващ и хидратиращ продукт. Подходяща е за всеки тип кожа особено за чувствителна към други препарати, кремове, лосиони, спрейове. Водата от лайка няма нищо общо с чая от лайка. Срокът й на годност е 2 години, докато чаят има трайност 1 ден. В сравнение с чая концентрацията на активни вещества във водата от лайка е около 100 пъти по-голяма. За вътрешен прием се препоръчва около 50 мл вода сутрин на гладно. При вътрешна употреба водата от лайка помага за хемороиди, стомашни раздразнения, а използвана като вода за уста, спомага за прибирането на венците както и при кървящи венци.
Използвана директно върху кожата помага при зачервявания което я прави идеална при грижа за бебета. Успокоява деликатната кожа и тонизира епидермиса на наранената кожа.Изглажда повърхността на кожата и я прави по-мека. При псориазис, розацея, купероза и други раздразнения по кожата. Подходяща е за всекидневна употреба като спрей върху кожата с цел омекотяване. със своето ph което е около ph7. Нормалното ph на човешката кожа е ph 5,5. ph7 човешката кожа има само при бебетата. Та няма да е преувеличено ако се каже че при всекидневна употреба като лосион върху кожата тя ще придобие мекотата на бебешката кожа. В същото време изсветлява леко цвета на кожата.
Може да бъде използвана също и като мицеларна вода за почистване на грим, за премахване на тъмни кръгове около очите като за целта се поставя напоен памучен тампон върху очите.
Стоимена Александрова
