Спирането на проектите за рехабилитация на важни напоителни канали в региона ще възпрепятства развитието на поливното земеделие и е в ущърб на земеделските производители. Така народният представител от Сливен и член на комисията по Земеделие към НС Мария Белова коментира решението на правителството да не се обновят съоръженията на „Напоителни системи“- клон Средна Тунджа, както и на други над 20 канала в страната.
„Факт е, че парите за рехабилитация на напоителните канали, не само в нашия регион, но и за общо 24 канала в страната са спрени, а това ще се отрази на земеделците. Те ще бъдат „наказани“ и ще понесат последствията от спряното изпълнение на проектите на „Напоителни системи“ ЕАД, които бяха одобрени за финансиране още през юли миналата година по подмярка 4.3 от ПРСР 2014-2020 г. Сега обаче земеделският министър Иван Иванов ги спира, незнайно на какво основание и без ясна аргументация, само въз основа на съмнения от страна на служебния министър Христо Бозуков, по чието време всъщност въпросната процедура е одобрена“ каза още депутатът.
По думите й, част от тези средства са били предвидени и за съоръжения на „Напоителни системи – Клон Средна Тунджа“, който обслужва Сливенска област. „Тези проекти касаят рехабилитацията и на магистрален напоителен канал М1, който обхваща напоителните съоръжения от село Гавраилово до село Тополчане. Другия канал, предвиден за обновяване е свързан с община Котел, от село Градец нагоре към високата част на общината. Реализацията на проектите обхващаше най-обработваемите площи в нашия район. Отделно имаше предвидена рехабилитация на напоителни съоръжения между Сливен и Ямбол, стигащи до Елхово“, коментира тя.
Белова е категорична, че след като стана ясно, че пари за сектора по Плана за възстановяване и устойчивост няма да има, осъществяването на проектите по подмярка 4.3 от ПРСР 2014-2020 е бил единственият шанс за оцеляване на поливното земеделие. Тя определи като безумие на база на някакви съмнения да се спират проекти за 107 милиона, които ще увеличат двойно поливните площи в страната, над 200 хиляди декара допълнително и то в тези райони, които са най-засегнати от сушата.
„Земеделците са запознати с тези проекти за рехабилитация и затова предвидиха създаване на нови насаждения за 2023 година. Техните очаквания бяха, че до тогава рехабилитацията на напоителните съоръжения ще е приключила и те ще имат напояване. Има стопани, които кандидатстват по проекти с очакването, че ще има поливно земеделие и ще могат да се развиват. А ние им казваме в един момент, че спираме процедурата и започваме нова, но никой не може да гарантира, че тази сума през есента на 2022 г. ще стигне за обновленията. Още повече, че цените вече ще са други и още ще се променят, предвид инфлацията, която вече е двуцифрено число“, посочва тя.
Стопираните проекти трябваше да бъдат изпълнени до октомври 2023 година, но след сегашното решение не е ясно дали ще има възможност те да се реализират в срок. Ако все пак се извърви пътя на нова процедура, то не е ясно колко от тези 24 проекта ще могат да се осъществят в бъдеще, защото одобрената обща сума е 107 милиона и тя няма да е достатъчна. „Опасявам се да не се окаже наесен, че за тази сума, ще бъдат одобрени проекти не за 24 ,а за 14 канала и не е ясно кои ще бъдат те. А дали Сливен ще бъде включен, също не се знае“, изрази съмнение тя.
Според Белова, в тази ситуация се получава противопоставяне -българското производство от една страна, а от друга- ресорното министерство, което спира единствената и последна възможност на земеделските производители да се развиват. „Ако българските земеделци нямат вода, няма как да бъдат конкурентни. Какво производство ще развиват, след като не могат да полеят зеленчуците или прасковите си? Дано да има вода тази година, защото помним сушата от 2020 г. “, казва още депутатът.
Мария Белова се обяви още и против високия скок на минималния осигурителен доход за земеделските производители. Тя прогнозира негативен ефект и от евентуалното отпадане на възможността за обратно начисляване на ДДС, предоставена на земеделските производители, като изключение от общото данъчно облагане на ЕС, която изтича на 30 юни тази година.
Яна Дамянова
