Плановете за ОСП е малко вероятно да бъдат приети преди септември, казва Комисията

Тъй като няма национален стратегически план за Общата селскостопанска политика (ОСП), който вероятно да бъде приет преди лятото, септември е най-реалистичната дата за приемане на първите планове, според служител на Европейската комисия, пише Euroactiv.

Срокът за приемане на плановете, които трябваше да бъдат представени на Комисията за одобрение до 1 януари 2022 г., беше ключов въпрос, повдигнат по време на заседанието на Комисията по земеделие на Европейския парламент (AGRI) в сряда (2 февруари).

Евродепутатите посочиха също, че натискът е налице, като се има предвид, че една трета от страните членки са пропуснали първоначалния срок, докато пет държави все още не са подали документи.

В отговор на опасенията Михаил Думитру, заместник-генерален директор в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ на Комисията, каза, че въпреки че е необходимо процесът да бъде завършен до края на годината, преди новата ОСП да влезе в сила, това „не означава, че трябва да ги одобрим в средата на 2022 г.

„Така че реалистично погледнато, няма да видя стратегически план на ОСП, приет преди лятото“, каза той.

Притиснат за подробности в кулоарите на срещата, служителят на Комисията каза пред EURACTIV, че въз основа на познанията си за плановете и опита си по тези въпроси, той вижда септември като по-реалистичен срок.

Това е така, защото писмата за наблюдение вероятно ще бъдат изпратени някъде между края на март и април и на държавите-членки вероятно ще са необходими два месеца от тази дата, за да отговорят, обясни той.

„Така че говорим за юни, юли, когато е лято, но тогава трябва да преминем през всички планове отново“, каза той, като посочи, че това включва и по-дългите планове, най-тежкият от които е цели 4000 страници.

„Така че за мен септември е много по-реалистична дата за одобрение на плановете“, каза той.

Той добави, че това е графикът за онези държави-членки, които са подали навреме, но че „както знаем, няколко са пропуснали крайния срок, което допълнително ще забави процеса“.

Това едва ли ще зарадва земеделските производители в ЕС, които преди това подчертаха, че се нуждаят от ясна картина на правилата и подробностите до началото на лятото на 2022 г.

„Промените, планирани за новата ОСП, са важни за фермерите и ние трябва да знаем правилата на играта до края на пролетта на 2022 г.“, каза президентът на асоциацията на земеделските производители в ЕС COPA, Кристиан Ламбърт, пред EURACTIV през декември, предупреждавайки за сериозни последствия от закъсненията.

По същия начин председателят на комисията Норберт Линс също изрази загриженост относно въздействието, което това може да има върху фермерите.

„Може би тогава в края на годината ще имаме ситуация между Комисията и държавите-членки и фермерът наистина няма да знае какво точно се случва с планирането и как да планира за следващата година – може да бъде твърде късно", предупреди той.

Попитан за притесненията на фермерите, служителят на Комисията каза, че не вижда „истински проблем“.

Той посочи, че въпреки че плановете може да нямат одобрение в тяхната цялост, ще има достатъчно сигурност в някои части, за да могат фермерите да действат, докато останалите детайли се разгласяват.

Служителят добави, че фермерите трябва да подадат своите заявления за финансиране от ЕС, което ще получат в края на 2023 г., през март, което означава по-дълъг срок, отколкото фермерите биха могли да си представят.

Без наказания за пропуснати планове

Въпреки това срокът, очертан от Комисията, не взема предвид забавените планове, от които остават пет.

По време на срещата служителят предложи някои късчета информация, предполагайки, че планът на Словакия трябва да бъде изготвен „буквално след ден“, докато планът на Германия се очаква в средата на февруари.

Други са по-тревожни, призна той, като посочи Белгия, която е единствената страна, която е представила два плана, един за Валония и един за Фландрия.

Очаква се те да дойдат по-късно, което „малко тревожи Комисията“, призна той.

Някои евродепутати, включително дясноцентристкият Алваро Амаро, поставиха под въпрос дали тези страни ще бъдат наказани за пропускане на крайния срок, но Комисията настоя, че „не са предвидени санкции“.

Вместо това основното наказание ще бъде „последиците от по-малко навременното приемане на плана, което може да има обратен ефект върху самите тях“, каза служителят пред EURACTIV.