През последните години влагозапасеността на почвата все повече се превръща в проблем. Недостигът на почвена влага изисква още по-внимателно отношение към нейните запаси. Но как да се реализира това на практика?
Agrarheute, Германия
Време е да си поговорим сериозно! Да – време е за сериозен разговор за водата, за влагозапасеността на почвите. Тази тема вече не е предмет на обсъждане само в тесните научни кръгове. Много хора вече свързват директно проблема с недостига на вода с бъдещето на селското стопанство. Проверените с годините начини и системи на земеделие, изглежда, вече не са достатъчни. Спешно е необходимо тяхното оптимизиране. Това се отнася дори и за технологиите на директната и ленточната сеитби, сеитбата в мулч. Необходимо е напълно и основателно да се преразгледат методите за земеделие.
Някои принципи обаче запазват своята актуалност. Всеки един начин на почвообработка, както и досега, струва известна загуба на влага, и колкото по-дълбока е почвообработката, толкова по-голяма е загубата. Принципът е директно приложим и към начините за качествено смесване на почвата и растителните остатъци. Както и досега, най-много влага се губи при оранта – плугът работи не само на внушителна дълбочина, но и осигурява обръщане на пласта. Естествено, нито един начин на почвообработка не минава без някаква загуба на влага. Поради това опитът и премереният и обмислен подход при избор на почвообработка имат решаваща роля.
Всички знаем, че заораването на сламата, от една страна, разрушава капилярността на почвата, от друга, – осигурява добри условия за прорастване на самосевките и семената на плевелите. То също така трябва да осигурява заравянето на растителните остатъци равномерно по цялата площ и така да способства процесите за разлагане на органичната маса. За постигането на тези цели обикновено се използват дискови брани и култиватори. Но в достатъчна степен да се „разреши“ стърнището може и с иглена брана.
ПОВЪРХНОСТНО
Да се работи с цел запазването на влагата, означава почвата да се обработва на минимално възможната дълбочина по цялата й повърхност. Трябва да се препятства по всички възможни начини образуването на коловози на полето след преминаването на торачките, пръскачките, комбайните. Обработката на почвата започва напролет и не приключва с прибирането на реколтата. При първото преминаване на култиватора целта трябва да бъде да се премести колкото е възможно по-малко почва. В класиката се използват лапи, които осигуряват подрязване и смесване. Но в засушливи условия, разбира се, и двете не са желателни. Именно поради това се провеждат изпитвания на лапи с такива режещи повърхности, които гарантират само подрязване на малка дълбочина. Те подрязват плевелите, а почвата преместват минимално.
РАЗРОХКВАНЕ И СМЕСВАНЕ?
Ако се предвижда заравянето на слама, то няма необходимост от абсолютното й заравяне – остатъците от сламата на повърхността на почвата ще имат покривна функция и ще възпрепятстват прекомерното изпаряване на влагата. А ако се случи силен дъжд, то почвата ще погълне по-добре влагата, органичните остатъци на повърхността ще защитят почвата по-добре от ерозия. Ако за провеждането на сеитбата е необходима почвообрабока на голяма дълбочина, се използват тесни длетовидни лапи, които разрохкват почвата и само незначително я размесват.
И в този случай се преследва все същата цел – в най-малка степен да се тревожат почвените хоризонти. Не по-малко важно е и обратното уплътняване на обработваната почва. В този случай при последващата сеитба семената попадат на влажния й слой, и всяко едно от тях има еднакво благоприятни условия за развитие. Освен това обратното уплътняване способства за равномерното разпределение в почвата на големите, средните и дребните пори. Разбира се, равномерното разпределение на порите зависи на първо място от типа на почвата, но видът на почвообработката също оказва съществено влияние на тази характеристика. И докато обширните големи пори осигуряват въздушния режим на почвата и не се отличават с влагозадържаща способност, тесните груби средни пори са отговорни за влагата и определят нейната достъпност за растенията. Дребните пори, присъстващи в значителни части в глинестите и богатите на хумус почви, натрупват влага, но тя остава недостъпна за растенията.
За да се повиши съдържанието в почвата на достъпната за растенията влага, е необходимо да се опитваме по всички възможни начини да увеличим дела на средните пори. Като правило, той нараства при намаляването на интензитета на почвообработката, което е аргумент в полза на консервационните технологии като сеитбата в мулч или директната сеитба.
ДОБАВЕТЕ МАСА
Друг способ за задържане на влагата в почвата е увеличаването на съдържащите се в нея обеми органична маса. За постигането на тази цел се практикува отглеждането на междинни култури. Тези от тях, които измръзват през зимата, при запазването на почвената влага имат от неутрален до положителен ефект. Тук едва ли ще се получи да направите нещо неправилно, междинната култура няма да вземе влага от почвата, въпреки че ще се нуждае от нея за развитието си. В този случай обаче не бива да се изпуска от внимание, че различните междинни култури изискват и провеждането на различна подготовка на почвата преди сеитбата им.
В някои случаи междинните култури няма да успеят да се развият добре. Например, когато култиваторът при обработката на почвата не е успял да се задълбае достатъчно дълбоко поради прекомерна сухост и твърдост на почвата. В такива условия трябва да се предпочитат междинни култури, отличаващи се с мощни и дълбокопроникващи коренови системи – те ще могат да добиват влага от дълбоките почвени хоризонти.
А ако поради капризи на времето през зимата, междинните култури не отмръзнат, посевите трябва да се мулчират или да се минат с режещи валяци.
Междинните култури, които не се подлагат на отмръзване (като ръжта за зелена маса), извличат запаси от влага от почвата, но тук влагата не се губи напразно – тя отива за формиране на добивите от зелена маса. Въпреки това последващата култура може да изпитва недостиг на влага. Поради това при планирането на сеитбооборота трябва да се вземат под внимание актуалните климатични условия, характерни за региона.
ДА СЕ ВНЕСЕ ОТВЪТРЕ
В засушливи райони се представя добре технологията на сеитба с едновременно внасяне на торове. Начинът е особено добър при сеитбата на пролетните култури. Поставеният в почвата тор се отличава с по-голяма „жизнеспособност“ в сравнение с торовете, внесени повърхностно с торачка. При торенето едновременно със сеитбата също така се залага стимул за културните растения да се развиват в дълбочина – към местонахождението на хранителния „депозит“.
За активирането и разтварянето в почвата на сухите торове също ще бъде необходима влага. И това изостря проблема със засухата. В този случай заравянето заедно със сеитбата на течни торове е влагоопазваща алтернатива. Прикоренното внасяне на азотни торове в течна форма, осигуряващо контролирано продължително хранене на растенията с азот, е едно от решенията.
В някои райони като влагоопазваща се е доказала сеитбата на царевица и соя по технологията Strip-till. Още няколко способа, допринасящи за рационалното използване на почвената влага, са намаляването на сеитбената норма и увеличаването на ширината на междуредието. Широките междуредия биха позволили сеитбата на покривна култура, която би имала шансове да се развие добре преди настъпването на лятната засуха и след това да способства за нейното преодоляване от културното растение. Но засега няма достоверни успешни резултати от подобни опити.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Класическите методи за почвообработка и сеитба днес достигат границите на своето приложение. Продължителните засухи и обилните дъждове налагат преразглеждане на технологиите. Разширени сеитбообороти, избор на подходящи култури, минимализиране на почвообработката и засенчване на повърхността на почвата, в това число и с междинни култури, позволяват донякъде да се смекчат въздействията на климата.
Абсолютно точни и правилни препоръки днес в земеделието очевидно не са останали. Положението е такова, че изисква от земеделците лична инициатива и желание за експериментиране. Това, което е проработило на дадено поле в конкретна година, вероятно няма да се повтори на друго поле през следващата.
