Климатичните промени провокират интерес към отглеждането на този плод, той вече се превръща в търсен овощен вид за някои райони на страната
Надежда Шопова е асистент в секция Климат в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН.Тя е инженер агроном със специалност Лозаро-градинарство от Аграрния университет в Пловдив. Занимава се професионално с адаптацията на земеделието към климатичните колебания и изменения.
Много важни и полезни са в последните години данните, анализите и прогнозите на подобен род специалисти. И тези фермери, които са предприемчиви и се вслушат в тях няма да сбъркат, а напротив.
Според Надежда Шопова страната ни е северна граница за разпространение и отглеждане на смокинята, но в последните десетилетия с повишаване на температурния потенциал и на сухите периоди през лятото, плодът все повече предизвиква интерес и става търсен за отглеждане. Нищо, че засега той е застъпен по-масово в три основни района у нас – Южното Черноморско крайбрежие, Югоизточна България и Петричко-Санданска област.
Явно всеки фермер трябва да може да се вгледа в данните от последният климатичен период (1991 – 2020 г.) и да извлече изводи от него, казва тя. Средната годишна температура в страната ни се е повишила с повече от 1°C, като за времето на активна вегетация април – октомври това нарастване е още по-значимо. Констатирано е затопляне на зимите и положителен тренд при най-ниските им стойности. По отношение на валежите, експертите забелязват изравняване по сезони, а в много от районите на Южна и Югоизточна България – повишаване на количествата извън вегетационния сезон.
Смекчаването на характера на зимите намалява значително рисковете от зимни повреди, а по-слънчевото и продължително лято благоприятства процесите на зреене на плодовете. Новите условия са с определена нарастваща благоприятност и затова предполагат по-широко отглеждане на смокинята в страната.
Плодът има универсална употреба и ценни биологични и стопански качества. Плодовете се консумират в свежо състояние и след сушене. Поради ограничения брой болести и вредители
може да се отглежда и по биологичен метод, без химически средства
Какво трябва да знаят кандидатите, за да се заемат? Смокинята започва да дава плодове рано, на 3 – 4-а година след засаждането. Животът ѝ продължава около и над 50 години. В по-топлия и влажен субтропичен климат става дърво с големи размери, а в по-северните и по-хладни райони, включително и в България, често се формира и като едър храст.
Смокините притежават ценни стопански качества – плодовете се използват за прясна консумация, сушене и преработка, и листата се използват – за приготовление на сироп и чай с лечебни свойства.
Не случайно смокинява е наречена „плод на дълголетието“ още от древния лечител Авицена. Тя съдържа финицин, ензими, които намаляват съсирването на кръвта и понижават силното сърцебиене.
Какво може да ни даде този плод?
Видът е с висока продуктивност – до 160 кг, има добри вкусови качества и лечебни свойства. Плодовата захар е около 25% в пресните и до 75% в сушените плодове.
Богати са на витамин В1 (80 – 100 мг%), В2 (82 мг%), които се запазват и в сушените плодове.
Какви почвено-климатични условия за нужни за отглеждане?
Най-подходящи за смокинята са леките, богати и овлажнени почви с неутрално или слабо алкална среда. Понасят по-ниска въздушна влажност, но като всяко растение реагират добре на напояване.
Смокинята е сред най-студоустойчивите субтропични видове, предпочита места с много слънчеви часове, сухо лято и по-мека и влажна зима. Районите с годишна сума на валежите около 600 мм са подходящи за отглеждането ѝ.
През летния период, по време на зреене на плодовете, по-сухите и топли области са силно благоприятни за отглеждане на вида. Летните засушавания, преминаващи в есенни, при условия на напояване, са много подходящи за оптимално развитие и водят до по-рано прекратяване на вегетацията и по-добра устойчивост през зимния сезон.
Що се отнася до температурния фактор, повреди по младата дървесина могат да се наблюдават при стойности под минус 15°C, а цели растения могат да загинат при температури от минус 18°C до минус 22°C, в зависимост от продължителността на застудяването.
След измръзвания при студени зими обаче успешно се прилага резитба за възстановяване.
Видът се развива добре и в полупланински, топли и слънчеви райони, защитени от студени ветрове. От едно растение у нас може да се получат до 50 кг плодове.
Какви трябва да са сортовете
При климатичните условия на България се образуват три генерации:
-пролетни, от презимували пъпки при мъжките растения
– летни – от съцветията в пазвите на листата, които цъфтят през юли и узряват през август;
– есенно-зимна генерация, която се формира върху леторастите късно през лятото и през есента.
У нас със стопанско значение е лятната генерация. Плодовете й са разнообразни както по форма (крушовидни, бутилковидни, яйцевидни), така и по цвят на кората и плодовото месо (кремави, жълти, жълтозелени, червеникави, виолетови, тъмносини до черни). При създаване на промишлени насаждения се изисква и сорт опрашител.
Най често схемата на засаждане е 6×4м и 6×5м, или по-гъсто 4×4м;5×4м. Създаването на по-големи площи трябва да бъде съобразено с климатичните особености на района и с направлението на производство. Плодовете, отглеждани на по-ниски и по-влажни места, са с по-груба кожица и по-ниско захарно съдържание.
Полупланинските, сухи и слънчеви райони са по-подходящи за сортове за сушене. Тези сортове се формират с високо стъбло 100 см – 120 см.
Сортовете за преработка и прясна консумация се отглеждат като дървета с по-ниско стъбло (50 – 70 см). Към сортовете за прясна консумация изискванията са да узряват рано и да дават две реколти годишно.
Препоръчани за нашите условия са Далматинска, Италианска бяла, Поморийска 6, 17 и 24. От семенните плодове за прясна консумация най-добри са Адриатическо бяло, Кадота, Муасон, Подарък на октомври.
Нашите сортове Мичуринска 10, Поморийска 17, Созополска 20, Ахтополска 17, са с добра устойчивост. Сортовете могат да бъдат с кратък срок на зреене 30 – 45 дни през август и дълъг – около 60 дни и повече към края на септември и през октомври.
Няколко думи за Мичуринска 10
Името на този сорт е дадено от професор Радка Серафимова. Нарежда се сред най-студоустойчивите смокини в света. Това е стар, местен сорт, който се среща само в България и в отделни райони на Македония, Сърбия и Румъния. Този сорт е ценен с плододава на нови клони, което е предимство в случай на измръзване през зимата.
Отличава се с голяма родовитост и редовно плододава с две реколти през лятото, една през юни и основна реколта през втората половина на юли или началото на август (за равнините в Южна България). Плодовете зреят до края на септември, а при подходящо време – и до края на октомври.
В най-студените места в Северна и Западна България зреенето може да бъде сходно с това в Южна България, но ако растението измръзва до земята всяка година, ще дава само основна реколта, която ще зрее по-късно. Пораженията от студ започват при температури под минус 16,0°C до минус 19,0 C, а дърветата измръзват до земята при температури под минус 22,0 C.
Освен традиционните български сортове на пазара може да се намерят смокини с различна големина, форма, оцветяване и вкусови качества. Студоустойчивостта е важна сортова особеност, която производителите добре познават и коректно могат да консултират желаещите да отглеждат вида съобразно даден район.
Така че вижда се, че благоприятните предпоставки за българския овощар, който иска да се пробва и със смокинови насаждения, които имат пазар у нас, не са малко. Освен тенденциите към затопляне, интерес към вида представляват ценните му качества, универсалната употреба, включително и на листата; много бързата възстановителна способност след зимни повреди; по-лесното отглеждане поради ограничения брой болести и неприятели; добрата родовитост и дълголетие; успешното развитие в полупланински райони (200-400 м); добрата поносимост към по-ниска въздушна влажност; изисквания за по-сухо време през летния период.
Смокинята се е отглеждала и се отглежда у нас, а климатичните промени в последните десетилетия предполагат нарастване на степента на благоприятност и разширяване на районите на разпространение.
В България се забелязва добре изразено нарастване на температурата, като отклоненията от нормата след 2000 г. са положителни. Увеличението е в диапазона от около и над 1°C , като по-високи са стойностите през вегетационния период и през есента. Съгласно последния доклад на Световната банка, средната годишна температура за цялата страна е 10,7°C, със средна стойност от 21°C за месеците юли, август и минус 1°C за януари.
По данни на НИМХ на база 355 различни по тип станции (синоптични, климатични и валежомерни), средната температура за зоните, подходящи за земеделски дейности, е 11,8ºС.
В анализа на НИМХ се посочва, че голяма част от България се оказва в преходна зона с изравнени по сезони валежни суми.
Като цяло, по-високата относителна влажност, благоприятните летни температури и смекчения характер на зимата създават най-благоприятните условия за отглеждане на смокиня в страната ни. Това важи за Черноморието.
Вторият район с много добри хидротермични ресурси е областта с континентално-средиземноморски климат – долините на реките Струма и Места, на юг от Кюстендил, и в Източните Родопи.
Областта с преходно-континентален характер включва цялата Горнотракийска низина, ниските задбалкански котловини, хълмистите области северно от река Тунджа, както и Източна Стара планина. Въпреки че средната януарска температура е отрицателна – около и под минус 1,5°C, зимите са доста по-смекчени в полите на Родопите и във височина, където условията за презимуване са много подходящи за смокинята.
Прогнозата до 2039 година?
В доклада на Световната банка се посочва, че затоплянето у нас вероятно ще е с 1,1°C до 1,9°C до 2039 г., като се очакват до три пъти по-високи стойности към 2099 г.
По отношение на влажността се очертава намаление с 4,5 мм и до 17,6 мм през 2099 г.и по-неблагоприятни хидротермални параметри. В условия на напояване, тези температурни условия ще са много благоприятни за разширяването на областите на отглеждане на различните сортове смокини.
Това показват моделните очаквания за валеж и температура в близко и по-далечно бъдеще спорд Climate Risk Profile: Bulgaria (2021): The World Bank Group.
У нас смокини има в континентално-средиземноморската климатична област – по Черноморското крайбрежие, в Източните Родопи и в Санданско-Петричката котловина. В полите на Родопите – в района на Асеновград, също се развива добре. Видът е установен и в предпланинските ридове на Западните Родопи, между долното течение на Стара река и Марица, на територията на областите Пазарджик и Пловдив.
