Внесена промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с която се планират промени в чл. 37 от закона, предвиждащи отмяна на чл. 37б, ал. 6 и създаване на чл. 37р., тези дни създаде напрежение в земеделските среди.
Оказва се, че след първоначалния шок и внесените няколко предложения на браншовите организации по време на общественото обсъждане, предстои решението да бъде преосмислено и консултирано с браншовете. Потърсихме за мнение Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
Господин Стайков, има ли развитие по отношение на предложението за промяна в ЗСПЗЗ, което заплаши новата кампания с правни неясноти относно договорите?
Това предложение не беше добре обмислено. Не беше взето мнението на браншовите организации. Насрочена е среща за обсъждане и след това ще бъде взето решение. БАСЗЗ е внесла становището си, че това предложение е много опасно, защото с него се приравняват всички договори. Независимо дали са дългогодишни или едногодишни. Създават се предпоставки за корупция. Започват земеделските кампании и земеделците няма да могат да се очертаят правилно площите. А като не могат да се очертават площи и не се признават договори, това означава, че може да не се платят субсидиите на хората, които са сключили договорите. Редно е всички промени първо да се консултират с бранша, а тази промяна не е консултирана, срокът за осъждане също беше намален от 30 на 14 дни, което е противоконституционно. Предстои доуточняване точно какво е предложението от страна на МС и дали въобще ще се продължи с внасянето му. Някой не е синхронизирал нещата, не се е консултирал с браншовите организации. Много по-добре е всичко да е обсъдено от заинтересованите страни предварително, отколкото после да влагаме енергия да се оправят щетите. И никой не знае кой е предложил тази промяна. Браншът очаква среща, на която да се вземе най-правилното решение.
Нашето предложение, като Асоциация на собствениците на земеделски земи, е да не се работи на парче, а ако се прави нов Закон за земята, той да обхване всичко и цялостно. Защото вече има достатъчно промени на парче, които влошават нещата. А в момента, поне в земеделието, всичко работи на пазарен принцип и трябва да го запазим, ако не можем да го подобрим.
Всъщност, това ми беше основният въпрос – налага ли се работа на парче, вместо цялостна преработка на Поземления кодекс?
Не, в никакъв случай. Това е много лошо, защото винаги започват да се увеличават и усложняват поднормативните мерки. Нещо конкретно на парче се променя, води до други промени, които впоследствие се открива, че са много по-лоши и вредни от предишните.
Казвате, че такава промяна в Закона не е била необходима от обективните обстоятелства?
В никакъв случай. Така, както е предложена, рискуваме тези, които имат трайни насаждения, дългосрочни договори, да бъдат изхвърлени от земята и на тази земя да дойде друг с фалшиви договори и да я очертае. После предишният изпълнител на дългосрочни ангажименти трябва да доказва няколко години в съда какво и защо. През това време реалният собственик не може да си получи рентата. Човек, които си е комасирал земята по ползване, реално няма да може да я очертае или да си запази дългосрочен ангажимент от предходната година.
Според БАСЗЗ необходима ли е изобщо цялостна реформа на поземленото законодателство?
В ситуацията, в която се намираме, смятаме, че не е наложителна. Земеделието винаги е спасявало България и от най-големите кризи. Когато се правят такива кардинални промени, редно е в държавата всичко да е спокойно. Да имаме време за срещи. Не може да се коментира между другото една такава сериозна промяна. Смятаме, че има много по-наболели неща, които трябва да се решават, а не да променяме на парче някакви закони в земеделието. Особено в момент, когато предстои кампания.
Не е целесъобразно да се създава хаос във времена на война. Създава се предпоставка за стрес в целия бранш без да има необходимост. Законът по този начин работеше. Миналата година всичко беше наред. България е държава, която произвежда достатъчно количество стока в условията на пандемия и при война, близо до нас, не бива да разваляме, това, което сме постигнали.
В дългосрочна перспектива е добре да се преразгледа законодателството, но не е належащо сега да се правят някакви промени на парче. Трябва да започне новият програмен период, да се одобри Стратегическия план, да видим в дългосрочен план какво ще се случи. И най-вече да мислим, че климатът се променя и отчаяно се нуждаем от напояване.
Освен това, нямаме Земеделска Камара, само ние от всички европейски държави. Няма също поземлена банка. Има много неща, които трябва да се решат преди да се правят промени в законите за земята. Трябва да се създаде Земеделска камара между браншовее, която да може да синхронизира тези предложения. И когато всичко е съгласувано в тази камара, всички заедно да представят предложенията си пред министерството на земеделието. А не всеки да предлага нещо, а всеки друг да е против.
Това е дългосрочен и експертен процес. Много е важно експертното ниво в такава чувствителна материя. Всички решения, особено в тази трудна ситуация, трябва да се вземат експертно и консултирано. И да се прецени правилно момента.
Сега е най-важното време и за бранша, и за преодоляването на продоволствената криза, която се задава, и не е време да влошаваме законодателната уредба и да създаваме напрежение. Има много по-важни теми в страната. Не да правим промени на парче, които не знаем какъв ефект ще имат и то точно преди кампания. Имаме 3 месеца до жътва, трябва да се заявяват нови площи. Моментът е много важен, за осигуряването на спокойна земеделска кампания, така че земеделците да могат да си свършат работата спокойно и да произведат храна за хората, а не да им създаваме изкуствено пречки.
Ася Василева
