Какво ще направим в национален план, за да сме адекватни на тази нова политика, засега излезе постановлението за купуване на зърно и „Врана“ ЕАД има думата, но мълчи
Зърното става основен капитал, но няма как да не започнем с торовете, които в днешното военно време влияят изцяло ситуацията.
По този повод ще цитираме директорът на най-големия завод за торове у нас Филип Ромбаут, който заяви наскоро пред Nova News, че зърното се превръща в основна валута, и че има опасност страната ни да остане без него. Според него ни е необходим сериозен държавен резерв, който към момента липсва и зърно не трябва да се купува под пазарната цена.
Ромбаут е известен с нестандартно и различно, но винаги отличаващо се с точност бизнес мислене, което е доказвал неведнъж пред аграрната аудитория.
Сега не можем да не си припомним, че още преди 5 г. екипът му заяви, че няма да разчита на доставките на газ за България, по много причини, и вследствие на това предприе да инвестира в завод за амоняк. „Агрополихм“ замени в производството си газа с амоняк, за да не бъде зависим от договора на България за газ с „Газпром“.
Преориентирането на компанията доведе покупки на амоняк от Алжир, Катар и Египет, а смяната на стратегията дори предизвика изграждане на зърнен терминал, откъдето сега би могла да се изнася пшеница за Египет и Алжир.
Във време, в което цените на торовете се покачват вихрено, защото намалява производителността, Ромбаут успокоява, че ще има достатъчно торове за родните производители, но проблемът е, че ще бъдат скъпи и фермерите трудно ще могат да си ги позволят.
Очаква се агробизнесът като цяло да се принуди да намали употребата на количествата тор с 30-40%, допускат анализатори.
Това, че в войната в Украйна ще доведе до сътресения в глобалното предлагане и в цените на хранителните продукти, казва и шефът на една от най-големите компании за производство на минерални торове Yara International, която развива дейност в над 60 държави и купува значителни количества основни суровини от Русия.
Цените на торовете вече са високи заради скочилите цени на едро на природния газ, сподели главният изпълнителен директор на Yara Сверин Торе Холсетер и предупреди, че
ситуацията може да стане още по-тежка
Нещата се променят с часове, каза той пред BBC. Веригите за доставки са нарушени, а времето е важно за Северното полукълбо, където на фермерите трябва да се доставят големи количества торове, чиито ключови съставки се произвеждат в Русия, като калиев карбонат (поташ) и фосфат.
Половината население на света получава храна благодарение на изкуствените торове, а ако те липсват на полето, реколтата при някои култури ще падне с 50%. По преценка на Холсетер въпросът не е дали се движим към глобална продоволствена криза, а колко голяма ще е тя.
Компанията вече беше засегната от конфликта, след като снаряд порази офиса на Yara в Киев, 11-те служители на компанията там са останали невредими.
Базираната в Норвегия компания не е пряко засегната от санкциите срещу Русия, но трябва да се справя с последиците. Опитите за осигуряване на доставки стават по-трудни заради нарушенията в глобалната транспортна индустрия.
Часове след интервюто на Холсетер за BBC руското правителство призова производителите да спрат износа на изкуствени торове.
А тъй като една четвърт от ключовите хранителни вещества, използвани в производството на храни в Европа, идват от Русия, тепърва ще се иска време да се търсят нови източници, които да заменят огромни количества природен газ за производството на амоняк, който е ключова съставка на азотните торове.
Yara International разчита на огромни количества руски газ за своите европейски заводи. Миналата година компанията беше принудена да спре временно около 40% от производствения си капацитет заради скока в цената на едро на газа.
Днес от компанията твърдят, че правят ежедневна оценка на това как да поддържат предлагането и е прекалено рано да се каже дали се задават още спирания на производството. Но шефът на Yara твърдо е на мнение, че в дългосрочен план светът трябва да намали зависимостта си от Русия.
Пазарът на храни в Европа и света
Тепърва се раждат сериозни опасения за изхранването на милиони по планетата, като ще бъдат засегнати много бедни страни от Азия и Северна Африка, които си партнират с Украйна.
70% от фуражите в ЕС са внос, в голяма степен от Русия и Украйна, ЕС е най-големият вносител на соево брашно в света и вторият по големина купувач на соя от Южна Америка, но и от Русия и Украйна.
Докато САЩ от реколта 2021-2022 се очаква да изнасе 22 млн. тона зърно, трябва да се каже, че това е по-малко от половината от общото количество на Русия и Украйна, Канада се очаква да изнесе около 15,2 млн. тона, а ЕС – 37,5 млн. тона.
В същото време преходните запаси в света не са достатъчни, пшеницата от минали реколти се очаква да бъде най-ниската от поне пет години насам, заяви наскоро Стив Николсън от „Рабобанк“, който говори на международен форум в САЩ.
Твърденията, че зърнопроизводители в други райони биха могли да засеят повече, за да компенсират загубата от Черноморския район, са несъстоятелни, коментира и „Financial times“, според който това ще отнеме време и ще зависи от наличните торове. Русия забрани износа на азотни торове до април, а Китай – на фосфатни торове до юни 2022 г. Беларус е основен доставчик на калий за Европа, но е на страната на Русия, поради тази причина на 2 март ЕС ѝ забрани да внася изцяло калий.
Така торовите компании разполагат с много кратък срок от три месеца да изпълнят съществуващите договори, подписани преди приемането на забраната, а след това едва ли ще е възможна търговия, съобщава и „Юрактив“.
По тази причина, ако европейските власти не обмислят алтернативен източник на торове, европейското производство на зърно ще намалее.
Засега торовият дефицит обаче няма решение. В ЕС се цитира, че Германия е четвърта в света по производство на калий, но като цяло ЕС си произвежда едва 6% от него. Дори да се заменят 1,7 млн. т руски и беларуски калий с канадски, тъй като Канада е топ производител в света на калий, на европейските фермери ще им излезе много по-скъпо, а доставките ще бъдат забавени.
Европа се нуждае и от около 17 млн. азот и фосфор на година, от които около 11 млн. т. азот. От фосфора ЕС е зависим на 68%, там водещ производител е Китай.
Според Самюел Тейлър от „Рабобанк“ азотът и калият ще бъдат най-рисковите торове за Европа.
В това време
ЕС все още няма ясна позиция как ще „върже“ баланса
по веригата газ-торове-зърно и фуражи.
Засега продоволствената сигурност е оставена за решаване на национални равнища, макар че Европейската комисия заявява, че е в пълна мобилизация и още води преговори със заинтересовани страни по веригата на доставки.
Очаква се и ЕК сама да каже как и кога ще преразгледа стратегията от „Фермата до трапезата“, преди да бъде подсещана и предизвиквана за това от националните правителства, които вече дават нервен знак, че стратегията е станала неактуална.
Ситуации подсказват, че нещата отиват натам, че следващата война ще е за храна.
У нас пазарът и фермерите са в очакване…
Българският агроминистър Иван Иванов на няколко пъти успокои, че страната ни има запаси със зърно за две години напред. А вицепремиерът Корнелия Нинова обеща в първата десетдневка на март, че държавата ще субсидира производството на торове, това стана по време на посещението й в „Агрополихим“ в Девня, където тя констатира, че азотните торове стремително поскъпват.
Държавата не може да въведе регулация на цените им, но ще направи интервенция в производството им, която ще доведе до спад на цените, обеща земеделският министър Иван Иванов пред комисията по земеделие в Народното събрание и каза, че ще обяви план на държавата за справяне със ситуацията и намаляване на негативния ефект, като бъдат субсидирани енергийните източници на един от заводите, който произвежда амоняк.
По-нататък обаче не разбрахме какво става с тези обещания…и как ще се изпълни целта на Иванов торовете да се пускат на пазара на ценовите нива от есента на 2021 г.“.
Както е известно една криза винаги изважда на повърхността и следваща. За фермерите това означава да преценят как няма да намалят производството си и ще продадат изгодно зърното си на държавата.
Засега „Врана“ ЕАД е обвито в мълчание. Неговото ръководство не желае да дава интервюта и изпраща журналистите да се обръщат към принципала МЗм.
Държавното дружество, което към 2019 г. има 912 000 лева оборот, 52 000 лева печалба и 19 служители, от 25 март може да стартира процедурата по изкупуване на зърно за агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“.
В брой 24 на „Държавен вестник“ беше обнародвано постановление №33 от 18 март за увеличаване на капитала на „Врана“ с 1,1 млрд. лева, което влиза в сила в деня на обнародването.
„Врана“ЕАД ще се яви като купувач на сесиите на Софийска стокова борса, подпомогнато от експерти от „Държавен резерв и военновременни запаси“, Агенцията по храните при окачествяване на пшеница, царевица и слънчоглед и специалисти от други институции.
Средствата от увеличението на капитала вече се съхраняват по сметка за чужди средства на Министерството на земеделието и се предоставят по сметка на едноличното акционерно дружество при необходимост от извършване на плащания.
Виктория Димитрова
