Четири са сценариите за Европейския съюз, които звучат повече или по-малко оптимистично, според изследване на френското министерство на земеделието
Мила Иванова
Министерството на земеделието на Франция публикува наскоро проучването си как ще се развива животновъдството в перспектива 2025 година в страната и в по-широк мащаб – в Европейския съюз. Целта е да предизвика размисъл у фермерите и да им предложи подходящ инструментариум при преминаване на тази съдбоносна за тяхното стопанство фаза на развитие. Предполагаме, че този прогнозен анализ ще заинтересува и фермерите в България, като страна членка на Европейския съюз, поради което го предлагаме на нашите читатели.
В изследването с едри щрихи е обрисувана сегашната политическа, икономическа и социална конюнктура, която няма изгледи да се промени в близките години. Ето основните й характеристики: цената на млякото си остава ниска и нестабилна; Общата селскостопанска политика (ОСП) крие несигурност по отношение на глобалния бюджет, помощите, както и към националните селскостопански политики на страните членки; напрегнат поземлен пазар с все по-нарастващите цени; професионална дейност, която изисква все повече капитали и компетентност срещу ниско заплащане; неотменими трудоемки задачи… Към всичко това се прибавят все по-ограничителните норми, повишените стандарти и усилващият се натиск на еколози и защитници на правата на животните. На този фон не е чудно, а е твърде закономерно, че животновъдите ще се сблъскват с все повече трудности за намиране на човек, на когото да предадат фермата си.
Ето защо предаването на щафетата в животновъдството се е превърнало в горещ картоф и се обсъжда от много селскостопански организации. Министерството на земеделието на Франция също направи прогнозен анализ по въпроса. Защото ако и днес е трудно да предадеш едно животновъдно стопанство дори на наследника си, какво ще стане през 2025 година?
Предвиждат се четири сценария, повече или по-малко оптимистични, като въздействието от премахването на млечните квоти е трудно да се изчисли.
Първи сценарий: Все по-трудно предаване на щафетата
Сценарият, наречен „наследени стопанства” включва няколко хипотези:
• икономическият контекст продължава да бъде доминиран от високата променливост на селскостопанските пазари и от ниските изкупни цени;
• поддържане на сегашната селскостопанска политика в Европа, но с акцент върху екологията (обуславяне на помощите от екосъобразността на производството, намаляване на употребата на продукти за растителна защита, промени в обработването на земята и зоотехническите практики);
• продължава тенденцията на намаляване броя на стопанствата в същите пропорции, както и в момента, леко намаляване на производствения потенциал;
• земеделските стопани се адаптират чрез преструктуриране на своите ферми, като се опитват да контролират продажбените цени и проявяват по-голяма предприемаческа логика. Но тяхната тежест в икономиката и обществото все повече намалява, с което се губи привлекателността на занаята.
• при всички случаи тежестта на млекопроизводителите си остава ниска в сравнение с тази на индустриалците, които са извършили сериозно преструктуриране – чрез увеличаване на мащабите на фермите и внедряването на автоматизацията и роботизацията, посочва изследването.
• Някои от млекопроизводителите се обръщат към зърнените култури, други избират да интензифицират системата за угояване на телета.
Втори сценарий: диверсификация на дейностите
Вторият сценарий, наречен „договорирано селско стопанство“, се основава на следните постулати:
- ·Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (Feader) и гъвкавост на националните рамки за селскостопанска дейност;
- намаляването на броя на селскостопанските предприятия, но със запазване и дори подобряване на производствения потенциал;
- по-малко на брой земеделски стопани, които развиват фермите си и подобряват дейността й (променен статут, повече капитали и т.н.), като в същото време се ползват с уважение на своята територия, защото увеличават нейния икономически потенциал.
В животновъдния сектор тенденциите, описани в първия сценарий, се задълбочават. Много животновъди се отказват от млякото и в бранша остават само високопроизводителни фермери, които управляват големи стада и съвременни преработвателни предприятия. Оцеляват спорадично само някои малки производители. В месната промишленост угояването на едрия рогат добитък бележи подем във Франция, така че през 2025 година ще бъде прекратен експортът на телета в Италия. Някои ферми ще се преструктурират, други ще се уедрят– се казва в анализа. – Много от тях ще сключат договори за преработка, за да адаптират своята продукция към търсенето.
Тази серия от промени се съпровожда с повишаване на сигурността в селскостопанската дейност, което заедно с подема на кооперативните форми ще улесни идването на нова смяна в животновъдството.
Трети сценарий: Ферми-заводи – нови модели
В рамките на третия сценарий анализът на френското министерство на земеделието предвижда:
• либерализация на пазарите, но с могъщи селскостопански вериги, засилена динамика в търсенето;
• отслабване на ОСП (премахване на директните плащания, изцяло делегиране на правата на районите, спазване на общо законодателно право от всички предприятия;
. изчезване на малките ферми и на едноличните предприятия, като цялостният производствен потенциал остава същият благодарение на квалифицираната работна ръка.
В резултат ще се получи концентрация па млечното животновъдство с малко на брой, но големи цехове, използващи новите технологии. Те ще разполагат с реална власт на пазара. Само продуктите със ЗНП (защитено наименование за произход), които се ценят от клиентите, ще успеят да оцелеят. В месната промишленост ключовите думи са преструктуриране и специализация. Пасищата се изпразват от животни и гората възвръща владенията си.
Четвърти сценарий: възвръща се привлекателността на професията
Неговите основни постулати предполагат:
• силна ОСП, фокусирана върху икономиката на териториите и опазването на околната среда, гарантирана чрез сключването на един истински пакт;
• фермери, които се стремят едновременно към икономически и екологически показатели, те могат да разчитат на фамилна и местна подкрепа;
• връщане към модела на семейния бизнес с ограничен размер, но който може да привлече под контрол чуждестранни капитали и да участва в колективни инициативи, създаващи добавена стойност, икономика с човешки ръст и близки социални връзки;
• прекратяване на закриването на ферми с възможно овладяване на зони за селскостопански дейности от новодошлите в бранша;
• активно участие на местните сдружения за създаване на маркетингови схеми за селскостопанска продукция.
Като резултат: както в млечното, така и в месодайното животновъдство фермите са диверсифицирали дейността си и осигуряват храната на своето стадо. Разпределението на труда, инвестициите и поемането на рисковете от стопанствата са ключът на системата, която позволява поддържането на постоянна млечна наличност.
Този последен сценарий, за разлика от първия, възвръща привлекателността на професията земеделец и животновъд. И макар че икономическата и политическата ситуация остава непроменена, могат да се намерят благоприятни решения за предаване на щафетата: чрез прилагане на различни форми на сдружения, влагане на капитали, модернизация на цеховете, повишаване на техническото равнище на производителите.
Бъдещето ще покаже към кой модел на преход ще се насочи една страна. Възможно е да се получи смесица от четирите сценария. Едно обаче е сигурно: финансиране на оперативния капитал, придобиването на солидни и разнообразни умения и сигурността в селскостопанската дейност ще бъдат от първостепенно значение – се казва в заключение на анализа.
