Ориентири за земеделците във връзка с промяната в климата и зачестяващите суши посочва германският проф. д-р Т. Шефер от Южно-Вестфалския институт по приложни науки
Влиянието на недостига на влага на едни или други култури зависи преди всичко от периода, в който е настъпило засушаването. По време на интензивен растеж – във фаза цъфтеж и наливане на зърното, недостигът на влага е много по-опасен, отколкото в други фази на развитие. Широко известно е например, че ръжта и тритикалето могат по-добре да понесат засушаване, благодарение на силно развитата си коренова система. Култури като рапицата и захарното цвекло са доста по-чувствителни на недостига на влага, тъй като листната маса при тях е по-голяма, отколкото при зърнено-житните култури. Затова тяхната продуктивност при дефицит на влага намалява много повече, отколкото при зърнените култури.
От културите, притежаващи сравнително богата листна маса и способни в една или друга степен да противостоят на суша, може да се посочи слънчогледът. Той има тази способност благодарение на наличието на власинки по листата и стъблата.
Кои култури се справят по-добре с недостига на влага и кои не са способни да противостоят на сушата? Тази важна тема се разисква в интервюто на проф. д-р Т. Шефер от Южно-Вестфалския институт по приложни науки в германския град Зост пред журналистката Йохана Фрай. Убедени сме, че експертното мнение на германския професор ще бъде от полза за нашите земеделски стопани.
Какви свойства трябва да притежават културните растения, за да противостоят на засушаване?
Растенията трябва да се отличават със способността да формират по възможност най-бързо достатъчни разклонения (братене при житните) и дълбоко проникваща коренова система. Освен това важни са формата на листата и тяхното разположение, а също дебелината на кутикулата, в случая при слънчогледа. Всички тези характеристики възпрепятстват изпаряването на влагата от растението. При зърнените култури се проявява добре увеличаване площта на асимилационната повърхност, характерна за растенията с осилести форми.
Наличната почвена влага може да се използва ефективно за сметка на правилно структурирания сеитбооборот.
Кой е правилният сеитбооборот?
Важно е сеитбооборотът да бъде разширен. Като цяло той трябва да съответства на конкретното място на отглеждане и наличния тип почва. Културните растения с дълбокопроникваща коренова система, например рапица и люцерна, следва да се редуват с култури, чиито корени се развиват близо до повърхността на почвата – зърнени, царевица, грах. Този принцип е необходим за осигуряване разрохкване на почвените слоеве и използване на влагата от различните почвени хоризонти.
Какво е значението на засенчване на почвата и начина на обработка за запазване на влагата?
– Важно е повърхността на почвата да бъде засенчена в продължение на цялата година – така изпарението на влага ще е минимално. При нулева, ленточна или минимална технология на почвообработка се запазват естествените слоеве на почвата, които са пронизани с капиляри, способстващи постоянен подем на влага от по-дълбоките хоризонти. Благодарение на системата от капиляри и високо съдържание на хумус, характерни за тези методи на стопанска дейност, водата от дъждовете прониква добре в почвата и се задържа в нея.
На какво трябва да се обръща внимание, за да се осигурят хранителни вещества на растенията в случай на евентуален недостиг на влага?
Особено внимание трябва да се обърне на осигуреността им с калий! Именно този елемент отговаря за водния баланс в растенията и регулира отварянето и затварянето на устицата.
Междинните култури осигуряват засенчване на повърхността на почвата, но самите те изразходват почвена влага. Кои от тях са подходящи за междинни посеви?
Междинните посеви трябва да са преди всичко смес от култури. Необходимо е техният състав да съответства на конкретните условия на отглеждане. Много земеделци днес практикуват посеви с едни и същи смеси, независимо от нивото на киселинността на почвата и нейната влагообезпеченост. В състава на такива междинни смеси трябва да влизат както едросеменни, така и дребносеменни култури, а също така и растения с дълбокопроникваща коренова система и с корени, развиващи се плитко.
Какво предлага днес селекцията за противодействие на продължително засушаване?
Толерантността на културите към суша е комплексен показател и при избора им трябва да се имат предвид множество характеристики. В случая с пшеницата, земеделците трябва да се ориентират към регионалните особености и да избират тези сортове, на които цъфтежът и наливането на зърното не протичат в засушливите периоди. Следващата стъпка при избора на подходящи сортове и хибриди е осилестост и ефективна коренова система. В дългосрочна перспектива, в резултат на кръстосване на пшеница с древни житни култури, може да се получи по-висока интензивност на фотосинтезата или намаляване на размера на устицата. Учените работят над теми, за да открият гени, отговарящи за толерантността към стресови фактори и едновременно фиксиращи нивото на добивите.
Какви култури могат скоро и в бъдеще да изчезнат от европейските полета, тъй като няма да могат да издържат превратностите на времето и промяната в климата?
– Към този момент няма причина за премахване на една или друга култура от полето. Ще се променя съотношението на културите в сеитбооборота. Той ще се попълва с нови култури, т.е. спектърът на отглеждане на видовете ще се разшири. Например, вече много години получаването на биомаса се практикува чрез отглеждане на царевица заедно с такива устойчиви на засушливи условия растения като сорго, силфиум, вид пирей и др. За соргото се изисква същият набор от техники, каквито и при царевицата, затова при него има голям потенциал. Отглеждането на смесени посеви като слънчоглед и соя също са вариант.
Влияят ли сроковете на сеитба, например при пшеницата, за формиране сухоустойчивостта на посевите?
– Зимните култури успешно развиват коренова система през зимата, защото най-добре използват влагата, натрупана при зимуването. Затова много често се говори за по-ранни срокове на сеитба на зимните житни култури. Но внимание! Сеитбата не трябва да бъде прекалено рано, защото има вероятност растенията да прераснат и да се развият в излишество плевели.
При отглеждане на царевица за силаж производителите се сблъскват с проблема на късните срокове на сеитба, когато предшественик в сеитбооборота е зимната пшеница. В такива случаи след жътвата на пшеницата следва да се сеят покривни култури, които напролет могат да се мулчират.
Сушата влияе и на животновъдството. Каква е алтернативата за гарантирано осигуряване на собственото стадо с основни фуражи?
Тук е необходимо да се практикува отглеждането на многогодишни треви. Трябва да се използват тревосмеси, съставени от три или пет култури, в които да има както бобови, така и житни треви. В този случай люцерната и детелината ще имат достатъчно време да формират дълбоко проникващ коренов апарат през първата година на отглеждане, а през втората година на ползване на фуражните посеви, те вече ще могат да противостоят на засушаване.
Що се отнася за житните компоненти, смесите от такива високодобивни видове като английски райграс и сухоустойчиви като ежова главица и червена власатка ще са гарант за получаване на добра коситбена маса. Устойчивостта на суша на отделните треви обаче определя и тяхната не толкова висока добивност, т. е. тук се проявява пряката взаимовръзка, която не трябва да се игнорира.
agrarheute
