Зърното е подходящо както за фуражи, така и за диетични хлябове
Културата има продуктивният потенциал на пшеницата и понижените изисквания на ръжта – у нас поне 7 млн. ха са подходящи за отгеждането му
Диана Ванчева
Тритикале е изкуствен хибрид между пшеница и ръж, чието име идва от сливането на наименованията triticum (пшеница) и secale (ръж). Съчетава високия продуктивен потенциал и добри качества за хлебопроизводство на пшеницата с понижените изисквания към почвите и пластичността към климатични условия и плевели на ръжта.
В света главно се използва за фураж, но вече все по-голямо приложение намира като хлебна култура – за диетични храни.
Основни производители на зърно от тритикале са Полша, Германия, Франция, Беларус, Китай, Австралия, Унгария, Чехия, където са установили, че при по-слаби почви тритикалето дава добиви с около над 100 кг над пшеницата.
Хранителните му качества са отлични за животновъдството, но е грешно да се смята, че тритикале е фуражна култура, обясни наскоро Христо Стоянов от Добруджанския земеделски институт, според който това е една от най-недооценените култури у нас. То е прекрасно зърнено-житно растение, с високи добиви и качествено зърно, може да се ползва за всякакви хлебни изделия. Масата му е подходяща и за производство на биогаз и биоетанол.
В България имаме немалко площи, подходящи за тритикале
Такива са полупланинските и подбалкански райони, особено много са в южните части на страната, както и вкислените и слаби почви, на които фермерите трябва да знаят, че ще печелят от тритикале повече отколкото от пшеницата. Смята се, че днес у нас поне 7 млн. дка, подходящи за отглеждането му, но се засяват не повече от 100 000 дка, поради подценяване и непознаване.
На наскоро проведения в Садово открит ден на фермера селекционерите отново популяризираха тази култура и представиха сорта Рожен, създаден от проф. Илиян Станков, чиято възможност за биологичен потенциал е 600 до 700 килограма от декар.
Д-р Иван Алексиев от Института по растителни генетични ресурси обясни на земеделците, че Рожен, че е много подходящ и за фуражни смески със зимен грах, които дават много добри резултати и зелена маса от около 4-5 тона, което си е направо находка за животновъдите.
Повече за достойнствата на тази култура има в монография на доц. д-р Христофор Кирчев, който подробно е разгледал сортовете, характеристиките, устойчивостта им, добивите и качеството на зърното.
Според него в световен мащаб все повече ще се разчита на зърнено-житните култури, които служат като основен източник на енергия поради високото им съдържание на въглехидрати и протеини – както за хората, така и за животните. Тритикалетое една от тях, притежаваща екологична пластичност, студоустойчивост, висока устойчивост на болести и подчертана невзискателност към почвеното плодородие, както ръжта, коато става за хляб.
Малцина знаят, че в зърното на тритикале се съдържат повече протеин и лизин. Съдържанието на глутен е приблизително колкото на пшеницата, но с по-ниско качество. Зърното се използва и в пивоварната и дестилационната промишленост. Тритикале е добър източник на фосфор и магнезий и много добър източник на манган. Съдържа витамини от група B, най-вече тамин и фолиева киселина. Количеството на незаменими аминокиселини в зърното заема междинно място между тези на пшеницата и ръжта. Това осигурява по-висока хранителна стойност на тритикале от пшеницата и по-добър баланс на аминокиселини отколкото в ръжта, а като фуражна култура в много случаи е предпочитано пред пшеницата, ечемика, соргото и царевицата.
Интересът към тритикале като фураж расте непрекъснато по света, тъй като много от развитите страни страдат от липса на суровини за изхранване на животновъдния си сектор. В Европа, където интензивното отглеждане на царевица за фураж води до проблеми с околната среда, тритикале отглеждано за силаж, би могло да послужи за преодоляване на вредните последици от монокултурното интензивно отглеждане на царевица.
А както казахме, през последните години във връзка с промените в климата, особена актуалност придобива екологичната му пластичност, чиято роля е толкова по-голяма, колкото по-малко са благоприятните условия на средата.
Така че
тритикале все повече се очертава като отлична алтернатива на пшеницата и ечемика
В света средно за 20 години се отглежда на над 3,4 милиона хектара. Добивът на зърно е 3,635 т/ха, като в Европа добивът на зърно е по-висок средно с 8% спрямо световния и стига до 4,375 т/ха през 2004 г. на фона на средния в света 3,949 т/ха.
По данни на ФАО (http://faostat.fao.org/) едноличен лидер в света по производствени площи с тритикале е Полша, с над 1,4 милиона хектара. На второ място е Беларус с почти 500 хил. хектара. Следват Германия с 396 и Франция 334 хил. Хектара, Китай – с 239 хил. хектара, Русия с 223 хил. хектара, Испания – 203 хил. хектара, Унгария – 139 хил. Хектара, Литва – 00 хил. Хектара, Румъния с 83 хил. хектара.
Студоустойчивостта е ценно качество
Семената на тритикале покълват и поникват при минимална температура 1–2 градуса C. Оптималната температура е 20–22 C. Среднодневната температура, при която практически става покълването и поникването на тритикале е 12–14 C. При наличие на достатъчно влага в почвата посевите поникват за 8–10 дни. Както казахме, създадените високо продуктивни сортове тритикале са добър шанс за земеделието в планинските и полупланинските райони на България, тъй като киселите почви съставляват 21.7 млн декара и голяма част от тях са с прекомерно голямо съдържание на подвижен водород, алуминий, манган, желязо и цинк, потискащи общото развитие и продуктивността на основните зърнени култури пшеница, ечемик, царевица и др..
Ценна толерантност към плевели, болести и неприятели
При отглеждане на тритикале на слабозаплевелени площи не е необходимо да се прилагат хербициди, като добивът не намалява съществено.
Тритикале може да се отглежда и с успех като средство за борба с дивия овес.
Проявата на устойчивост на някои линии тритикале към праховита главня се дължи на невъзможността на мицела да навлезе в зародишната пъпка, а при други – на инхибирането му в периода от покълването до изкласяването.
Нападението от септориоза /Septoria nodorum/ не оказва съществено влияние върху добива на зърно.
В сравнение с пшеницата, тритикале притежава повишена устойчивост към фузариум.
Сортовете у нас
Много от създадените сортове у нас притежават ценни качества, като висока продуктивност, устойчивост на биотичен и абиотичен стрес, тежко и охранено зърно, високо съдържание на протеин и лизин, устойчивост на полягане и оронване и др.
Интерес от страна на производителите на зърнени култури към тритикале има и в райони от останалата част на страната, като с успех се отглеждаха селекционирания в Семенарска къща Садово сорт Мусала и към създадените в ИРГР – Садово сортове Рожен и Садовец.
Сред сортовете тритикале, създадени в Добруджански земеделски институт в гр. Генерал Тошево е Колорит – над 50% от площите в страната, засявани с тази култура, се заемаха преди години от него.
Той се характеризира със сравнително малка височина на растенията – 125-135 см., значително по-ранен е.
Изкласяването му е около 5-6 май. Класовете се озърняват добре, характерна особеност е високата фертилност и големият брой зърна в клас. Зърната са със средна едрина – между 45 и 48 г, хектолитровото тегло е малко по-ниско спрямо останалите сортове. Недостатък е по-ниската студоустойчивост. Въпреки това данните показват, че понася добре температури до -18 – 20°С. Толерантен е на видовите ръжди и брашнеста мана, 2015 г. е избран за стандарт за тритикале по продуктивност в ИАСАС.
Атила е сорт, който се характеризира с много добра надземна биомаса, която го прави подходящ освен за зърно, и за производство на силаж, а също така за биогаз и биоетанол. Той е високодобивен, като добивите са стабилни по години и често превишават 700 кг/дка, На височина достига до 145 см, а при повишени норми на торене или при торене с оборски тор – до 160 см. Поляга сравнително слабо поради повишения стъблостой. Брати много добре, като броят на класоносните стъбла често превишава 700 броя на кв. метър при сеитбена норма 550 кълняеми семена на кв.м. Отличава се с високо хектолитрово тегло, което го прави подходящ и за производство на хляб. Класовете са дълги, добре озърнени, а масата на 1000 зърна достига да 55-60 г. Отличава се с добра и много добра студоустойчивост. Толерантен е към икономически важните болести – кафява ръжда и брашнеста мана. Характеризира се и с много добра сухоустойчивост.
Акорд е с изключително стабилен генотип по отношение на добива в контрастни условия на отглеждане. В рамките на 10-годишен период сортът категорично показа висока продуктивност – над 600 кг/дка. Характеризира се с дълги, добре озърнени и фертилни класове. Зърното е със средна по стойност маса на 1000 зърна – около 45 г, хектолитровото тегло е сравнително високо и стабилно по години и често надвишава 73 кг. Характеризира се като средно ранен, а изкласяването е между 8 и 10 май. На височина достига да 130 см и се отличава с ниска склонност към полягане. Студоустойчивостта на сорта е много добра. Предпочита райони с по-богати почви, където може да реализира пълния си продуктивен потенциал. Толерантен е към нападение от кафява ръжда и брашнеста мана.
Респект е сорт, който се отличава с изключително висока студоустойчивост. Характеризира се с късно изкласяване и покъсно узряване спрямо останалите сортове. На височина достига 125-135 см. Класовете са нормално озърнени, а зърното е с маса на 1000 зърна между 43 и 45 г. Хектолитровото тегло на сорта е по-ниско от това на останалите сортове. Респект е подходящ за отглеждане при по-голяма надморска височина в планински и полупланински райони, където съществува опасност от големи температурни инверсии. Отличава се с понижена сухоустойчивост, поради което не се препоръчва за засушливите райони. Толерантен е към брашнеста мана и кафява ръжда.
Бумеранг. Сортът се характеризира с голяма височина на растенията. Често надземната биомаса достига до над 140 см, което го прави подходящ за силажиране, а също така и за производство на биогаз и биоетанол. Той е средно ранен сорт, класовете са с ръждиво-червен до кафяв оттенък, добре озърнени, едри, с висока фертилност. Няма голяма склонност към полягане, въпреки по-голямата височина, която растенията достигат. Зърната са сравнително едри – с маса между 45 и 48 г, хектолитровото тегло е високо – 72-73 кг. Сортът се характеризира с много добра студоустойчивост, висока сухоустойчивост, като дори в силно засушливи условия дава сравнително високи добиви. Продуктивността му за 10 годишен период е 770 кг/дка. Устойчив Е на кафява ръжда и брашнеста мана.
Ирник е сорт с плътни къси класове, които се характеризират с много добро озърняване и повишена фертилност. Сортът е средно ранен, на височина достига до 135- 138 см. Има склонност към полягане, но въпреки това се отличава с много висок продуктивен потенциал – над 750 кг/дка. Зърното е средно по едрина, като масата на 1000 зърна е между 43 и 45 г, хектолитровото тегло е ниско. Студоустойчивостта му е по-ниска спрямо останалите, но има повишена сухоустойчивост – независимо от интензитета на засушаване озърняването остава значително по-високо от това на останалите сортове. Отличава се с толерантност на брашнеста мана и кафява ръжда.
Добруджанец е сорт, който се отличава с много висока комплексна сухоустойчивост и дава стабилни добиви независимо от интензитета на засушаване. Характеризира се с много висока продуктивност при разнообразни условия на средата, не понася периоди, при които се наблюдава преовлажняване на почвата. Следва типичната тенденция за тритикале да реализира по-високи добиви в години с ясно изразено почвено засушаване.
Класовете му са едри, добре озърнени, с висока фертилност. Масата на 1000 зърна достига 43-45 г, хектолитровото тегло е със стойност 72 кг средно за десетгодишен период. На височина достига до около 130 см. Има висока студоустойчивост, характеризира се с ниска чувствителност към видовете ръжди и брашнестата мана.
Ловчанец е сорт с много висока продуктивна братимост. Основният компонент на братенето се реализира през есента, което изисква по-ранна сеитба. Броят класоносни стъбла, които се формират, често надвишава 1000 на кв.м при посевна норма 550 кълняеми семена. ой е средно ранен, на височина достига до 125 см, но независимо от по-малката височина на растенията, има ясно изразена склонност към полягане при високи азотни норми, което го прави по-подходящ за по-бедни на хранителни вещества почвени типове. Класовете са по-дребни, но добре озърнени. Масата на 1000 зърна е сравнително ниска – 41-43 г.
Има добър продуктивен потенциал, за постигането му се изисква правилното формиране на голям брой класоносни стъбла. По-слабо студоустойчив е от останалите, притежава добра устойчивост към кафява ръжда и брашнеста мана.
Дони е най-стабилният сорт сред създадените в Добруджански земеделски институт. Добивите по години варират слабо, като сортът поддържа много висока продуктивност дори в крайно неблагоприятни условия. Продуктивният потенциал е над 800 кг/дка и есто бива реализиран. Сортът е средно ранен, на височина достига 120-125 см, формира едри, добре озърнени, фертилни класове. Масата на 1000 зърна не е много висока – 43-45 г, хектолитровото тегло е много стабилно по години и е с високи стойности – 73-74 кг, като в отделни периоди достига до 76 кг. Подобна характеристика показва изключителен напредък по отношение на този технологичен параметър за културата тритикале. Има висока устойчивостта на видовете ръжди и на брашнеста мана. Притежава изключително добро съчетание на студоустойчивост и сухоустойчивост, което го прави най-подходящ за отглеждане при всякакви почвено-климатични условия и особености.
Благовест. Сортът се отличава с висока продуктивност, която е свързана с много добре озърнения, високо фертилен клас. Характеризира се с добиви между 600 и 800 кг/дка, като в отделни години може да достигне и до над 900. Растенията достигат 135-140 см, липсва склонност към полягане. Брати добре, като броят на класоносните стъбла достига 700-800 на кв.м. Студоустойчивостта му е достатъчна за условията на страната. Сравнително толерантен е на видовете ръжди и брашнеста мана. Предпочита по-богати почви.
Борислав е сорт с изключително висок продуктивен потенциал – над 1000 кг/дка. При изпитване в пунктовете на ИАСАС в страната средно за 2 години е реализирал превишение над средния стандарт от над 30%, което е изключително постижение за съвременната селекция на културата. Данните за сорта при условията на Добруджански земеделски институт показват много високи стойности на добива от над 900 кг/дка. Изкласява сравнително по-рано от останалите сортове, височината на растенията е сравнително малка – 120-125 см. Класовете са едри, с добра фертилност. Отличава се с много високи стойности на масата на 1000 зърна – над 50 г, като често може да достигне и до 55 г. Същевременно хектолитровото тегло е по-ниско – 71 кг. Студоустойчивостта на сорта е много добра, устойчив е на видовете ръжди и на брашнеста мана.
Сортовете тритикале, създадени в Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“.
Садово: AD-7291 е получен в ИРГР-Садово чрез отбор от материали, произхождащи от Мексико. Растенията са високи 110-115 см, дебели, здрави и еластични. Класът е вретеновиден с дължина 9-10 см, зърното е едро, удължено, червено, окосмено във връхната част. Сортът се проявява като типично пролетен и има ниска мразоустойчивост. Изкласява с 4-6 дни по-рано, а узрява с 2-3 дни по-късно от Садово1. При полски условия проявява пълна устойчивост към брашнеста мана, слабо се напада от кафява ръжда и не е устойчив на черна ръжда. Напада се в силна степен от фузариум, но проявява висока толерантност. Райониран е бил за цялата страна през 1979 година. Подходящ за отглеждане във всички райони на страната, включително и на кисели почви.
Рожен ТС210 е създаден в ИРГР гр. Садово по метода на междусортова хибридизация от кръстосване на унгарската линия КТ81 с нашата линия ТС23. Стъблото е високо около 125 см, здраво, с добра устойчивост на полягане. Всички братя се развиват равностойно и осигуряват добре изравнен посев. Класът е бял, осилест, продуктивен, дълъг. Плевите обхващат зърното здраво, което осигурява добра устойчивост на оронване. Зърното е червено, охранено, с удължена форма и плитка коремна браздичка със слабоокосмен връх. Сортът притежава високи продуктивни възможности. Има добра продуктивна братимост и едър многоцветков клас. Съдържанието на протеин е 14.68%, а съдържанието на лизин – 0.40%. Високата продуктивност, добрата му устойчивост на полягане и оронване, едрото охранено зърно го правят подходящ както за фуражно зърно, така и за зелена маса.
Има сортове тритикале, създадени в Семенарска къща Садово.
Мусала е сорт, собственост на Семенарска къща – Садово, част от Ай Ди Империал – Пловдив. Селекциониран е от проф. дсн Илия Станков. Средно ранен сорт с пълна устойчивост на брашнеста мана, кафява и черна ръжда, на главни и е толерантен към фузариум. Подходящ е за отглеждане във всички райони на страната, включително на кисели и засолени почви, с направление за зърно и за зелена маса в смесени посеви с бобови култури (фий и грах) Ръжен тип тритикале, осилест, толерантен към основните заболявания, има бърз темп на развитие, ранозрял. Има много добра зимоустойчивост, развива се добре на всички почвени типове, в това число и на кисели и засолени. Реагира добре на минерално торене, но дава добър добив и в „икономичен режим“. Подходящ за използване в няколко направления – зърното като концентриран фураж, за добавка към брашното до 30 %, за производство на етанол или дизел, за свежа маса за силажиране в млечно-восъчна зрялост (особено в комбинация с бобови култури в смесен посев) или окосена още при цъфтеж.
Продуктивност, която не е за подценяване в слабопродуктивни райони
Високите потенциални възможности за добив на зърно при тритикале могат да бъдат оценени най-добре, когато добивите се сравнят с най-добрите постижения при останалите зърнено-житни култури. Още през осемдесетте години при държавно сортоизпитване е установено, че сортовете Вихрен и Персенк превишават по добив пшеницата, ръжта и ечемика.
При условията на Странджа с най-големи продуктивни възможности се отличава сорта Вихрен.
Според наши автори българските сортове Вихрен и Персенк успешно могат да заменят пшеницата, ечемика и ръжта в полупланинските и планински части на страната, а също и в някои типични за тях райони.
Качество на зърното е отлично
Високото съдържание на протеин в зърното и на лизин в протеина се счита за едно от основните качества на тритикале. По някои научни данни протеинът в зърното на тритикале има по-добре балансиран аминокиселинен състав в сравнение с пшеничния.
То е ценно и за хляб, който е главният източник на енергия за човешкия организъм, тъй като около 45% от всички белтъчини в храната на населението в България се получават от него.
Пшеничният хляб е с ниска биологична стойност на белтъка, което се дължи на недостига на някой аминокиселини, особено на лизин, а тритикале е една от алтернативните суровини за производство на хляб с по-високо белтъчно и лизиново съдържание, с цел на човешкия организъм да се доставят повече калории при по-малка консумация на хляб.
Хлябът, приготвен от тритикале се оказва особено подходящ за хора, страдащи от заболявания, свързани с непоносимост към глутен.
Брашното от тритикале е много подходящо за приготвяне на сладкиши, тъй като в него се съдържа малко глутен с ниско качество.
Химичният състав на зърното на тритикале го правят подходяща суровина и за спиртоварната и пивоварната промишленост. Бирата приготвена от тритикале се характеризира с ниско съдържание на танини, високо съдържание на протеини, добър цвят на пяната, впечатляващ аромат и свежест.
Хранителната стойност на тритикале като концентриран фураж за домашните животни се определя от аминокиселинния състав на белтъка в зърното.
По съдържание на лизин тритикале превъзхожда царевицата, соргото и пшеницата, но отстъпва на овеса. По-високото съдържание на лизин увеличава неговите потенциални възможности като източник на концентриран фураж с подобрена биологична стойност на протеина при храненето на животните.
При опити опити с пилета бройлери е установено, че при заместване на 25 и 50% от царевицата с тритикале е повишена биологичната стойност на смеските, в резултат на което е получен по-голям прираст от единица хранителни вещества.
При опити с хранене на свине с тритикале е установено пък, че разходът на фураж е по-малък в групите, получавали тритикале, в сравнение с групите, хранени с царевица. Забелязано е, че хранените с фураж от тритикале животни растат по-бързо и имат завишен процент на месо.
Освен като концентриран фураж тритикале може да се използва и като силаж при хранене на преживни животни. Силажът от тритикале при опити е довел до по-бързо увеличаване на прираста в живо тегло при говедата, отколкото силажът от царевица.
Тоест днес тритикале е една направо недоразбрана и недооценена култура у нас, която плаче за това фермерите и животновъдите да опитат да я отглеждат на част от посевите си – за целите, за които те си решат. Въпросът е, че си струва, особено при днешните климатични промени.
