Съвременните тестове позволяват в капка мляко, урина или кръв да се забележат тревожните признаци за проблеми и дават възможност бързо и навреме да се отстранят
Аннеке Штрук, dlz Primus Rind, ФРГ
Едно отнай-често срещаните метаболитни нарушения в млечните стада е кетозата. По правило тя се развива в началото на лактацията, когато организмът на кравите се „мобилизира” за производство на мляко, а едновременно с това животните получават непълноценна като количество и качество храна. Като резултат възниква верига от взаимосвързани последователни проблеми, тъй като кетонните тела, които се освобождават, натоварват черния дроб.
Ако болестта се разпознае на този етап и се предприемат бързи действия, веригата се прекъсва. чупи се. Ако се развие субклинична кетоза, кравата не може да достигне максимална млечна продуктивност, консумира по-малко фураж, енергийният баланс е отрицателен, с тенденция да се увеличава, което ще доведе до по-нататъшно включване на мастните депа в енергийното снабдяване на организма.
Кетонните тела, образувани при отрицателен енергиен баланс на мазнини (главно ацетон и бета-хидроксимаслена киселина), могат да служат като резервен енергиен източник. Ако синтезираните кетонни тела са повече от тези, които се разходват, излишъкът се натрупва в кръвта, млякото и урината. Това явление може да се използва за оценка на риска от развитие на кетоза. Пазарът предлага много и подходящи апарати за контрол на кетонните тела. По своята същност и начин на действие те наподобяват глюкомерите за диабетици. Чрез тест-ленти се определя съдържанието на бета-хидроксимаслена киселина в млякото.
Няма значение кой метод на изследване ще бъде избран, по-съществено е възможно най-скоро да се направи тест за кетоза. Най-често заболяването поразява високопродуктивните крави през първите седмици след отелване, между втората и шестата седмица. През този период рисковите животни (склонни към затлъстяване, онези, които са близнили, онези, които са имали задържане на плацентата, преживели родилна треска, пареза, мастит или метрит) трябва редовно да се изследват за кетоза.
Проверявайте с урина
Един от най-лесните и бързи начини да се открият кетонни тела още във фермата е да се използват тест-ленти. Лентите за определяне на ацетоацетат в урината са по-чувствителни от тези за тестване на мляко. Чрез тестове на урината може да се установи дали кравата вече страда от субклинична кетоза. Много по-трудно (или по-точно казано, отнема повече време) за събиране на урина за анализ. Това може да се направи от ветеринарен лекар чрез поставяне на катетър на животното. В противен случай трябва да се изчака, докато кравата реши да уринира.
Тестване на млякото
За риска от развитие на кетоза може да се съди и чрез изследване на млякото. Различни фирми са се специализирали в производството на диагностични ленти с реагент, които откриват съдържанието на кетонни тела още в стопанството.
Предимството на тези тестове е, че те могат да се извършват по време на доене. Полуколичествените колориметрични тестове (подобно на глюкомерите при хората с диабет) отчитат количеството на бета-хидроксимаслената киселина в кетонните тела.
Лентите се потапят в млякото за кратко време, излишните капки се изтръскват и след минута се сравнява оцветяването на лентите спрямо приложената стандартна цветна скала. Колкото по-тъмен е цветът, толкова по-високо е съдържанието на кетони в млякото.
Трябва да се знае, че бета-хидроксимаслената киселина не се отделя чрез млякото веднага след възникването на енергиен дефицит в организма, а едва след няколко дни (забавена реакция). При анализ на оцветяването на лентата трябва да се има предвид, че високото съдържание на маслена киселина в силажа и голямото съдържание на соматични клетка в млякото могат да „изкривят“ резултатите. Разбира се, кетонните тестове могат да се извършват и чрез лабораторен анализ на пробите от мляко. Знаем обаче, че ацетонът е силно летлива течност. Колкото повече време минава от вземането на пробите до техния анализ, толкова по-ниска е достоверността на резултатите.
Тестове в капка на кръвта
Допреди няколко години анализът на кръвта се е правил единствено в специализирани лаборатории. А съответните адекватни мерки на получените резултати можеше да се вземат едва след няколко дни, което в много случаи доведе до сериозни последствия. Съвременните електронни мобилни тест-прибори позволиха да се правят анализите директно във фермата.
Определянето на съдържанието на бета-хидроксимаслена киселина се извършва с кръв от опашната вена. Взетата кръв се накапва върху тест-лента и сепоставя в преносимото устройство за анализ. Важно е капката да е малка,за да не се разтича в устройството. След известно време резултатът може да се види върху дисплея:
дo 0.6 mmol/l – в норма
от 0,6 до 1 mmol/l – леко завишени количества на бета-хидроксимаслена киселина.
от 1 до 1.5 mmol/l – индикация за субклинична кетоза, която трябва да се лекува
над 1,5 mmol/l – клинично кетоза, има спешна нужда намеса.
Контрол на кетозата чрез храненето
За да се избегне заболяването, трябва да се обърне специално внимание на храненето през сухостойния период. Така ще можете да подготвите по най-добрия начин кравата за лактацията. Преди началото на лактацията и отелването кравите са добре охранени. Оценката на хранителния статус според скалата на BCS (За нея сме писали подробно в предишен брой – бел.ред.)закафявото говедо и за Холщайн-Фризийската порода трябва да бъде около 3,5 пункта, а за Симентал – около 4. Сухостойният период трябва да се използва за нормализиране на състоянието животното след раждането и лактацията. Така ще се предотврати загубата на тегло и ще се избегнекетозата.През последната третина от лактацията кравите, които не са достатъчно охранени, особено юниците, трябва да получават по-питателна храна, а кравите са склонни към затлъстяване –нискокалорична. Този начин на хранене трябва да продължи през целия сухостоен период. Две седмици преди отелването е препоръчително на животните да се дават фуражи, които са предназначени за дойни стада. Като правило през този период намалява потреблението на фураж. За да се увеличи качеството на фуража, е важно да се повиши енергийното съдържание и концентрацията на полезния суров протеин. За юниците и кравите преди отелване трябва да се използват фуражи с хранителна стойност 6.5-6.7 MJ NEL/ кг сухо вещество.
През първите седмици на сухостойния период трябва да се намали хранителната стойност на храната. Добър вариант е въвеждането на смески със слама в порциона. Две седмици преди отелването тя се заменя с по-хранителни фуражи. През този период кравата трябва да получи необходимото количество макро- и микроелементи, витамини и натрий.
Като се има предвид, че след отелването консумация на груб фураж не е най-доброто решение, трябва постепенно да се увеличи количеството на концентрати в дневната дажба. Съставянето на индивидуална диета специално за този период оправдава усилията.
