Бабезиозата е широко разпространено заболяване в цялата страна
Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн
Дъждовното лято създаде много благоприятни условия за развитието на всички насекоми, в т.ч. и кръвосмучещите. Съвсем закономерно през тази година се наблюдава масово размножаване на кърлежи, комари и други вектори на преносими инфекции.
Едни от най-често срещаните преносими паразити са бабезиите. Последните включват няколко вида паразити, обобщени под общото название бабезии, съответно причиняващи различни трансмисивни заболявания по селскостопанските животни – преживни, свине, еднокопитни и кучета.
Бабезиите са много малки паразити
които се размножават в червените кръвни клетки на животните. Това води до разрушаване на нападнатите клетки, след което паразитите атакуват нови клетки и така процесът на заразяване може да продължи много дълго. Често болните животни остават инвазирани за цял живот. Паразитите се пренасят чрез кърлежите и тъй като има бум на тези кръвосмучещи, съответно и бабезиозите също станаха ежедневие за стопаните. Пасищните кърлежи обитават предимно гористи и тревисти местности до 600 – 800 м надморска височина и по-рядко до 1000 м и по-високи терени. Цикълът на развитието на кърлежите трае около 2 месеца.
Бабезиозата при овцете е широко разпространено заболяване в цялата страна. Най-често се среща в южните райони на страната, в полите на Стара планина и Средногорието. Неблагополучните райони са в преобладаващата си част латентни огнища. След години обаче, когато метеорологичните условия са благоприятни за намножаване на кърлежите (каквато е тази година), се наблюдава бум на заболяването и
огнищата от латентни стават ензоотични
Преболедувалите овце понякога могат да останат невъзприемчиви за две години. При стрес обаче равновесието в организма се нарушава и бабезиозата може да рецидивира.
Бабезиите разрушават червените кръвни клетки механично и под въздействието на токсини. Белите кръвни клетки намаляват 2 – 3 пъти, а това води до увреждане на всички органи и системи. Настъпва анемия, едем, жълтеница и често хемоглобинурия (кървава урина).
Възрастните животни боледуват по-тежко и с по-висока смъртност, отколкото младите, но агнетата са много чувствителни.
Типичните симптоми на заболяването са
рязко повишаване на телесната температура (41 – 42 градуса), намален апетит, увеличена жажда, конюнктивите на очите в началото са зачервени, а след това иктерични и накрая мръсночервени, по-късно урината става кървава (хемоглобинурия), което липсва при козата. Дишането е ускорено и затруднено, наблюдава се запек или диария, като често фекалиите са примесени с кръв. Животните се залежават, появяват се нервни признаци с конвулсии на крайниците и накрая, предсмъртно, температурата спада. Страдащите животни умират в пълно изтощение и розово изтечение от носа. При аутопсия прави впечатление силно уголеменият далак, който е „гробницата“ на червените кръвни клетки, с мека тъмночервена пулпа, уголемен и жълтеникаво-кафяв черен дроб (от жълтеницата), и изпълненият с гъста жлъчка жлъчен мехур.
За лечение се използват имидазолови препарати – имохем и др., както и тетрациклини в по-дълъг курс – 28 дни. Логично е да се включат и средства, укрепващи черния дроб – хепатопротектори, както и общоукрепващи продукти – глюкоза, витамин С, бутазал и др.
Профилактиката е насочена преди всичко
към водене на ефективна борба с кърлежите – преносители на паразитите. Те трябва да се атакуват по две основни направления – унищожаване върху гостоприемниците чрез къпане, пръскане, поливане или инжективно на овцете и унищожаване в околната среда. На пазара има десетки ефективни акарицидни средства, които се продават най-често в неактивна форма, като емулсионни концентрати. След разтварянето им във вода те стават готови за употреба и с тях може да се обработват както животните, така и помещенията, дворчетата и др. Най-широко приложение намират препаратите айкън, нео-стомозан, диацидол, фендона, кардицид, ектомин, циперметрин, протейд, тактик, екоцид и др.
