Доц. д-р Пламен ГЕОРГИЕВ
Възпалението на вимето се означава като мастит. Това е едно от най-актуалните заболявания при млекодайните селскостопански животни. Възникването му винаги е свързано с огромни финансови загуби. Причинява се от инфекциозен агент и е свързано с трайно, понякога необратимо нарушаване на структурата и функцията на млечната жлеза. Маститът има и важен здравен аспект за хората. Като хранителен продукт млякото би трябвало да е пълноценно и безопасно при консумация.
Всекидневният контрол гарантира своевременно диагностициране на възпаленията на млечната жлеза. Маститите трябва да се лекуват незабавно след възникването им! Ветеринарният лекар е специалистът, който най-правилно ще набележи и определи необходимото лечение. Единствено той има право да прави това!
Всякакви самоинициативи обикновено са причина за хронифициране на процеса и пресушаване на засегнатия млечен дял. От друга страна, последиците от хаотичната употреба на антибиотици в животновъдството са вредни и за хората.
Защо всяко
отлагане
на терапията
при мастит
би могло да бъде фатално?
Преди да дадем отговор на този въпрос, да обърнем внимание на анатомичната структура на млечната жлеза (фиг. 1). Тя се състои от млекопроизвеждаща тъкан (паренхим), каналчеста система, отвеждаща скъпоценната течност до млечните цистерни, които образно казано служат като склад за готовата продукция. Поддържаща и укрепваща е функцията са съединителната тъкан, еластичните връзки, както и кожата. Особено е значението на папиларните (цицковият) канал и отвор, откъдето излиза млякото, представляващи същевременно и входна врата – за инфекция и за лечебните препарати, разбира се! Строежът на млечната жлеза е изключително фин, нежен, а структурата на паренхима е и микроскопична. Той се състои от алвеоли, представляващи микроскопски торбички (балончета), изградени от специални епителни клетки, които трансформират кръвта в мляко. Ето защо, за да се постигне висока продуктивност, е необходимо през вимето да премине много кръв.
Но да се върнем към дискутирания въпрос. Агресията на инфекциозния агент нанася поражения като при война. Възникналото възпаление води до бързо прогресивно структурно увреждане на тъканите, пресичане, коагулиране на млякото и смърт на цели млекопроизвеждащи звена! Това е много важна предпоставка, за бъдещо трайно намаляване на млекодобива! И така, ако не се вземат незабавни мерки, „бойните действия” много бързо достигат всички барикади и дори да се получи равновесие, то не би могло да бъде удовлетворителен компромис, а само бавно отлагане на тъканната смърт. Запушените млечни пътища, канали, алвеоли, мъртвите участъци от вимето, нарушеното кръвообращение в крайна сметка представляват един унищожителен хаос. Най-активните и вирулентни причинители, преминават предпазните бариери и се разпространяват по кръвен път, достигайки до всички части и органи. Цялото виме се уврежда необратимо.
Колкото по-късно започне терапията, толкова и пораженията на този изключително натоварен във функционално отношение орган са по-трудно овладяеми, мащабни и фатални.
Какви са
сновните задачи на лечебните мерки при мастит?
Най-важната цел е да се унищожи агресорът, т. е. причинителите на възпалението – микроорганизмите – различни болестотворни бактерии. За да постигне това, ветеринарният лекар използва антибиотици, съдържащи се в т. нар. маститни шприцове. Съдържанието им се прилага през цицковия канал и по възходящ път, преминавайки цистерната и млечните канали, достига до голяма част от паренхима. Качеството на отделните препарати се определя не само от активността на съдържащите в тях антибиотици, а и от това, колко дълбоко те могат да проникнат и да достигнат. Като острие на атаката те трябва да унищожат и най-отдалечения „враг”!
Винаги ли това е възможно? Отделните препарати се различават в тази си способност, показател, по който се конкурират отделните фирми производители на противомаститни шприцове. Независимо от постиженията на фармацевтичната индустрия, нерядко се налага и паралелно инжектиране (мускулно, подкожно или венозно) на антибиотици. Така чрез кръвобращението те достигат до засегнатите огнища (фиг. 2). Начин за по-цялостно обхващане на млечна жлеза. Но уви, не 100 %. Винаги остават участъци, които са недостижими за химиотерапевтиците – съсиреците, гнойните огнища, парченцата мъртви тъкани (некрози) и др. Там инфекцията се загнездва, мултиплицира и отново контраатакува!
Оказва се, че тези най-недостъпни ядра са една от основните причини за слабата ефективност на антибиотиците и лекарствените средства като цяло! Отпадните продукти от възпалителния процес затрудняват локалните оздравителни процеси, бариерите предотвратяващи нова инфекция остават дълго време разрушени.
