Петър Байчев, Агробизнесмен: Ниски добиви, високи разходи и тотално объркан пазар

Земеделец, собственик на една от най-модерните свинеферми в България, на верига от 12 магазина за хранителни стоки в Сливен, на ресторант, производител на колбаси и дарител в родното си село Мечкарево и Сливен. Това е собственикът на фирма „Еко асорти“ Петър Байчев. Легендарен български агробизнесмен, който вярва, че българското земеделие винаги ще го има. Човекът, който работи без почивка от 1989 г, още от началото е вярвал, че само затварянето на производствения цикъл е пътят за успех в земеделието. Човек, който винаги е гледал с оптимизъм в бъдещето. Тръгнал от нулата и стигнал да днешното положение – 17 000 дка земя, поддържа 2000 прасета и 150 телета целогодишно. Годишно произвежда общо 500 тона свинско и телешко месо. То се преработват в собствена кланица и колбасарски цех.

През всичките тези години, аз лично за първи път чух Петър Байчев да звучи притеснен и обезверен.

Господин Байчев, как върви жътвата при Вас?

Почти приключихме жътвата на пшеницата. Започнахме с рапицата. Добивите и от пшеницата, и от рапицата, в района на Мечкарево са много ниски. Рапицата е 120-150 кг/дка, пшеницата – около 320 кг/дка. При нас нямаше дъждове. Най-високите добиви в региона, там където все пак нещо е преваляло, стигат до 450 кг/дка. В района на Добриново, добивите от пшеницата са по-добри – около 600 кг/дка, при рапицата – около 250 кг/дка засега.

С тези добиви ще се справите ли с разходите?

Не мога да сметна нищо още. Първо не знаем цена. Сега цената се срути и ще чакаме. На цената, която е в момента, сметката няма да излезе. Реколтата е произведена с много висока себестойност. Само аз за торове съм дал 700 000 лв повече от предходната година, платил съм най-малко 90 000 лв повече за горивото, за електроенергия средно на месец плащам с по 30 000 лв повече от предишната година. Препаратите са поскъпнали. Не знаем още каква ще е сметката накрая, но за мен разходите при всички положения ще бъдат с 1 млн. лв повече от миналата година. А добивите са доста по-ниски от миналата година. Тази година ще добия 1000 тона по-малко пшеница от предходната. Това си е за притеснение.

В свиневъдството също ли продължава да е тежко?

В свиневъдството себестойността на производството също се покачи много. Ние не смеем да вдигаме много цените на колбасите. Вдигнали сме ги само с 10%, а себестойността на производството им е нараснала с 30%.

Не може да смяташ, че фуражът си е твой. Фуражът си има цена. И тя формира себестойност на производството. Но няма как да вдигнем много цените на месото, защото хората и без това изнемогват вече. И в един момент социалното недоволство може да се взриви. Гледаме само да не сме на загуба. Но какво ще излезе на края не знам. Нещата са динамични. Много бързо се променят. Днес не знаеш каква ще бъде утре цената на нищо.

Много са неяснотите…

Не знаем какво ще стане с износа на българско зърно при условие, че толкова много продукция влиза от Украйна. А зърното, което влиза от Украйна е произведено при съвсем друга себестойност. Там има по-ниски цени на торове и горива, не се спазват европейските изисквания, които оскъпяват много производството, но и гарантират качеството му.

Защо се създава тази паника за световен недостиг на зърно и глад? Има ли такава опасност, според Вас?

Няма такова нещо. И Русия, и Украйна, продават зърното. Това е някаква изкуствена паника.

Нас ни обвиняват за всичко, все едно кой знае колко сме забогатяли. Поддържаме едно ниво на производството. Аз обработвам 17 000 дка. Ако нямам положителен финансов резултат и не мога да подменям машините, те остаряват, издръжката им става скъпа, фалираш и толкова.

Аз за 30 години трети път сменям изцяло машинния парк. Добре, че миналата година беше благоприятна. Но тази година няма да бъде. Приходите може и да са повече, но и разходите са много повече. За първите 8 месеца на тази година имам разходи, колкото миналата за цяла година. 4 месеца са една трета от разходите. В моя случай това са 1 млн. лв разходи повече от 2021 г.

А цената на зърното се срути. Сега е някъде около 500 лв. И няма и търсене.

Защо се получи така? Спекула ли е това?

Защото има внос на зърно. И търговците ни притискат. Който няма складова база, ще не ще продава. Така става всяка година. А сега има и допълнителен натиск с вноса на зърното, което влиза на по-ниски цени. И държавата го допуска този внос много учтиво. Не се намеси да каже – това зърно влиза без акциз, без такси, без нищо, а се продава в страната. А то трябва да бъде само за износ. Това ни съсипва в момента.

Държавата също много обърка пазара с това зърно, което уж щеше да купува. Както вървеше добре износът на зърно на 600-700 лв за тон, всичко изведнъж се срина с неадекватната намеса на държавата. И много зърно остана в складовете в България от миналата година. И то при големите търговците. Докато те имат старо зърно, няма да купуват ново. Или ще изчакат да се срутят още цените и тогава. Много е сложна ситуацията и не знам какво ще стане.

За свиневъдството са заложени пари в актуализацията на бюджета…

Бавят парите за хуманно отношение, не ги дават. Ако ми дадат догодина 70 000 -80 000 лв, те няма да оправят нещата. Само фуража от 30 ст/кг отиде на 60 ст. Почти със 70% е по-висока цената му. Печалбата в свиневъдството и преди беше много ниска. А при условие, че изразходвам 1500 тона зърно на година, това са почти 1 млн. лв или 700 000 лв повече разходи само от разликата в цената на зърното.

Ще видим на края на годината какви ще са резултатите и ще смятаме следващата година какво ще правим. Ситуацията е такава, че в момента никой никакви сметки не може да прави.