Сряда, 16 Септември 2020 16:09

Да живее Европа, но коя?

Да живее Европа! Така завърши своята първа реч за състоянието на Общността Урсула фон дер Лайен, първата жена председател на Европейската комисия, майка на 7 деца. Смела, амбициозна, изпълнена с непостижими цели – как да бъде определена речта на фон дер Лайен?

Каква е картината – имаме разклатена и разединена Европа, на прага на световна икономическа криза, породена от Covid пандемията. Заразата показа, че при кризи от подобен мащаб, Брюксел реагира бавно и не дотам адекватно.

Единен европейски здравен съюз, равна минимална европейска заплата, с 55% /вместо с 40/ да намалеят парниковите емисии до 2030 година – възможни ли са тези цели при сегашните европейски реалности? Трудно е за вярване.

Още не е гласувана Многогодишната финансова рамка /бюджетът на ЕС за следващите 7 години/, не е ясно планираните 750 млрд. евро /грантове и заеми/ - за вдигане на европейската икономика на крака след корона кризата, как точно ще бъдат разходвани. 37% от тези средства да се разпределят за проекти по Зелената сделка, призова фон дер Лайен.

Засушаването тази година несъмнено поставя въпроса за кардинална промяна в подхода към земеделието и в търсенето на алтернативни култури и производства. Европейските фермери биха го направили единствено срещу сериозно финансово обезпечение на риска, който ще поемат. Дали въпросните близо 40% за зелени проекти ще бъдат облечени в апетитни за устойчивите земеделци схеми и мерки, ще стане ясно едва след като средствата влязат в конкретни правила и регламенти. На този етап по-скоро се очаква съпротива и целите, очертани от председателят на Европейската комисия, изглеждат нереални.

Трудно ще бъде да се подреди европейската къща, няма да бъде по-лесно да подредим и собствената. Повече от 10 години родните фермери недоволстват, че липсва равнопоставеност в получаването на директни субсидии за стопаните в отделните страни-членки на Общността. Оказахме се и потърпевши от прилагането на двоен стандарт при храните. Европа продължава ли да работи на две скорости или пък ние не умеем достатъчно категорично да отвоюваме собствени позиции? Често се чуват твърдения, че сме лесен пазар за нискокачествена европейска стока и източник на суровини и евтина работна ръка. Сами ли сме се поставили в тази роля или наистина е нереално да се борим с големите и развити европейски икономики? Как правим аграрен бизнес – с пазарно мислене или с мисъл за едни субсидии?

Еднозначен отговор на този въпрос няма. Често си припомням думите на един ирландски говедовъд, когото срещнах на едно изложение. „Моите субсидии намаляват, защото трябва да има и за фермерите в Румъния и България. Разбирам обаче, че в тези държави част от парите се харчат неправомерно и това ме ядосва. Кога ще се научите на истинско говедовъдство? Никой не знае. Но субсидии трябва да има и за вас, нали? А дори не знаете един стек да приготвите като хората!“

До колко е прав ирландецът с пиперлив език, всеки сам да прецени. Важното е да намерим българския отговор на този въпрос. Да живее Европа, г-жо фон дер Лайен! Но коя Европа?

Анета Божидарова

Публикувана в Коментари

Преди дни ЕК публикува т.нар. зимен пакет на европейския семестър, който включва пакет от няколко доклада, сред които и доклада за България по процедурата за макроикономически дисбаланси. Такъв доклад за България се изготвя ежегодно още от първата година на въвеждането на процедурата (2012), тъй като България винаги е сред страните с дисбаланси – преди бяха прекомерни, сега са просто дисбаланси, коментира Десислава Николова от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Задълбоченият преглед и съответно последният доклад за страната са обосновани най-вече със слабости във финансовия сектор, както и големия дълг, вкл. и необслужваните кредити на реалния сектор. От гледна точка на таблото от индикатори, което е съществена част от наблюдението за макро дисбалансите, България „свети” (т.е. превишава индикативните стойности) по три показателя:

1/ нетната инвестиционна позиция – това е така откакто започна да се използва таблото и се дължи на сериозния приток на чужди инвестиции към страната в периода до 2008 г. Тук няма да коментираме адекватността на тези показатели от гледна точка по-слабо развитите и съответно догонващи европейски страни като  България, тъй като вече сме го правили. Само ще отбележим, че инвестициите към страната от 10 години насам са в едни много по-умерени граници, но тъй като този индикатор отчита размера им, а не потока за определен период, вероятно още дълги години ще бъдем „абонирани” за него. От гледна точка на България чуждите инвестиции са изключително важни за ръста на икономиката и процеса на догонване, така че в общия случай този индикатор трябва да се разглежда „със щипка сол” (т.е. да не се осланяме на него кой знае колко), както обичат да казват англичаните. 

2/ ръста на единица разходи за труд – това се дължи на бързия ръст на заплатите последните години, което от своя страна е следствие и от чисто пазарни процеси покрай все по-острия недостиг на кадри и от административни такива, а именно – ежегодното вдигане на минималната заплата и осигурителните доходи. От гледна точка на макро дисбалансите притесненията са най-вече за външната конкурентоспособност на страната. Интересното е, обаче, че в последния доклад за България се отбелязва изрично, че засега такъв негативен ефект не се вижда върху конкурентоспособността, но все пак може да се очаква в бъдеще. Т.е. дори и ЕК донякъде признава, че превишението на този индикатор не е задължително да създава проблеми на икономиката и нейния износ.

3/ ръста в цените на жилищните имоти – макар и все още да превишаваме индикативния праг, ЕК отчита в доклада за България, че се наблюдава успокояване на ръста на цените. Комисията също така отбелязва, че не се наблюдава надценяване на имотите (разбирай балон) от гледна точка на съотношенията цена към наем и цена към доход (стр. 15 в доклада). Обяснението е, че в момента по-скоро пазарът се възстановява от период на подценяване след последната криза. Все пак, ЕК прави уговорката, че ръстът на цените в някои райони с бърз растеж трябва да се следи (вероятно се има предвид няколкото големите градове с бум в недвижимите имоти, но не са изрично посочени от ЕК).

Извън конкретните индикатори и таблото, докладът посочва, че най-ограничен прогрес по коригиране на дисбалансите спрямо предишните препоръки към страната се отчита в следните четири сфери:

- Подобрение на управлението на държавните предприятия;

- Завършване на реформата в рамката по несъстоятелността и създаване на работещ; вторичен пазар за необслужвани кредити;

- По-добър достъп до здравни услуги, вкл. намаление на доплащанията от пациента и недостига на здравни работници;

- Въвеждането на прозрачна методика за определяне на минималния гарантиран доход; (основната база за различни социални плащания) с цел подобряване на неговото покритие и адекватност.

Тъй като по първите две теми в момента се изпълняват проекти от администрацията (заложени и като ангажименти от т.нар. Пътната карта за приемане на България в чакалнята на еврозоната), там вероятността да се отчете по-сериозен напредък при следващия доклад е голяма. Що се отнася до здравните грижи, обаче, там кой знае какви промени не се очакват в скоро време; въпреки това е възможно предстоящите протести на медицински сестри да провокират такива, поне що се отнася до заплащането на здравните кадри и задържането им в България.

По отношение на последната сфера – гарантирания минимален доход (ГМД), там наистина отдавна е нужна актуализацията му и обвързването му с някакви обективни показатели, предвид изключително ниското му и неадекватно ниво. Силно препоръчително е, поне по наше мнение, това да се направи само и единствено с цялостна реформа на социалната работа. Последното би следвало да цели максимално бързо и устойчиво извеждане от бедност и да разглежда социалните плащания (обвързани с ГМД) само като мост във времето между две състояния на не-бедност.

Извън гореспоменатите 4 проблемни сфери, в които прогресът е най-нисък, прочитът на целия доклад за България прави впечатление с директност и отдалечаване от дипломатическия „брюкселски” език на няколко места, например:

- За финансовите престъпления на стр. 34: „Потенциалните финансови престъпления не се разследват по подходящ начин. Две трети от докладите за съмнителни сделки, изпратени от финансовите институции към звеното за финансово разузнаване, касаят местни видни политически личности, но по тези случаи правоприлагащите органи не са предприели подходящи последващи действия. Досега не е постигнат съществен напредък в проучването на пречките, които възпрепятстват разследването на такива случаи и превръщането им в доказателства за целите на наказателното преследване.”

- За надзора на застрахователните дружества на стр. 36: „Надзорът на групово равнище остава предизвикателство за адекватния надзор в застрахователния сектор, основан на риска. Оценката на две застрахователни групи на ниво група така и не приключи. В единия случай надзорът на равнище група вече не е приложим поради преструктуриране. В другия случай Върховният административен съд отмени решението на органа, определящо дружеството като група.”

- За банковия надзор на стр. 32: „Що се отнася до неизпълнените действия, една от двете банки, изпитваща нужда от попълване на капиталовите си буфери, най-накрая постигна необходимите равнища с вътрешни средства, но все още не е набрала свеж капитал, както първоначално бе препоръчано с договорен срок до април 2017 г.”

Повечето наблюдаващи банковия сектор знаят за коя банка става въпрос; все пак е радостно, че най-накрая и тази банка е успяла да си попълни т.нар. капиталови буфери. Скоро ще излязат и резултатите от новия преглед на активите и стрес-тестовете на банките във връзка с амбицията на България да получи положително решение за чакалнята за еврозоната до юли месец тази година. Гореспоменатата банка е неофициално една от 6-те, на която Европейската централна банка ще направи задълбочен преглед; резултатите съответно ще дадат и най-актуална информация за това до каква степен тази банка е успяла да преодолее убедително капиталовия си недостиг.

Като цяло, въпреки фундаменталния спор по същината на процедурата за макроикономически дисбаланси, докладът за България е интересно и полезно четиво, което посочва повечето проблеми в нужната конкретика. Въпросът е дали и местните политици ще си направят труда да го прочетат внимателно, колентират от ИПИ.

Публикувана в Бизнес

Центърът за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦНСССКЦИЕ) към МЗХГ на Р България откри в края на 2018 г. свой офис за връзки и Павилион „16+1“ към него в гр. Нинбо. Той предоставя възможности за китайски канали за внос/износ, дистрибуция, търговия на дребно и канали за продажба чрез електронна търговия в насърчаването на търговията със селскостопански и други продукти между Китай и страните от Централна и Източна Европа. Нинбо е всеобхватна зона за тестване на Инициативата „Един пояс, един път“ в провинция Джъдзян.

Производителите от ЦИЕ (формат „16+1“) вече имат възможност да изпратят и изложат свои продукти в постоянния Павилион „16+1“ на ЦНСССКЦИЕ, който се намира в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. По този начин износителите и вносителите от България и другите страни от ЦИЕ се запознават чрез платформата eGTCP – онлайн уебсайт, разработен от „Джъдзян Грейт Тао и-Комърс Кампъни“ ООД, с предлаганите стоки. Компаниите от България и други страни от ЦИЕ, които желаят да проучат китайските пазари, получават възможност да открият свои офиси в Младежкия иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа. Чрез периодични презентации, китайските потребители ще имат възможност непосредствено да се запознаят с изложената стока от ЦИЕ. Разходите по организацията, транспортирането и експонирането на мострите в изложбения Павилион „16+1“ е за сметка на Центъра за насърчаване на сътрудничеството в областта на селското стопанство между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа е проект за сътрудничеството във формат 16+1, изпълняван пилотно по предложение на премиера Ли Къцян, за изграждане в Нинбо на „16+1 Демонстрационна зона за икономическо и търговско сътрудничество“. Този Център се занимава с електронна търговия, консултантски и финансови услуги, външна търговия, двупосочни инвестиции между Китай и страните от ЦИЕ, подпомагане на фирми от ЦИЕ да стъпят на китайския пазар и на китайски фирми да навлязат на пазара на страните от ЦИЕ. Създаването му се подкрепя финансово и политически от правителствата на община Нинбо и на район Дзянбей. Центърът се управлява от фирма „Нинбо Дзйеоу Бизнес Мениджмънт енд Кънсалтинг Кампъни“ ООД. Младежкият иновационен център Китай (Нинбо) – Централна и Източна Европа има преференциални политики спрямо фирми от страните от ЦИЕ, включително предоставяне на безплатен офис за определено време, данъчни облекчения, финансова подкрепа чрез предоставяне на start-up инвестиции и евентуално предоставяне на капиталово финансиране.

Публикувана в Бизнес

Анализ на Института за икономически изследвания на селскоотостопанство - CAPA, показва, че индексът на конкурентоспособността при говеждото и телешкото месо през 2017 г. е 0,23. Счита се, че при нива по-ниски от 0,25 страната е неконкурентоспособна на световния пазар и зависима силно от вноса на такава продукция. Тази стойност е най-ниска от трите изследвани групи меса и потвърждава високата зависимост на българския пазар от внос. В сравнение с 2016 г. се наблюдава подобряване на конкурентните позиции на страната ни, дължащо се предимно на намаления внос при слаб растеж в производството, както и на повишеното ценово равнище на българската продукция на международния пазар.

Средното равнище на цената на едро при говеждото и телешкото месо през 2018 г. е 4,20 лв./кг, което е над нивото от предходните предходните две години, което донякъде стимулира местното производство.  Индексът на конкурентоспособността при свинското месо възлиза на 0,32 през 2017 г., което е индикатор за слаби пазарни позиции на глобалния пазар. Наблюдава се по-високи нива на стойностната компонентна на индекса, който през 2017 г. е 0,37, докато производствената компонентна е 0,26, което означава, че нарастване на производството в страната расте почти с темповете на световния ръст на свинско месо. През 2018 г. цените на едро на свинското месо се понижиха до 3,40 лв./кг (-11% на годишна база), като причина са по-ниските европейски цени, докато намалението на цените у нас е по-високо отколкото средноевропейското намаление.

Пилешкото месо е с най-висок индекс на конкурентоспособност за 2017 г. – 0,45, което е близко до средните стойности в световен план. Производствената компонентна е на нива от 0,43 и показва слаб прогрес за последните 5 години. Основно подобрението в конкурентоспособността се дължи на покачването на стойностната компонентна заради нарасналите цени, реферирани към износните котировки. 

През 2018 г. цената на пилешкото месо достигна едно от най-високите си равнища от 2014 г. насам – 3,00 лв./кг. Причина бе добрата световна конюнктура при по-слаб натиск от държавите предлагащи пилешко на по-ниски цени. При агнешкото месо цените на едро през 2018 г. бяха едни от най-високите около 11,30 лв./кг, сочат анализите на САРА.
Публикувана в Бизнес

Русия временно спря вноса на свинско месо от България, предава РИА Новости.
Следва да се отбележи, че решението за налагане на временна забрана е свързана с идентифицирането на вируса на африканската чума по свинете (АЧС) в България.
"От днес, 6 септември Росселхознадзор налага временни ограничения на доставките за Русия от всички райони на територията на Република България на живи прасета, свинско трупно месо, свинско и продукти, съдържащи свинско месо, свински ембриони и сперма от нерези", пише в изявлението. Посочено е, че изключение представляват продуктите, които са били обработени по технология, която гарантира унищожаването на вируса на АЧС: готови продукти от свинско месо; готови продукти, съдържащи свинско или животински суровини от свинско месо; суровини от животински произход от свинско месо, предназначени за производство на фуражи за непродуктивни животни и за животни с ценна кожа. Агенцията добавя, че АСЧ е проникнала в България, въпреки че през август 2018 г. страната е започнала да изгражда 130-километрова ограда по границата с Румъния, за да предотврати свободното движение на диви свине. В момента българските ветеринарни служби провеждат епизоотично проучване, за да установят източника на инфекцията, допълва агенция Фокус.

Публикувана в Животновъдство

След като през месец юли Еврогрупата даде зелена светлина на България да започне своя път към еврозоната, тази седмица правителството започна да си пише домашното, пише в статия на Института за пазарна икономика /ИПИ/. На заседанието на Министерски съвет в сряда бе приет детайлен План за действие за присъединяване към Валутния механизъм II и към банковия съюз. Паралелно с това на страницата на Министерството на финансите бяха качени и промени в Закона за БНБ, които също са в тази посока, макар и да нямат пряко отношение към банковия съюз и еврозоната.

Първото, което прави впечатление, е че планът за действие всъщност детайлизира всяка от седемте точки в изпратеното официално писмо с ангажименти на българското правителството, изпратено преди споменатото заседание на Еврогрупата през юли и оповестено веднага след него. Срещу всяка точка стоят подточки с конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства – така, както би следвало да изглежда един добър план за действие.

Другото, което се набива на очи, е че най-много конкретни задачи са разписани за небанковия надзор – около 1/3 от плана за действие са всъщност мерки за подобряване на надзора над небанковия финансов сектор, въпреки че този план за действие трябва да подготви страната за Европейския банков съюз и ERM II (а не, примерно, за някакъв имагинерен небанков съюз). Причината за това очевидно са притеснения на страни от еврозоната по отношение именно на този сегмент от финансовия сектор, включително практиките в него и надзора над него.

Ето и по-важните моменти в плана:

1/  що се отнася до подготовката за банковия съюз, то там мерките са в две посоки:

  • Законодателни

Ще се правят промени в няколко закона (Закона за БНБ, Закона за кредитните институции, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници) и подзаконовата уредба, включително и за въвеждане на инструменти за т.нар. макропруденциален надзор. Промените са свързани и с даването на съответните правомощия на ЕЦБ след присъединяване към банковия съюз, както и с бъдещото участие на България и българските банки в единия фонд за преструктуриране. Този фонд е част от втория стълб на банковия съюз, който касае именно преструктурирането на проблемни банки.

  • нова оценка на активите и стрес тестове на банките

Допреди публикуването на плана за действие нямаше яснота дали такива ще се правят отново, след като неотдавна българската банкова система бе подложена на такива (пролетта на 2016 г.). Сега разбираме, че ще се наложи отново да се направят – според плана целият процес трябва да се случи във времевия отрязък между септември-октомври тази година и юни-юли следващата.

2/ небанковия надзор

Тук мерките са много и най-вече в посока промени в подзаконовата уредба за надзора над сектора. Някои от мерките адресират притесненията за оценката на активите на пенсионните фондове и застрахователните компании, като тук се включват изисквания за професионален опит на оценителите и нови методики за оценка на определени видове активи (включително и недвижими имоти). Други са насочени към одиторите и ежегодния одит на тези предприятия, а трети – към въвеждане на риск-базиран надзор на пенсионните дружества и застрахователите.

Интересното е, че друго основно притеснение що се отнася до активите на небанковите финансови институции, а именно – експозициите към свързани лица, не е адресирано в плана за действие. Вероятно има причини за това, но самият факт, че на другите важни препоръки от докладите на ЕК (а и не само на ЕК) е отговорено с конкретни действия, още повече набива на очи този пропуск.

3/ рамката по несъстоятелността и управлението на държавните предприятия

Тук подходът на българската администрация е бил сходен, като и за двете теми е предвиден проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) на ЕС. По първата тема вече има одобрен проект и се работи по него, а по втората – подаден проект. Разликата е в това, че по първата тема, несъстоятелността, дейностите ще се извършат от работна група на самата администрация, а по втората – от ОИСР, като вече има изготвена концепция на ОИСР за целта.

Доколко тези проекти ще успеят да доведат до реални промени, обаче, особено по отношението управлението на държавните предприятия, не е ясно. Резултатът от втория проект е заложен като предложени и приети законови промени. Доколко обаче със законови промени може да се адресират големите проблеми при управлението на държавните компании – източване, безхаберно управление, корупция и шуробаджанащина, политически назначения на некадърни управители, опорочени обществени поръчки и прочие разпространени практики – е спорно.

4/ прането на пари

В тази посока са предвидени, отново, законодателни промени. Едните са в посока изчистване на проблеми при транспонирането на европейска директива от 2015 г., „идентифицирани от ЕК”, а другите – в посока транспониране на друга, нова директива. Включването на тези мерки в плана за действие обаче изглежда като „пълнеж”, предвид това, че България така или иначе има задължение да транспонира новата директива. Отстраняването на проблемите при транспонирането на старата директива също би трябвало да не е въпрос на добра воля на българското правителство.

Другото, което очевидно липсва от плана за действие, е мерки в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. За да бъдем коректни, тази тема не присъстваше и в изпратеното на българските власти писмо до Еврогрупата. Въпреки това, в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата от юли месец тази година изрично се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършваше със следното: ”Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”.

Към момента отговорът на българската администрация по този въпрос е по-скоро да си затвори очите и да се надява, че ще ѝ се размине. Предвид настояването на част от министрите в Еврогрупата за включването на този текст в прес-съобщението, обаче, тази стратегия може и да не проработи.

Като цяло, мерките от плана, ако бъдат изпълнени, със сигурност ще доведат до положителни промени, като конкретиката и обемът на дейностите при небанковия надзор са най-убедителни и създават най-сериозните очаквания. Предвид гореспоменатите пропуски, а вероятно и други, които могат да бъдат съзрени от сегашните членове на еврозоната, нищо чудно този списък да се разшири в следващите месеци. Най-важното на този етап, обаче, е българското правителство да покаже, че е решено да прави фундаментални реформи, за да достигне високата цел за членство в еврозоната. Този план със сигурност е първата стъпка в тази посока, но вероятно няма да е последната.

Публикувана в Бизнес

Малко след като разрешиха отново търговията с птици, със заповед бяха отменени и много от забраните наложени с цел ограничаване разпространението на заболяването Инфлуенца (грип) по птиците. Всички издадени до момента заповеди за обявяване на огнища на болестта са отменение. С това става ясно, че заразата вече е ликвидирана и в страната няма болни птици.

Неотменени остават изискванията за спазване на биосигурност във фермите за кокошеви и водоплаващи птици.

Транспортирането на птици от и към обекти в страната все още трябва да се извършва с лицензирани, предварително почистени и дезинфекцирани превозни средства. След разтоварване на животните лицензирана фирма задължително трябва да почисти използваните транспортни средства.

С оглед спазването на мерките за самоконтрол в птицевъдните обекти на всеки 21 дни в рамките на 3 месеца трябва да се извършва серологично изследване за инфлуенца по птиците. В периода между 50-ти и 60-ти ден след получаване на отрицателни резултати от всички изследвания е необходимо отново да се извърши серологично изследване.

При отчетени положителни резултати от изследванията се преминава към изпълнението на останалите мерки за самоконтрол на болестта.

Публикувана в Животновъдство

Нов индекс на шведския мозъчен тръст Timbro разкрива истинския размер на споделeната икономика в световен мащаб. Исландия оглавява списъка, а България е на 63-то място.Timbro е основан през 1978 г. и е най-големият мозъчен тръст, застъпващ се за свободния пазар в скандинавските страни. Институтът за пазарна икономика е партньор на Timbroза представянето на индекса в България.

"Индексът Споделена икономика на Timbro е първият световен индекс на споделената икономика. Той е съставен чрез използването на данни за обема на трафика и извличане на информация от самите сайтове на различните услуги, и дава нова представа за движещите фактори, стоящи зад peer-to-peerикономиката (икономика, основана на директни транзакции между купувач и продавач)",казва главният изследовател Александър Функе, доктор на науките в Университета на Пенсилвания.

Предишни доклади за размера на споделeната икономика се базират на анкети или полеви проучвания. За индекса Споделена икономика на Timbro изследователите са събрали месечни данни за трафика към 286 услуги в 213 страни. Проведено е и пълно преброяване на активните доставчици за 21 от 286-те услуги, сред които и Airbnb, използвайки програми за автоматизирано извличане на информация от интернет (т.нар. scraping).

Исландия, островите Търкс и Кайкос, Черна гора, Малта и Нова Зеландия оглавяват списъка с най-високи индекси. България е на 63-то място.

"Като цяло страните с развита интернет инфраструктура и значителен туристически сектор имат големи споделени икономики. Нека вземем за пример Исландия. Когато исландската икономика започна да се възстановява от финансовата криза, страната отбеляза значителен ръст на туризма. Споделената икономика нарасна бързо, за да отговори на търсенето, по начин, по който трудно бихме могли да си представим, че традиционна туристическа индустрия би могла да стори", казва Александър Функе.

Най-голямата компания в набора от данни е Airbnb, като почти 1,5 милиона доставчици са активни средно в дадена седмица. От 286-те компании, анализирани в проучването, една трета предлагат жилищно настаняване, а половината попадат в широката категория на бизнес услугите.

"Проучването показва, че същите индикатори за икономическа свобода, които благоприятстват развитието на традиционната икономика, имат значение и за размера на споделената икономика. Това противоречи на хипотезата, че споделената икономика служи главно за избягване на данъчното облагане и регулациите", казва Карин Сванборг-Сьовал, изпълнителен директор на Timbro. Ако тази хипотеза беше вярна, можеше да се очаква по-голяма споделена икономика в районите, където има по-големи регулации.

В доклада също така се установява, че няма връзка между размера на споделената икономика и различни индикатори за доверие в обществото. Причината за това може да се дължи на факта, че споделените услуги често помагат за изграждането на доверие между търгуващите страни. Това наблюдение опровергава схващането, че споделената икономика,за разлика от традиционната икономиката като цяло, разчита на вече установени междуличностни отношения и доверие.

ТОП 10 СТРАНИ

1. Исландия

2. Островите Търкс и Кайкос

3. Малта

4. Черна гора

5. Нова Зеландия

6. Хърватия

7. Фарьорските острови

8. Дания

9. Аруба

10. Ирландия

Пълният доклад на английски език може да намерен тук. Резюме на доклада на български език, направено от ИПИ, може да се прочете тук. Представянето на доклада на живо във Фейсбук може да се гледа тук.

Публикувана в Бизнес

Споразуменията за свободна търговия на ЕС със САЩ (TTIP) и Канада (CETA) станаха обект на голямо публично обсъждане, сблъсъци, крайни тези и разпространение на митове. На фона на търговската политика на администрацията на Доналд Тръмп изглежда че TTIP няма скоро да види бял свят, а въпреки цялата опозицията CETA вече действа, коментира Адриан Николов отИнститута за пазарна икономика (ИПИ). Според автора  изненадващо е, че в сравнение със значителния политически и медиен интерес към другите две споразумения, подписаното тази седмица Споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония (по-известно като JEFTA) по-скоро мина между капките, въпреки че последиците от него могат да бъдат не по-малко значими.

JEFTA – що e е то?

По своя обхват и характер, JEFTA e по-скромно от гореспоменатите две споразумения (или три, ако добавим и транстихоокеанското към тях), като обхваща търговски обмен на стойност около 130 милиарда евро, като дискусиите отделиха особено внимание на продукцията на европейското земеделие и хранително вкусова промишленост, както и японското автомобилостроене. На първия етап споразумението премахва 99% от митата за внос на японски стоки в ЕС и 94% от тези за европейски стоки в Япония, най-вече заради мерки за ограничаване на последиците от либерализацията в някои отрасли на японското земеделие (отглеждането на ориз, например).

Очакваните последствия от споразумението са аналогични с тези на всички договори, които целят премахването на мита – по-ниски цени за крайните потребители от двете страни на границите, по-малко ограничения пред производителите и износителите, по-лесен достъп до пазари, ускорени процедури по признаване на лицензи, разрешителни и стандарти за качество. Според повечето оценки, при сегашните търговски обеми европейските износители ще си спестят около 1 милиард евро мита, а очакваният ръст на износа на целия блок е около 20 милиарда евро. Откъм икономически растеж оценка на ефекта върху целия ЕС липсва, но според института IfoГермания ще спечели около 0,7% от БВП, Япония – 1,6%. По-трудни за оценка са подобряването на възможностите за инвестиции, раздвижването на бизнес климата и повишения обмен на ноу-хау и технологии; няма съмнения обаче, че ще последват.

Какво означава JEFTA за България

Също като при СЕТА, новото споразумение надали ще успее да промени значително облика на българската търговия, най-вече поради скромния обем на обмена между България и Япония. Според данните на ITC(основани на ООН), към 2017 г. вносът на Япония у нас е бил на стойност почти 119 милиона долара, износът – 45 милиона долара. В динамика, тези стойности и отношението между тях остават относително постоянни в целия период от финансовата криза насам; голям спад се наблюдава при вноса от Япония от преди кризата, като той се е свил в пъти. Графика 1 по-долу описва динамиката на вноса и износа от и към Япония през последното десетилетие. Най-общо, през последните години се наблюдава известен ръст на търговията между двете страни, въпреки че тя е далеч от предкризисните си равнища; по тази причина, JEFTAнай-вероятно ще засили вече оформилата се тенденция.

 

Източник: ITC

Структурата на вноса и износа между двете държави също е доста различна. Докато повече от една трета (38 милиона долара) от вноса от Япония са превозни средства, следвани от електрическите машини и части (28 милиона долара) и машините и механичните устройства[1] (12 милиона долара), то България изнася за страната предимно електрически машини и части (16 милиона долара), както и масла, парфюми и козметика (5 милиона долара) и некласифицирани животински продукти (4 милиона долара). Доколкото ограниченията в JEFTA санасочени най-вече къмземеделската продукция, няма причина да се очакват значителни изменения в структурата на търговския поток; най-вероятен е ръст на дяла на водещия японски износ, а именно на превозните средства които са във фокуса на споразумението.

Преките японски инвестиции в българската икономика също не са особено значителни – в периода 2014-2017 инвестициите с натрупване според статистиката на БНБ се колебаят между 55 и 75 милиона евро. Размерът на българските инвестиции в Япония е десетки пъти по-малък – 3.2 милиона евро към края на 2017 г., въпреки че през 2015 г. спадат до под милион евро. В този смисъл, България надали е ключов или приоритетен пазар за японските инвестиции, и няма видими причини поради които това да се промени в близко бъдеще. Въпреки това, либерализирането на търговията може само да спомогне за ръст на инвестициите в бъдеще.

Навременното споразумение

JEFTAидва в особено интересен момент за световната търговска политика – момент на противопоставяне и серия от въвеждане на насрещни мита от двете страни на Тихия океан между САЩ и Китай и същевременно обтягане на отношенията между Вашингтон и редица традиционни съюзници заради политиките на протекционизъм на администрацията на Тръмп. На фона на „затварянето” на САЩ и провала на редица търговски споразумения, в които те трябваше да участват, останалите експортни сили изглежда целят бързото сближаване на отношенията помежду си; това е най-вероятно причината поради която споразумението между ЕС и Япония, в процес на обсъждане от години, беше финализирано тъкмо сега, в началото на нова търговска война. JEFTA, както и СЕТА представляват рядък шанс за ЕС да се позиционира като глобален защитник на световната търговия, особено ако вземе решение да не участва в доминото от мита, което започна да пада през последните месеци и преосмисли собствената си, на места доста рестриктивна митническа политика. Можем само да се надяваме, че Брюксел (а и националните правителства) ще се възползва от този шанс.




Публикувана в Бизнес

Еврогрупата подкрепя кандидатурата на България за влизане в "чакалнята" на еврозоната (ERM II). Това стана ясно след продължилото часове наред днес заседание на финансовите министри. Решението бе очаквано и агенциите вече съобщиха, че според техни източници се очаква положителен отговор. 

Очаква се страната ни да бъде приета след около година, след като завърши мониторингът над икономиката ни и бъде дадена оценка на напредъка.Според експерти, реалистично е България да приеме еврото не по-рано от 2022 година. 

В позиция на Съвета на Европа се казва, че се следят внимателно реформите у нас и се подкрепят решението на властите за кандидатстване. 

В същото време се очаква мониторинг на Европейската централна банка. След около година ще бъде готов докладът, от който ще стане ясно дали България провежда всички необходими реформи, ще се оцени борбата с корупцията и други въпроси. 

От България се очаква да поеме нови ангажименти във връзка с решението. 

В изявление на БНБ до медиите също бе съобщено за единодушното решение. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта